Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. София 08.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 02 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 2585 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от молителката З. Л. М., чрез адв. К. К. срещу решение № 8250/13 от 09.12.2013 г. по ч.гр.дело № 7243/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № III – 92-12/25.02.2013 г. по гр.дело № 3994/2007 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за издаване на дубликат от изпълнителен лист по гр.дело № 3994/2007 г. на Софийски районен съд за издръжка на детето Н. М. Л..
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба М. П. Л. не е изразил становище по касационната жалба.
С определение № 1079/10.09.2014 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК за елементите на фактическия състав, предвиден в чл.409,ал.1 ГПК, които следва да се установят в производството по подадена молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, за да се приеме молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист за основателна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист на жалбоподателката е оставена без уважение въззивният съд е приел, че последната не е доказала факта на изгубването на изпълнителния лист. Приети са за недоказани твърденията на жалбоподателката, че адвокат К. е получил от своя пълномощник М. Ш. издадения на 16.09.2008 г. изпълнителен лист и предаването му на жалбоподателката. Приел е, че след като не е доказан фактът на получаването на изпълнителния лист от жалбоподателката-молител не е установен и фактът на неговото изгубване, въпреки, че не е образувано изпълнително дело. Относно начина на доказване на факта на изгубване на изпълнителния лист съдът е приел, че следва да се вземат предвид особеностите на производството и възможността на молителката в процеса на доказване на изгубването на изпълнителния лист, според възприетото в съдебната практика при доказване на този отрицателен факт.
Според въззивния съд установеното обстоятелство, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ответника не е образувано изпълнително дело за присъдената издръжка не е достатъчно да обоснове извод, че издаденият изпълнителен лист е бил изгубен. Прието е, че ответникът е оспорил наличието на предпоставките, предвидени в чл.409,ал.1 ГПК и е възразил за погасяване на задължението, чрез плащане на суми около 2500 лв. на година за частното училище на детето Н. Л.. С оглед на това съдът е направил извода, че ответникът е провел необходимото доказване. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за издаване на дубликат от изпълнителен лист.
По правния въпрос:
С решение № 134/17.03.2011 г. по гр.дело № 1713/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест. Прието е, че молителят по чл.409 от ГПК черпи права от твърдението, че изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намиране в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални срокове. Според съдебния състав доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства да положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Прието е, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Като взема предвид изложеното становище по поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е неправилно – постановено е при нарушение разпоредбите на 409,ал.1 ГПК.
С решение № III-1-99/10.04.2008 г. по гр.дело № 3994/2007 г. на Софийски районен съд сключения брак с акт № 59/28.04.2001 г. между М. П. Л. и З. Л. Л. е прекратен, като съдът е утвърдил споразумението, постигнато между страните относно родителските права над детето от брака Н. М. Л., дължимата от ответника М. Л. месечна издръжка на детето, ползването на семейното жилище и фамилното име на ищцата З. Л.. Според утвърденото споразумение М. П. Л.-ответнк по иска е поел задължението да заплаща на детето Н. М. Л. – [дата на раждане] , чрез майката З. Л. месечна издръжка от 100 лв., считано от 09.10.2007 г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за просрочие.
Установено е по делото, че въз основа на посоченото решение по гр.дело № 3994/2007 г. на Софийски районен съд ищцата З. Л., като законен представител на малолетното дете Н. Л. е поискала с молба от 15.09.2008 г. да й се издаде изпълнителен лист за присъдената издръжка в размер на 100 лв., считано от 09.10.2007 г. С разпореждане от 16.09.2008 г. съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист. Установено е също, че на 10.10.2008 г. изпълнителният лист е получен от М. Ш. – пълномощник на адв. К.К.. Съдът намира, че в настоящият случай е установено, че молителката-ищца е получила изпълнителния лист.
Установено е също, че на 14.09.2012 г. З. Л., чрез адв. К. е подала молба за издаване на дубликат от изпълнителния лист, като е изложила твърдения, че е изгубила оригинала на изпълнителният лист.
Съдът намира, че по делото е установено, че срещу ответника М. Л. не е било образувано изпълнително дело за присъдената издръжка. В производството по чл.409,ал.2 ГПК ответникът е бил задължен от въззивния съд да се яви лично в съдебно заседание на 04.11.2013 г. и по реда на чл. 176 ГПК да отговори на въпроса – не е ли вярно, че срещу него никога не е било образувано изпълнително дело за присъдената издръжка, че не е получавал каквито и да е призовки и не е викан при съдебен изпълнител. Ответникът е получил лично призовката за съдебното заседание с вписани въпроси и последиците от неявяването или отказът да отговори без основателна причина и ако даде уклончиви или неясни отговори. Същият не е посочил уважителна причина за неявяването си в съдебно заседание, за да отговори на въпросите по реда на чл.176 ГПК. С оглед на това е правилен извода на въззивния съд, че е доказано обстоятелството, че срещу ответника Л. не е било образувано изпълнително дело за присъдената издръжка.
Като взема предвид показанията на разпитаните по делото свидетели съдът преценява, че ответникът М. Л. е заплащал суми от около 2500 лв. на година за частното училище на детето Н. Л.. От същите показания не се установява за какъв период от време са плащани сумите и дали в последния се включва периода с начален момент от 09.10.2007 г. до 14.09.2012 г., когато молителката, като законен представител на малолетното дете е поискала издаване на дубликат от изпълнителния лист. С оглед на това съдът намира, че по делото не е установено сумите по изпълнителния лист да са платени от ответника като задължено лице. Възражението на ответника, че е погасил задължението, чрез плащане на суми около 2500 лв. на година за частното училище на детето Н. Л. не е доказано от същия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.409, ал.1 ГПК за издаване на дубликат от изпълнителния лист и подадената молба, като основателна следва да се уважи. Въззивното решение, като незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на молителката З. Л. следва да се присъди сумата 400 лв. разноски по делото за първата инстанция адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 8250/13 по в.ч.гр. дело № 7243/2013 г. на Софийски градски съд и вместо него постановява
Да се издаде в полза на З. Л. М., като законен представител на малолетното дете Н. М. Л., [дата на раждане] , съдебен адрес [населено място], [улица],вх.А, ет.6, чрез адв.К. К. срещу М. П. Л., [населено място],[жк], бл.313-1,вх.А, ет.5,ап.14 дубликат на изпълнителен лист, издаден на 16.09.2008 г. въз основа на решение на Софийски районен съд № III-1-99/10.04.2008 г. по гр.дело № 3994/2007 г. по описа на същия съд за сумата 100 лв. месечна издръжка на детето Н. М. Л., чрез майката З. Л. М., считано от 09.10.2007 г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за просрочие.
Осъжда М. П. Л., [населено място],[жк], бл.313-1,вх.А, ет.5,ап.14 да заплати на З. Л. М., като законен представител на малолетното дете Н. М. Л., съдебен адрес [населено място], [улица],вх.А, ет.6, чрез адв.К. К. сумата 400 лв. разноски по делото за първата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |