Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 19.04.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на десети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Силивиана Шишкова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1458 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма]/н/ чрез синдика срещу Решение № 112 от 13.11.2015г. по т.д.№ 217/2015г. на АС Бургас, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 194/2007г. на Бургаския ОС. Първоинстанционният съд е обявил за окончателен по иска, предявен от [фирма], [населено място], сключения на 12.08.2005г. предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който [фирма] се е задължило да прехвърли на [фирма] правото на собственост върху част от подробно описани сгради от почивна база „К.” в [населено място], [община]. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на първоинстанционното решение - окръжният съд уважил частично предявения иск по чл.19,ал.3 ЗЗД и подменил волята на страните. Тези възражения били наведени пред въззивната инстанция, но тя не се е произнесла по тях и потвърждавайки недопустимото решение, постановила недопустим акт. Изразява се несъгласие с изводите на апелативния съд за неоснователност на възраженията и твърденията на касатора, че: процесният предварителен договор е развален от юк. Т. Ч.; че договорът е прекратен от синдика по реда на чл.644 ТЗ; че по делото не е доказана едноличната собственост на [фирма] върху процесния имот. Без конкретно посочено основание за неправилност се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, или връщане на делото за ново разглеждане. В писмен отговор насрещната страна [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. В откритото съдебно заседание представителите на касатора поддържат касационната жалба. Претендират заплащане на разноските по спора. [фирма] не изпраща представител. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо търговско отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Във въззивната жалба [фирма]/н/ е заявил несъгласие с изводите на окръжния съд за: недоказаност на възражението му за нарушение на чл.114 ЗППЦК с оглед обстоятелството, че [фирма] към датата на сключването на предварителния договор е било публично дружество по смисъла на този закон; за неоснователност на довода за разваляне на договора от юриста на дружеството Т.Ч.; за неоснователност на твърдението за прекратяване на договора от синдика на основание чл.644,ал.1 ТЗ; и за неоснователност на поддържаното, че липсват доказателства за еднолична собственост на [фирма] върху целия имот. Производството пред въззивната инстанция е проведено по реда на чл.196 сл. от отменения процесуален закон във вр. с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК от 2007г. Апелативният съд е приел за безспорно, че на 12.08.2005г. е сключен предварителен договор, по силата на който [фирма] като продавач, представлявано от изп.директор В. З., се е задължило да продаде на [фирма] подробно описаните имоти в т.1.3, за сумата 800 000 лв. като в 3-месечен срок от подписването на предварителния договор да се снабди с всички необходими документи за прехвърлянето на собствеността върху имотите. Констатиран е безспорният факт, че към датата на предявяване на иска пред Бургаския ОС - 04.07.2007г. окончателен договор не е сключен, което е мотивирало ищеца да предяви иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че в мотивите си ОС е обсъдил всички доводи, наведени от ответното дружество в първоинстанционното производство, включително и твърдението, че предварителният договор от 12.08.2005г. е нищожен като сключен в нарушение на чл.114 ал.1-9 от ЗППЦК. Изложила е собствени мотиви, че отсъства нарушение на разпоредбата на чл. 114 ал. 5 ЗППЦК, тъй като съгласно редакцията на закона към момента на сключването на договора, в кръга на заинтересованите лица не се включват представителите на юридическите лица, членове на управителните и контролни органи на публичното дружеството. Отречена и основателността на довода за нарушение на чл. 114 ал. 1, т.1, б. "б" от ЗППЦК, тъй като стойността на предварителния договор не надвишава посочената в нормата, поради което не е било необходимо изпълнителният директор да бъде изрично овластен от общото събрание на акционерите за сключването на договора. Прието е, че отсъства нарушение и на разпоредбата на чл. 114 ал. 2 ЗППЦК, съобразно която, сделките на публично дружество с участието на заинтересовани лица, следва да се одобрят предварително от управителния орган на публичното дружество, тъй като към момента на подписването на договора, акционери в [фирма] не са били съпругата и синовете на изпълнителния директор на „К.”, които са придобили акционерни права през 2007г. Обсъдено е и второто възражение във въззивната жалба - че договорът е развален с отправеното от Т. Ч. - началник отдел „Правен” на „К.” волеизявление, обективирано в писмо 1100-60/04.04.2008г. За неоснователни са приети твърденията, че Т. Ч. е имал пълномощия да отправя изявления за разваляне на предварителни договори за покупко - продажба на недвижими имоти. Обсъдено е, че при направено оспорване от насрещната страна на пълномощно № 55/31.01.2008г., ответникът не е ангажирал доказателства, с които да бъде установена достоверната дата на съставянето му, за да бъде доказано твърдението за делегирани такива права към 04.04.2008г. Мотивирано е, че уговореното по т.5.1 от предварителния договор /въведено в писмото от 04.04.2008г. като неизпълнението, обусловило правото на разваляне/ за посочване от купувача на лице, което да бъде упълномощено от продавача да се снабди с необходимите документи за сключване на окончателен договор, е възможност за купувача, а не задължение, поради което в хипотеза на непосочване на такова лице от купувача, продавачът не се освобождава от задължението си за прехвърляне на имота като се снабди с всички необходими документи. По третото наведено във въззивната жалба възражение, съставът на АС е споделил правилността на извода, че процесният договор не е прекратен от синдика на основание чл. 644 ал. 1 ТЗ. Мотивирал е, че разпоредбата на чл. 644 ал. 1 ТЗ има предвид упражняване на право от синдика да прекрати неизпълнен договор, насочено към попълване масата на несъстоятелността, което предполага неизпълнение от насрещната страна по договора, а не от несъстоятелния длъжник, тъй като с прекратяване на правоотношението ще се стигне до връщане на дадено в масата на несъстоятелност. Като допълнителен аргумент е изложено, че в конкретния случай се касае за предварителен договор за покупко-продажба, сключен преди датата на неплатежоспособността, като след вписване на исковата молба за обявяването му за окончателен по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, отпада и възможността на синдика за прекратяване на договора по реда на чл. 644 ал. 1 ТЗ. За неоснователно е прието и четвъртото възражение на въззивника, че не е установена по безспорен начин едноличната собственост на дружеството върху имотите, предмет на предварителния договор от 12.08.2005г. Мотивирано е, че при проследяване на универсалното правоприемство на основание чл. 17а ЗППДОП/отм./, ответното дружество се легитимира като собственик на процесните сгради и поземлени имоти и че по делото не е установено трети лица да са придобили право на собственост върху земята, върху която е построена почивната база. Обобщено е, че процесният предварителен договор за покупко - продажба от 12.08.2005 год. не е развален или прекратен и правилно е обявен за окончателен. С определение № 50 от 31.01.2017г. настоящият състав на ТК на ВКС допусна касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос: По реда на чл.644 ТЗ може ли синдикът да прекрати с предизвестие неизпълнен от несъстоятелния длъжник договор, на основание т.1 на чл.280 ГПК, с оглед служебно известното на настоящия състав решение по т.д.№ 3447/2015г. на І т.о. на ВКС. По правния въпрос: Съгласно разпоредбата на чл.644,ал.1 ТЗ, синдикът може да прекрати всеки договор, по който длъжникът е страна, ако този договор не е изпълнен изцяло или частично. Това е особено правило, обслужващо целите на производството по несъстоятелност, поради което е систематично включено в разпоредбите за попълване масата на несъстоятелността. То урежда специфичната за производството по несъстоятелност възможност синдикът да прекрати сключени от длъжника заварени неизпълнени двустранни договори. Целта на упражняването на потестативното право е не пряко попълване на масата на несъстоятелността, а защита в равна степен интересите на кредиторите за максимално пълно и справедливо удовлетворяване, както и бързо приключване на производството по несъстоятелност. То може да бъде и средство за преструктуриране и оздравяване на длъжника като се държи сметка дали договорът има значение за оздравяване на предприятието му. Целеният резултат е намаляване на обезпечените от масата на несъстоятелността задължения на длъжника. Потестативното право по чл.644 ТЗ принадлежи само на синдика и негово е правото на преценка, при съобразяване, че изпълнението на договора може да доведе до намаляване масата на несъстоятелността и да засегне интересите на кредиторите, или че такъв договор няма да бъде изпълнен от длъжника и задължението по него ще обремени масата на несъстоятелността. На прекратяване подлежи всеки двустранен договор, без значение какво е задължението на длъжника /парично, непарично, изискуемо или не/, свързан с масата на несъстоятелността, сключен от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, който не е изпълнен изцяло или частично. Без значение е коя от страните е в неизпълнение. Настоящият състав се присъединява към дадения в Решение № 212 от 19.01.2017г. по т.д.№ 3447/2015г. отговор, че синдикът може да прекрати с едностранно предизвестие сключен от несъстоятелния длъжник договор, и в случаите, когато неизпълнението е от страна на длъжника, т.е. че синдикът може да прекрати по реда на чл.644 ТЗ неизпълнен от несъстоятелния длъжник договор. Аргументите са, че ако законът имаше предвид неизпълнение от конкретна страна, това би било изрично посочено. Разпоредбата на чл.644,ал.1 ТЗ не предвижда като предпоставка за упражняване на потестативното право на прекратяване с едностранно предизвестие от синдика на неизпълнен единствено от насрещната страна договор. Възможни са хипотези, при които запазването на неизпълнен от длъжника договор пряко уврежда/обременява масата на несъстоятелността и противоречи на интересите на кредиторите или препятства възможността за оздравяване на предприятието. Неоправдано, с оглед целите на производството по несъстоятелност е, синдикът да не може да упражни правото по чл.644 ТЗ, ако преустановяването на договорната връзка обслужва интересите на кредиторите; в разрез с нуждите на несъстоятелността е лишаването на синдика от възможността да прекрати договор, който длъжникът не е в състояние да изпълни на падежа. По основателността на касационната жалба: Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо с оглед произнасяне извън рамките на търсената от ищеца защита. Принципът на диспозитивното начало не е нарушен, искът е разгледан съобразно уточненията на исковата молба. Не съответства на данните по делото твърдението, че имотът, описан в предварителния договор, съществено се различава от имота в съдебното решение по чл.19,ал.3 ЗЗД. Трайната съдебна практика по приложението на чл.19,ал.3 във вр. с чл.19,ал.2 ЗЗД е, че е достатъчно имотът да е определяем със своите параметри като обект на собственост. Съгласно решението по т.д.№ 905/2010г. на ІV г.о. на ВКС, е достатъчно всяко описание на имота, което е в състояние да го индивидуализира с оглед отношенията между страните и обстоятелствата по сключването на сделката, а точно посочване е необходимо в диспозитива на съдебното решение по иска за обявяване на договора за окончателен; че описанието на имота може да бъде уточнявано в хода на производството по делото /например когато в течение на делото е влязла в сила кадастрална карта/. Същото разрешение е обосновано и в решението по гр.д.№ 363/2012г. на ІVг.о. на ВКС - когато между страните има спор по идентичността, съдът, като прецени всички доказателства, в това число и заключение на съдебно-техническа експертиза, следва да индивидуализира имота и посочи точното му описание в диспозитива на съдебното решение. Следователно, въззивното решение е допустимо, но с оглед отговора на правния въпрос, е неправилно. Налице са предпоставките на чл.293,ал.1 във вр. с ал.2 ГПК за произнасянето по съществото на спора след отмяната му. Установени са по делото необходимите условия за надлежно упражнено от синдика прекратяване на предварителния договор за продажба с предизвестие по реда на чл.644 ТЗ. Завареният от откритото производство по несъстоятелност на продавача престационен двустранен договор не е изпълнен - окончателен не е сключен, не е платена и цената. Без значение за надлежното упражняване на правото на прекратяване е, коя от страните е в неизпълнение. Прекратяването е извършено от синдика на несъстоятелния търговец Ц. Б. по предвидения в чл.644,ал.2 ТЗ начин - с писмено предизвестие, обективирано в нотариална покана от 04.03.2009г. до насрещната страна, връчена на 09.03.2009г. и изтичане на предвидения в разпоредбата петнадесет дневен срок. Прекратяването на договора е настъпило автоматично с изтичането на срока, вследствие на което страните са освободени от задълженията си по него. Ирелевантно за възможността договорът да бъде прекратен е обстоятелството, че исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД е била вписана. Както е посочено в ТР № 3 по тълкувателно дело № 3/2009 на ОСГК на ВКС, вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната - ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Като правно действие вписването е без отношение към съдържанието на гражданско-правния спор и без да може да въздейства на спора така, като обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба. Преустановяването на договорната връзка обуславя неоснователността на конститутивния иск за обявяването на предварителния договор за окончателен. При извода за отхвърлянето на иска на това основание, безпредметно е обсъждането на останалите доводи на ответника, а и в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, пълномощниците на касатора поддържат като възражение за отхвърлянето на иска прекратяването на договора от синдика. Изложеното обуславя отмяната на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, включително и в частта за разноските, и отхвърлянето на иска. Ищецът дължи на ответника на основание чл.78,ал.3 ГПК направените по делото разноски, за които списък по чл.80 ГПК не е представен. Присъдената сума включва платени държавни такси за въззивна и касационна инстанция 2 178лв. Доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на [фирма] - адв. В. не са представени. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отменя Решение № 112 от 13.11.2015г. по т.д.№ 217/2015г. на АС Бургас и потвърденото с него решение по гр.д.№ 194/2007г. на Бургаския ОС изцяло и в частта за разноските, вместо което постановява: Отхвърля предявения от [фирма], [населено място] против [фирма]/н/ иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 12.08.2005г. за покупко-продажба, по силата на който [фирма] се е задължило да прехвърли на [фирма] правото на собственост върху част от сградите на почивна база „К.” в [населено място], [община], а именно: 1/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 166 кв.м., представляваща според скица № 15-26187/17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.125.6 по кадастралната карта и действащите кадастрални регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, с административен адрес на сградата: [населено място], [улица]; 2/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 98 кв.м., представляваща според скица № 15-26191/17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.125.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.125; 3/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 96 кв.м., представляваща според скица № 15-26193/ 17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.125.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.125; 4/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 97 кв.м., представляваща според скица № 15-26196/ 17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.125.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.125; 5/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 96 кв.м., представляваща според скица № 15-26154/ 17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.125.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.125; 6/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 48 кв.м., представляваща според скица № 15-26157/ 17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.125.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.125; 7/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 83 кв.м., представляваща според скица № 15-26198/ 17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.127.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.127; 8/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 82 кв.м., представляваща според скица № 15-26200/ 17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.127.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.127; 9/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 166 кв.м., представляваща според скица № 15-26203/ 17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.127.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.127; 10/ Сграда на един етаж, със застроена площ от 20 кв.м., представляваща според скица № 15-26207/ 17.02.2014г. имот с идентификатор 37023.501.127.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.127; 11/ Съобразно скица № 15-349818/ 30.09.2014г. ПИ с идентификатор 37023.501.125 с площ 16 863 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом, номер по предходен план – 10, квартал 30, парцел 4. 12/Съобразно скица № 15-349850/ 30.09.2014г. ПИ с идентификатор 37023.501.127 с площ 2806 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом. 13/Съобразно скица № 15-349869/ 30.09.2014г. ПИ с идентификатор 37023.501.131 с площ 244 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом. Осъжда [фирма] за заплати на [фирма] /н/ сумата 2 178 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: