Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * придобито имущество от престъпна дейност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

Гр.С., 13.11.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2616 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ срещу решение №.2/4.01.2013г. по г.д.№.546/12г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №.1611/23.08.12г. по г.д.№.281/09г. на Окръжен съд Варна. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.
Ответните страни А. Д. Л. и К. А. Д. оспорват жалбата; претендират разноски.
Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

С определение №.640/22.05.13г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния въпрос: „При преценка основателността на направеното мотивирано искане от К. необходимо ли е да има пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност? Подлежи ли на отнемане имуществото, придобито преди извършване на престъплението, и как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето?”.

С обжалваното решение е прието, че ответниците са бивши съпрузи, които са били в брак за периода 22.02.00г.-24.01.08г., като по делото не е доказано наличието на предпоставките на чл.4 ал.1 и чл.8 ал.1 З./отм./ за отнемане на имуществото им. Посочено е, че ответникът е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл.3 ал.1 т.9 З. /отм./ - по чл.213а ал.3 т.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, и притежава имущество на значителна стойност, но не е въведено и доказано твърдение за наличие на предполагаемата връзка между престъплението, вида на престъпната дейност и придобитите имоти. Съдът е приел, че доколкото престъплението е извършено на 10.01.2006г. и е свързано с рекет и използване на насилие за причиняване на телесна повреда с цел да бъде принудено друго лице да поеме неустановено по размер парично задължение, последиците от подобно престъпление могат да се изследват в имуществото на извършителя в периода 2005г.-2008г. – предвид липсата на твърдения ответникът да участва в подобна престъпна дейност, обект и на други престъпления, в периода преди и след 10.01.2006г. Отразил е, че в случая, възприемайки корегиран вариант на ССЕ, се получава почти нулев резултат между приходи и разходи, като дори и за посочения по-горе релевантен период не са налице каквито и да е твърдения и доказателства за наличие на основателно предположение за връзка между престъпната дейност на лицето и придобитото имущество; същевременно ответницата К. Д. е доказала принос в придобиването на имуществото в режим на СИО - предвид отчужден неим личен имот, реализирани трудови доходи и дарения от родителите й – поради което и на това основание имуществото, придобито в СИО, не подлежи на отнемане.

По поставените въпроси, обусловили допускането на касационно обжалване, съдът приема следното:
Отговор на въпросите се съдържа в ТР №.7/2013г. от 30.06.2014г. на ОСГК на ВКС – прието след подаване на касационната жалба и образуване на настоящото производство. Съгласно същото законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема.
Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност. Законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл.3 ал.1 З.(отм.)-изброените състави по Наказателния кодекс в точки 1-25 (§1 т.3 от закона). За да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК, и само в изключението по чл.3 ал.2 З.(отм.) – от гражданския съд, по мотивираното предложение на Комисията. Съдът в производството по чл.28 З.(отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.3 ал.1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл.124 ал.5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.3 ал.1 т.1-25 З.(отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която, при наличните условия на чл.3 от З.(отм.), е започнало производство от Комисията, се установяват и съответно санкционират по ДОПК. Следователно в подобна хипотеза - само на незаконно придобито имущество, дори и от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл.3 ал.1 З.(отм.), без връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, то не може да бъде отнето по реда на чл.28 ал.1 от същия закон.
Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл.1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл.3 ал.1, чл.4 ал.1). Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл.3 ал.1 З.(отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.
Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл.11 З. (отм.). Това е така, доколкото въпросът към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр.). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така напр., в обхвата на чл.3 З.(отм.), попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. В тази връзка, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл.11 З.(отм.). Той е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период. С изтичането на 25-годишният срок от датата на придобиване на имуществото, се погасява правото на държавата да иска отнемане по З. (отм.).

В. съд е постановил решението си въз основа на правни изводи, които изцяло съответствуват на посочената по-горе задължителна съдебна практика, отразена в ТР №.7/2013г. на ОСГК на ВКС. Действително, съдът е ограничил във времето периода, за който е извършил проверката, на 2005-2008г. Това, обаче, е направено при съобразяване на задължителната практика на ВКС, обобщена в ТР 7/2014г. Именно като е изследвал фактите и обстоятелствата по делото, вида и характера на конкретно установената престъпна дейност, времето на извършването й, липсата на твърдения и доказателства за наличие на такава в периода преди и след осъждането, съдът е достигнал до извода, че релевантния период следва да бъде 2005-2008г. Приел е, че в случая извършеният рекет е установен като престъпна дейност на 10.01.06г., като по отношение на имуществото, което е придобито до 2005г. /паркомясто (придобито 1998г., отчуждено 8.09.99г.), л.а.”Рено 19” (придобит 9.09.99г., отчужден на 11.11.99г.), ап.№.61 (придобит в СИО 21.07.04г., отчужден 13.01.06г.)/ не съществуват твърдения и доказателства за връзка с престъпната дейност.
По отношение на останалото имущество, придобито през посочения по-горе релевантен период, правилно и законосъобразно е прието, че не се установява липса на законни доходи, респективно обосновано предположение, че е налице връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. От една страна сборът от разходите за придобиване на имуществото /с изключение на имотите и колите, които са отчуждени по стойността на придобиване/, вкл. посочените от вещото лице, изготвило СИЕ, на съответните таблични редове за погасяване на заеми, издръжка, командировъчни за екскурзиите /извън тези в А. и Гърция – за които съответно не се спори и се установява от разпита на свидетелите, че страните не са извършвали разходи/, е по-малък от този на приходите, в това число като се отчетат и заемите. Получаването на заемни средства от Й. Д. Д. и Н. А. Д. в общ размер на 150000лв. /които са с падеж след проверявания период или безсрочни/ се установява от представените по делото писмени договори и разписки. Оспорената достоверност на датите им се потвърждава от показанията на св.З. Д.-която изрично заявява, че съответните суми са били предадени в заем към 2007г. от колега на мъжа й /Й. Д./ – с когото са имали обща фирма и добри доходи, и от сина й /Н. Д./. Свидетелката никъде не твърди, че не е присъствала на предаването на сумите в заем /както се сочи в жалбата/, а напротив – показанията й включват изявления, че тези суми са били дадени в заем от нейните близки, които към този момент са имали добри доходи и възможности да подпомогнат със средства назаем. Доказано е и получаването от ответника като дарение на изтеглените чрез потребителски заеми средства от баща му /възражение за незаконосъобразен отказ на първата инстанция да допусне исканите в тази връзка от ищеца удостоверения не е било направено с жалбата пред въззивната инстанция и респективно не е било предмет на обсъждане от нея; поради това и релевирането му в настоящото касационно производство е преклудирано и ирелевантно/.
От друга страна, дори да се приеме, че ответниците не са разполагали със законни доходи за придобитото от тях имущество – както през възприетия от въззивния съд период 2005-2008г., така и през целия определен от комисията такъв 1996-2008г., то не се установи да е налице пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото и конкретно установената с осъдителна присъда престъпна дейност /каквато например би могла да съществува, ако осъждането е за продължавано престъпление/. От фактите и обстоятелствата по делото, предвид изложеното по-горе, такава не би могла и основателно да се предполага – в мотивираното искане не се сочат никакви конкретни обстоятелства в тази връзка; съдът, въз основа на анализ на представените доказателства, в това число свързаните с начина на придобиване на имуществото и вида на престъплението, също не може да достигне до извод за наличието й - вкл. предвид липсата на доказателства, от които да се установи преди 10.01.2006г. или след тази дата ответникът да е осъществил престъпна дейност, която да е идентична или сходна с тази, установена със споразумението, одобрено от наказателния съд, от която да е могъл да получи средствата, вложени в придобиването на процесното имущество. Липсата на законен източник не води автоматично - без каквато и да е преценка от съда, отчитаща конкретиката на случая, до наличие на основателно предположение по смисъла на чл.3 З.. Липсата на доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото, придобито от ответника, макар и на значителна стойност, е със средства от престъпна дейност, сочи на неоснователност на искането за отнемането му в полза на държавата. Предвид изложеното то следва да се отхвърли като неоснователно.
Изключването на връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска от ищеца в настоящото производство, води до неотносимост на правния въпрос относно приноса на съпруга-ответник, в придобиването на имуществото. Това е така, доколкото наличието на този принос следва да се преценява едва след като е налице връзката между престъпната дейност на осъденото лице и придобиването на имуществото. Само за пълнота настоящият състав отбелязва, че видно от събраните доказателства, вкл. от заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, ответницата е доказала принос в придобиването на семейното имущество с парични средства – напр. от продажбата на имот, придобит преди брака, от доходи по трудови правоотношения, обезщетение за бременност и раждане, социална помощ и др.
С оглед на всичко изложено по-горе, правилно и законосъобразно искането на К. по чл.28 З. е отхвърлено. Обжалваното решение трябва да се потвърди, като с оглед изхода на спора на ответника следва да се пресъдят направените от него разноски в касационното производство в размер на 8035лв. за адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №.2/4.01.2013г. по г.д.№.546/12г. на Варненски апелативен съд, ГО.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес за призоваване [населено място], [улица].17, ет.1, да плати на А. Д. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].21, ет.2, ап.6, 8035лв. /осем хиляди и тридесет и пет лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: