Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
София, 07 април 2010година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II
наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 март, две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при
участието на секретаря Н. Цекова
и
в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша
докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 60/2010 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. Б. Н. А. от гр. С., чрез неговия защитник – адвокат С, против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 4161/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и прекратяване на наказателното производство, оправдаване на подсъдимия, или намаляване размера на определеното наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 349/26.10.2009 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, е отменил присъда от 09.06.2009 г., постановена по нохд № 10995/2008 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 98-ми състав, като вместо нея е признал подс. Б. Н. А. за виновен в извършено на неустановена дата през м. февруари 2007 г., в гр. С., ул. „Московска” № 49, във Факултета по журналистика и масови комуникации, в качеството си на преподавател по „Телевизионно студио” и водещ упражненията, престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2 и 3, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като се е опитал да принуди Н. К. Т. – студент 4-ти курс, специалност „Журналистика” задочно обучение, да претърпи нещо против волята си и го е осъдил при условията на чл. 54 НК, на три месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и е присъдил разноските по делото.
По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения:
Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Б. Н. А.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Софийският градски съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е била защита на подсъдимия и възможност за устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. А. , е имал възможност да се защитава пред тази съдебна инстанция, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това този съд, при установяване на правнорелеватните факти, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Противоречията в доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.
Този съд, подробно в мотивите си, съвсем обосновано и в съответствие с данните по делото е посочил, защо възприема за достоверни показанията на пострадалата свидетелка. Изложените съображения в тази връзка, след преценката им в съвкупност и с останалите събрани доказателства, са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. Затова и възраженията в касационната жалба по този въпрос, са изцяло неоснователни. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установил по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Настоящата инстанция счита, че присъдата на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Както бе посочено и по горе, без подкрепа от данните по делото са конкретните твърденията в касационната жалба, че неправилно е била дадена пълна вяра на показанията на пострадалата свидетелка Н. Въззивната инстанция в мотивите си – л. 17 – 19, преценявайки ги отделно и в съвкупност с данните от останалите доказателствени средства, е посочила убедителни съображения защо ги кредитира изцяло, като логични, последователни и подкрепени от доказателствата по делото. От друга страна, въззивната инстанция е обсъдила и показанията на св. Р, направеният запис върху вещественото доказателство в посочената част, техническите експертизи по иззетите компютърни конфигурации и с основание ги е отхвърлила като доказателствени средства в процеса.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата и допълнението към нея е, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние.
При приетите за установени фактически положения от второинстанционният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. А. , е осъществил състава на престъплението, правилно квалифицирано по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2 и 3, вр. чл. 18, ал. 1 НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Т пострадала, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, И. , В. и Ф. , пред което е споделила възприятията си относно поведението на подсъдимия и съдържанието на водените с него разговори, С. и М. , от приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите - л. 17, мини DV касета и DVСАМ касета, правилно ценени като годно доказателствено средство в посочената в мотивите част, от експертното заключение по видео-техническата и фоноскопна експертиза, също в посочената част. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, на които се позовава касатора, е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Ангелов. При така установените факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Точно е посочено, че от обективна страна използвайки положението на зависимост, на Т. към него, е въздействал върху психиката й, опитвайки се да я мотивира да го посети в дома му, където да се „закачат”, като същевременно е отправил и заплаха, че ако не приеме исканото от него поведение, няма да й постави оценка и това ще наложи да повтаря учебната година, а от субективна страна е действал при пряк умисъл.
Въззивният съд в мотивите си е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалата свидетелка. Настоящата инстанция споделя тези изводи, приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на накацателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. А. е извършил престъплението по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2 и 3, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид размер и начин на изтърпяване, така както са определени от второинстанционният съд, е напълно справедлива. Съставът на този съд, извършвайки собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, че той следва да бъде в минимума от три месеца лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, с минималния изпитателен срок, отчитайки в пълна степен разпоредбите на чл. 54 и 36 НК, относно индивидуализацията и целите на наказанието. И според настоящата инстанция при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, включително данните за деянието и дееца, поради което е точен направения извод, че с това по размер наказание, което не следва да бъде изтърпяно ефективно, ще бъде поправен и превъзпитан подсъдимият и ще се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК.
Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 699/ 05.02.2008 г., по внохд № 1197/2007 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 4-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: