Р Е Ш Е Н И Е № 253 гр. София, 08 юни 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи май двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 797/2012 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационен протест на К. Д., прокурор при Софийска градска присъда против присъдата от 14.02.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 5451/2009 год. на Софийски градски съд. В протеста бланкетно се твърди, че при постановяване на новата присъда от възивната инстанция е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наказанието наложено на подсъдимия А. е явно несправедливо занижено и се иска да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание не поддържа протеста без да го оттегля. От ответниците по протеста становище изразяват Д. Х. и Д. И., които молят да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 24.09. 2009 год. постановена по Н. дело № 13360/2005 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия О. Д. А. за виновен в това, че на 27.07.2003 год. в гр. С. отнел от владението на К. В. чужди движими вещи, подробно индивидуалидирани в диспозитива на обща стойност 144.00лв. собственост на М. А. и К. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1 пр.1 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил с изпитателен срок от три години, а го е оправдал по обвиненията деянието да е извършил в съучастие с Д. Х., Д. И. и Д. Я., чрез употреба на заплашване и за разликата в стойността на предмета на престъплението, а именно за отнемането на вещите, посочени в диспозитива на присъдата, на обща стойност 133.50лв. С присъдата съдът е признал подсъдимите Д. Е. Х., Д. М. И. и Д. А. Я. за виновни в това, че на 27.07.2003 год. влязли в чуждо жилище, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 170 ал.2 във вр. с ал.1 НК ги е осъдил на по една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е признал подсъдимите Д. Е. Х., Д. М. И. и Д. А. Я. за невиновни и ги е оправдал по предявените обвинения по чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2. С присъда от 14.02.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 5451/2009 год. Софийският градски съд е отменил присъдата на първата инстанция в частта, с която подсъдимите Д. Е. Х., Д. М. И. и Д. А. Я. да признати за виновни и осъдени по предявеното им обвинение по чл. 170 ал.2 НК. и в частта, с която подсъдимият О. Д. А. е признат за виновен и осъден по чл. 198 ал.1т.1 НК за вещи на стойност 83лв, собственост на М. А. и го е оправдал за тази стойност. Изменил е присъдата в частта за осъждането на подсъдимия О. А., като е намалил размера на наложеното му наказание лишаване от свобода от три години на шест месеца. Прокурорът при Софийска градска прокуратура не е упражнил по предвидения в НПК начин правото си да протестира постановената от въззивната инстанция нова присъда. К. протест не съдържа реквизитите посочени в чл. 351 ал.1 НПК. Видно от съдържанието му най общо се изразява несъгласие с нея, като единственото конкретно съображение касае явната несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание. В този смисъл е твърдението, че то е явно несправедливо занижено. Това затруднява извършването на касационната проверка, която следва да се ограничи основно до наличието на основания, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. В конкретния случай са налице такива основания, като в една част протестът е процесуално недопустим, а в другата част е допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните процесуални нарушения посочени в чл. 348 ал.3 НПК, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. В частта, касаеща осъждането на подсъдимия А. касационният протест е процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. Съдебният акт на Софийски градски съд, постановен като въззивна инстанция в тази му част има характер на въззивно решение, а не на нова присъда, от категорията на посочените в чл. 346 т.2 НПК и е изключено от обхвата на касационната проверка. Този подсъдим е оправдан само да част от обвинението и е намален размера на наложеното му с присъдата наказание. Независимо, че се е произнесъл с нова присъда в тази част по същество въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда на Софийски районен съд В частта, касаеща отмяната на присъдата досежно осъждането на подсъдимите Д. Х., Д. М. и Д. Я. по обвинението по чл. 170 ал.2 т.1 НК, касационният протест е годен да породи правни последици, независимо от липсата на конкретни данни в подкрепа на изброените касационни основания нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Касационната проверка в тази част следва да се ограничи основно до наличието на основания, за които съдът следи служебно и без да е сезиран изрично от страните. В конретния случай е налице такова основание, защото въззивната присъда е постановена при допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.3 т.3 НПК. В диспозитива липсва изрично изразена воля на съда за оправдаването на трите подсъдими, което може да бъде една от последиците след отмяна на присъдата, регламентирани в чл. 336 ал.1 НПК. От факта, че в диспозитива на новата присъда е посочен чл. 336 ал.1т.3 НПК не могат да се правят изводи, че съдът е манифестирал изрична воля за оправдаване на подсъдимите и ги е оправдал. Процесуално недопустимо е тази воля да бъде установявана по пътя на тълкуването както от проверяващата инстанция така и от съдебният състав, който е постановил съдебният акт. Липсата на диспозитив във всички случаи е съществено нарушение на процесуалните правила, което има за последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че новата присъда на Софийски градски съд в частта, касаеща обвинението на подсъдимите по чл. 170 ал.2 НК следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане само в тази част от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани посоченото по-горе нарушение, като обсъди и евентуалните други доводи в подкрепа на оплакването в касационния протест за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В частта, касаеща осъждането на подсъдимия О. А. касационният протест като процесуално недопустим следва да бъде оставен без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява въззивна присъда от 14.02.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 5451/2009 год. по описа на Софийски градски съд само в частта касаеща обвинението на подсъдимите Д. Е. Х., Д. М. И. и Д. Х. Я. по чл. 170 ал.2 НК. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. Оставя без разглеждане касационният протест на Софийска градска прокуратура в частта, касаеща осъждането на подсъдимия О. Д. А.. Прекратява касационното производство в тази част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: