Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 08 април 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА при секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Красимира Филипова от Върховната прокуратура изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 1178 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Образувано е по касационни жалби от адвокат Х. Б. от САК - защитник на подсъдимата Е. М. Т. и адвокат С. Н. от САК - повереник на частния обвинител В. С. С. срещу въззивно решение № 298 от 31.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 402/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС). В жалбата на защитника на подсъдимия се релевират касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Доводите за нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания касаторът обвързва с отказа на съдилищата да квалифицират деянието на подсъдимата по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, с който неправилно се игнорира оказаната от подсъдимата помощ на пострадалата и има пряко неблагоприятно отражение върху размерите на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МП. Отделно се възразява срещу отказа на въззивния съд да намали кумулативно предвиденото наказание лишаване от право деецът да управлява МПС след като е намалил основното наказание лишаване от свобода, което не отчита факта, че невъзможността подсъдимата да шофира накърнява житейската сфера на семейството й, включващо две малолетни деца, което се явява допълнителна причина за редуциране на срока на това наказание. Моли ВКС да измени обжалваното решение и да намали размера на наложеното наказание или да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. В жалбата на повереника на частния обвинител се навежда касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което се мотивира с несъобразяване от САС на тежкия престъпен резултат и високата степен на обществена опасност с оглед обстоятелството, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека, както и че загиналата Л. С. не е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, като е пресичала на обозначено за целта място. Счита, че с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода не може да се изпълнят целите на генералната и частна превенция, както и че изразеното от подсъдимата съжаление не би следвало да се взема под внимание при определяне на наказанието, защото това няма да върне живота и здравето на пострадалата С.. Поради многобройните случаи на загинали по пътищата хора и деца наказанията следва да са по - тежки. Моли ВКС да отмени решението на САС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на САС за увеличаване на наказанието. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, частният обвинител В. С. не се явява, редовно призован. Явява се повереникът му – адвокат Н., която заявява, че оспорва касационната жалба от защитника на подсъдимата и поддържа своята касационна жалба, изложените в нея доводи и искания. Касаторът - защитник и подсъдимата Е. Т. в съдебно заседание пред касационната инстанция оспорват жалбата на повереника на частните обвинители и молят да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържат депозираната от защитника касационна жалба и изложените в нея доводи и искания. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като не намира да са налице посочените в тях касационни основания. Предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт. В последната си дума подсъдимата Е. Т. моли за справедливо наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 26 от 22.02.2023 г. по НОХД № 20231100200679 по описа за 2023 година Софийски градски съд (СГС) е признал подсъдимата Е. М. Т., [дата на раждане] , за виновна в това, че на 23.11.2020 г, около 08,50 ч, в гр. София, при управление на МПС – лек автомобил **** с ДК [рег.номер на МПС] по ул.Иваница Данчев, на пешеходна пътека (обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка В8.1), е нарушила правилата за движение по пътищата по чл.119, ал.1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не е пропуснала пресичащата по пешеходната пътека пешеходка Л. Д. С., [дата на раждане] , вследствие на което по непредпазливост причинила нейната смърт, настъпила на 11.12.2020 г в УМБАЛСМ Пирогов, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“ пр.първо, вр ал.1, б.“в“, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 54, чл.58а и чл.37, ал.1, т.1 и т.7 от НК й наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, както и наказание три години лишаване от право да управлява МПС. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски. С решение № 298 от 31.07.2023 г. на САС по ВНОХД № 402/2023 г. присъдата е изменена, като са намалени наказанието лишаване от свобода от три на две години и определеният изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК от пет на четири години и в останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба на защитника на подсъдимия: Настоящата инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалния закон, което да обуславя поддържаното от защитника касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, проведено съобразно процесуалния закон и задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/2009 г. по тълкувателно дело №1/2008 г. предходните съдебни инстанции са установили еднозначна фактическа обстановка, съгласно която при управление на МПС подсъдимата не е осигурила дължимото на основание чл.119, ал.1 от ЗДвП предимство на пострадалата пешеходка по времето, когато последната пресичала обозначената по съответния ред пешоходна пътека и въз основа на нея правилно са квалифицирали деянието на подсъдимата като престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“ пр.първо, вр ал.1, б.“в“, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Доводът за преквалифициране на инкриминираното деяние по привилегирования (по-леко наказуем) състав по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК е неоснователен въпреки установеното от фактическа страна, че подсъдимата действително е предприела действия за оказване помощ на пострадалата, като останала на място и подала сигнал на тел.112 за ПТП, в резултат на който пристигнал екип на ЦСПМ и я транспортирал до УМБАЛСМ „Пирогов“, където тя по-късно починала. Тези действия на подсъдимата Т. не предпоставят уважаване на искането за изменение на обжалваното решение с оглед приложението на чл.343а от НК, тъй като наличието на квалифициращото обстоятелство „пешеходна пътека“, на която безспорно между страните е станал инцидентът, изначално изключва претендираната правна квалификация (вж. Решение № 196/2021 г. на ВКС по н. д. № 718/2020 г., III н. о.,: „Извън приложното поле на чл. 343а от НК остават случаите на причиняване на съставомерния резултат в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, при извършване на деянието без съответното свидетелство за правоуправление или при осъществяването му на пешеходна пътека“). Този извод се налага и от задължителните указания в Постановление № 1/1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, с които изрично е прието, че оказването на помощ на пострадалия не е намаляващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.343а от НК във всеки случай на престъпление по транспорта. Например, когато е налице квалифициращо обстоятелство пияно състояние или бягство от местопроизшествието, деянието не може да се квалифицира по чл.343а от НК дори оказването на помощ и нейната необходимост да са обективно установени по делото. Доколкото конкретното квалифициращо обстоятелство – пешеходна пътека е въведено законодателно след приемане на тълкувателното постановление и е с аналогично правно значение на алтернативен съставомерен признак, каквито са коментираните (също алтернативни) квалицифиращи обстоятелства относно престъпния състав на чл.343, ал.3 от НК, за които ППВС №1/1983 г. изрично изключва намалената отговорност по чл.343а от НК въпреки оказана помощ от дееца, насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване здравето на пострадалия, следва да се приеме, че установеното по тълкувателен път изключение е относимо към всяко квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК, включително за ПТП на „пешеходна пътека“. В подкрепа на извода, че оказаната помощ на пострадал при ПТП на пешеходна пътека не е намаляващо отговорността обстоятелство по чл.343а от НК е, че то е изключено от хипотезите на б. "в" и "г" на чл. 343а, ал.1 от НК, където изричното посочване на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3 от НК (предишна ал.2 – ДВ , бр.ДВ, бр.92/2022 г.). Впрочем касационният жалбоподател е бил наясно с това още при сезиране на въззивния съд предвид отразеното във въззивната жалба, подадена от същия защитник, че при настоящото обвинение не може да се ползва привилегията на разпоредбата на чл.343а от НК именно поради наличие на квалифициращото обстоятелство „пешеходна пътека“. Препращането към съдебна практика на ВКС в касационната жалба е неуместно, защото посочените съдебни решения на касационната инстанция не касаят аналогичен казус. С оглед изложеното, оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В касационната жалба намаляване на наказанието се претендира основно във връзка с искането за прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление по чл.343а от НК, а както вече се посочи, не са налице основания за преквалифициране на деянието, а оттам – и за нова преценка на размера на наказанието. При правилно определената правна квалификация на деянието като престъпление по квалифицирания състав на чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“ пр.първо, вр ал.1, б.“в“, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което към инкриминираната дата законът е предвиждал по-нисък минимум на наказанието лишаване от свобода (от три до петнадесет години), спрямо настоящото правно положение (от пет до петнадесет години лишаване от свобода – ДВ, бр.67/2023 г.), индивидуализацията на наказанието от въззивния съд в рамките на предвидената по - лека наказуемост се явява правилна съобразно правилото за действието на по - благоприятния за дееца закон по чл.2, ал.2 от НК. Въззивният съд убедително е аргументирал съгласието си с първата инстанция, че констатираният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства не обуславя прекомерност на предвиденото най - леко наказание (три години лишаване от свобода) предвид липсата на съпричиняване от страна на пострадалата и установената възможност подсъдимата да възприеме пострадалата от голямо разстояние без да предприеме опит да спре и да избегне ПТП. Тези особености на конкретния случай, наред с тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, завишават степента на обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимата като водач на МПС и изключват приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК за допълнително намаляване на наложеното наказание от ВКС. Същевременно въззивният съд законосъобразно е облекчил наказателноправното положение на подсъдимата именно поради отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в две насоки: Съобразявайки правилото в чл.54 от НК е определил по - леко наказание лишаване от свобода, като вместо определеното от СГС от четири години и шест месеца лишаване от свобода е приел за съответно три години лишаване от свобода, което е в минимално установения в закона срок, съответно е наложил наказание от две години лишаване от свобода като резултат от задължителната редукция с една трета по чл.58а, ал.1 от НК поради проведената диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК. На същото основание и със споделими от ВКС съображения САС е намалил изпитателния срок на условното осъждане от пет на четири години, като се е аргументирал с положителните данни за личността на подсъдимата и отношението й след ПТП, които обезсмислят определения от първоинстанционния съд максимален петгодишен изпитателен срок. Ето защо, определеното с обжалваното въззивно решение наказание три години лишаване, редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК на две години с намаляване на изпитателния срок на условното осъждане не сочат явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5 от НПК. Наложеното наказание лишаване от правоуправление също не е явно несправедливо, защото, когато се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, то не може да е за срок по - малък от срока на лишаване от свобода, при това не спрямо редуцираното такова на основание чл.58а, ал.1 от НК, а спрямо определеното наказание лишаване от свобода преди редукцията по посочената разпоредба (вж. мотивите към т.2 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т.д. №2/2015 г., ОСНК на ВКС: „ При едновременно предвидени две или повече наказания (кумулативна санкция), едното от които е лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на чл. 57, ал. 2 от НК съдът определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност като комплексна санкция да отговарят на целите по чл. 36 от НК. След това намалява само размера на наказанието лишаване от свобода с една трета. По този начин поощрителната норма на чл. 58а, ал. 1 от НК засяга единствено наказанието лишаване от свобода от всички възможни кумулативно предвидени наказания в комплексната санкция“). Следователно срокът на наложеното наказание по чл.343г от НК, а именно три години, е определен в минималния възможен срок предвид, че не може да е за по-кратък срок от този на определеното преди редукцията на основание чл.58а от НК наказание лишаване от свобода. Поради това доводът, че намаляването на основното наказание (лишаване от свобода) налага намаляване и на кумулативното наказание по чл.343г от НК, както и претендираното от защитника допълнително намаляване на последното поради накърняване житейската сферта на семейството на подсъдимата с невъзможността същата да шофира са лишени от основание. По касационната жалба на повереника на частния обвинител: Доводите за явна несправедливост на наложените наказания поради тяхното занижаване са неоснователни, поради което не е налице претендираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а искането за увеличаването им от ВКС е недопустимо, тъй като касационната инстанция няма такова правомощие в първо по ред касационно производство, каквото е настоящото. В случая не се налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на апелативния съд за нова преценка за завишаване отговорността на дееца. Както вече се изтъкна, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които са обективно установени по делото, в това число оказана помощ от подсъдимата, чисто съдебно минало, изразени съжаление, самокритичност и добри характеристични данни, определянето на наказанието лишаване от свобода в минималноустановения от закона срок е резултат от съобразяване на принципа за индивидуализация на наказанието по чл.54 от НК, а допълнителната му редукция (с една трета) е задължителна законова последица от даденото от нея съгласие и признание на описаните факти в обвинителния акт, които са предпоставили разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 от НПК, съответно определянето на по - леки наказания. Конкретно наложеното от въззивния съд наказание от две години лишаване от свобода в съчетание с лишаване от правоуправление за срок от три години е достатъчно строга наказателноправна репресия при конкретните обстоятелства по делото, семейното състояние и личността на подсъдимата и не е несъответно на извършеното въпреки, че деянието е на пешеходна пътека. Искането за отчитане на това обстоятелство едновременно като квалифициращо и отегчаващо, както се настоява в касационната жалба, не може да бъде удовлетворено с оглед забраната за това в разпоредбата на чл.56 от НК и съдържанието на процесното обвинение. Вярно е, че изразеното съжаление от подсъдимата не може да върне живота на пострадалата, но същото наред със заявената от подсъдимата самокритичност към случилото се са документирани по делото и не може да бъдат пренебрегнати при определяне на наказанието. Поради това правилно са отчетени от въззивния съд в полза на подсъдимата, защото обективно представляват смекчаващи отговорността обстоятелства, които предпоставят определяне на по - леко наказание. В тази връзка въззивният съд е изложил подробни и споделими от ВКС съображения на стр.6 от обжалваното решение. Същевременно те не са надценени предвид отказа на предходната съдебна инстанция да приеме, че обуславят многобройност или изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК. Определяне на наказанието по реда на посочената по - благоприятна за подсъдимата разпоредба правилно е отказано, включително от контролирания съд, като израз на неговата обективност е фактът, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК е отчетено само като предпоставка за съкратено съдебно следствие, но не и като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, поради което оспорването в тази връзка също е неоснователно. Доводът за неоправдано снизхождение при определяне на наказанието поради несъобразяване на ноторния факт за многобройни ПТП в страната със смъртен резултат, злепоставящо генералната превенция, не държи сметка, че личната превенция също е законоустановена цел на наказанието, поради което и при така отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и по - леката форма на непредпазливата вина (небрежност) обжалваното решение не подлежи на отмяна на това основание. В допълнение е необходимо да се посочи, че поправянето на дееца и възпирането му към извършване на престъпления се постига не толкова със строгостта на наказанието, колкото с неговата неизбежност. В конкретния случай по - строга наказателноправна репресия с нищо не би допринесла за постигане целите, визирани в чл.36 от НК, които при непредпазливите престъпления са свързани преди всичко със „създаването на условия за утвърждаване на вътрешните задръжки и за надлежно насочване и центриране на вниманието, за да се избегне поведение, което може да предизвика нежеланите от дееца престъпни последици“ (Н., И. Наказателно право на НРБ. Обща част. София, Наука и изкуство, 1972). По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира касационните жалби за неоснователни, поради което атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като искането на частните обвинители за увеличаване на наказанието и това на защитника за намаляването му, включително чрез преквалифициране на деянието като престъпление по чл.343а от НК, не могат да бъдат удовлетворени. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298 от 31.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 402/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2