О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                                 № 286                                                                    гр.София, 25.05. 2009 г.                                                                                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                  ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 210 по описа за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. М. М. срещу определение № 316 от 18.09.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по ч.гр.д. № 309 от 2009 г., с което е оставено в сила определение от 20.05.2008 г. на П. районен съд за прекратяване на гр.д. № 14 от 2008 г. по отношение на М. И. П. и С. М. М.. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Ответниците Т. М. К., М. И. П. и Н. М. Д. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомен за обжалваното определение на 08.12.2008 г., а частната жалба е подадена на 15.12.2008 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба следва да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280,ал.1, т.3 от ГПК, тъй като с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос /относно това коя е заинтересованата по смисъла на чл.51 от Закона за наследството страна, която може да иска съдът да определи на лицата, които имат право да наследяват, срок за приемане на наследството/, по който въпрос няма практика на ВКС. Поради това произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение на С. М. М. и М. И. П. , поради това че в дадения им от съда срок по чл.51 от ЗН тези лица не са заявили дали приемат наследството на Т. Т. П. , починала на 08.12.2005 г. Това определение е неправилно по две съображения: На първо място, съдът е дал срок на наследниците на Т. П. да заявят дали приемат наследството й в нарушение на разпоредбата на чл.51 от ЗН. Съгласно тази разпоредба, съдът определя срок на лице, което има право да наследява, да заяви дали приема наследството, само по искане на заинтересована страна по делото. Когато лицата, които следва да заявят дали приемат едно наследство, са ответниците по делото, както в настоящия случай, такава заинтересована страна е ищецът, тъй като именно той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Другият ответник по делото М. И. П. /обикновен другар на ответниците, които имат право да приемат наследството/ не е заинтересована страна по смисъла на чл.51 от ЗН, тъй като за нея е без правно значение, дали наследството на Т. П. е прието или не от нейните наследници по закон: претендираните от М. П. права върху спорния имот произтичат от друг юридически факт, различен от наследяването /договор за покупко-продажба на имота от Т. П. от 15.04.2005 г./ и М. П. няма правен спор с наследниците на Т. П. , а само с ищцата Т, която от своя страна също претендира права върху имота не на основание наследяване, а на основание сделка с Т. П. /. Поради това, тъй като в случая искането по чл.51 от ЗН е било направено само от пълномощник на М. П. , съдът не е следвало да дава срок на наследниците на Т. П. да заявят дали приемат наследството й. На второ място, определението за прекратяване на делото по отношение на С. М. и М. П. е неправилно, тъй като самият факт, че горепосочените лица не са заявили в дадения им от съда срок дали приемат наследството на Т. П. , не е основание за прекратяване на делото по отношение на тях. Последицата от неприемането на наследството в дадения от съда срок, съгласно чл.51, ал.2 от ЗН, е загубване правото на наследника да приеме наследството впоследствие. Това обаче не е пречка за наследника да оспорва предявения срещу него иск, като претендира за права върху даден наследствен имот, твърдейки, че е приел наследството преди дадения от съда срок по чл.51 от ЗН по реда на чл.49 от ЗН /с изрично писмено заявление до районния съдия или с конклудентни действия/. Основание за прекратяване на делото срещу ответник-наследник, който не е приел наследството в срока по чл.51 от ЗН, би имало само ако се установи, че той не е приел наследството нито с писмено заявление до районния съдия, нито с конклудентни действия преди дадения му от съда срок по чл.51 от ЗН и че по никакъв начин не оспорва правата на ищеца върху спорния имот- тоест само ако се констатира, че липсва правен интерес за ищеца да предяви установителен иск за собственост срещу този ответник. В случая, нито в обжалваното определение на въззивния съд, нито в определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото има изложени мотиви в такъв смисъл. Поради гореизложеното, определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по отношение на ответниците С, както и определение на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила определението на първоинстанционния съд, са неправилни и като такива следва да бъдат отменени, а делото- върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшно разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 316 от 18.09.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по ч.гр.д. № 309 от 2009 г. и оставеното с него в сила определение от 20.05.2008 г. на П. районен съд за прекратяване на гр.д. № 14 от 2008 г. по отношение на М. И. П. и С. М. М.. ВРЪЩА делото на П. районен съд за по-нататъшно разглеждане и произнасяне по предявените искове.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.