5 Р Е Ш Е Н И Е №. 50144 Гр. София, 24 ноември 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Г. Стоянова разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 625/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Г., защитник на подс. Е. Г. С. против решение № 50/17. 06. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 249/2022 год. по описа на Апелативен съд – Бургас (БАС). С жалбата са заявени всички касационни основания, като наред с това се поддържа, че атакуваният съдебен акт е необоснован. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила защитата изтъква, че не са обсъдени възраженията относно доказаността на обвинението, както и че въззивното решение в по-голямата си част пресъздава мотивите на първоинстанционната присъда. Твърди се, че съдът е интерпретирал неправилно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НК и е приел като отегчаващи обстоятелства осъжданията на С. в чужбина без присъдите да са приети за изпълнение по реда на НПК, вследствие на което се е стигнало до налагане на явно несправедливо наказание. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата, за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му в санкционната му част. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. Е. С. не изразява лично становище във връзка с основателността на жалбата и законосъобразността на атакуваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на доводите на защитата и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 134/28. 10. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 55/2021 год., Бургаският окръжен съд е признал подс. Е. Г. С. за виновна в това, че на 19. 05. 2020 год. в [населено място], комплекс „С.“, в магазин „К.“ отнела от владението на Л. К. чужди движими вещи на обща стойност 44 лева без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд вещите са били заместени, поради което и на основание чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК я е осъдил на една година лишаване от свобода. Подсъдимата е призната за виновна и в това, че на 19. 05. 2020 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление използвала платежен инструмент – банкова карта № 516976******9297, издадена от „У. Б.“ АД без съгласието на титуляря Л. К. като извършила три транзакции за теглене на пари на обща стойност 550 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 100 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания – две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 100 лева като е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът е възложил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски. Присъдата е проверена по жалба на защитника и с решение № 50/17. 06. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 249/2022 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, е потвърдена. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея. Предвид обстоятелството, че съществена част от аргументацията в жалбата представлява оплакване за необоснованост на решението, следва да се припомни, че съответствието на фактическите констатации на съда на събраните доказателства не съставлява самостоятелно касационно основание и това е така, защото за разлика от въззивната касационната инстанция по правило не е съд по фактите, а само по правото. Тя е обвързана от изводите на контролирания съд относно правно значимите обстоятелства, не може да приема нови фактически положения и не разполага с правомощия да извършва преоценка на доказателствения материал от гледна точка на достоверност и убедителност, обявявайки за правдиви доказателства, които долустоящата инстанция е дискредитирала или приемайки за неистинни такива, на които въззивният съд се е доверил. Единственото изключение от посочените принципни положения е предвидено в чл. 354, ал. 5 от НПК, но описаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън тази хипотеза. Ето защо няма да бъде даден отговор на доводите, с които се оспорва приетата от БАС фактология и се настоява показанията на свид. С. Н. да бъдат обявени за недостоверни. Логична последица от така очертаната характеристика на касационното производство е и невъзможността да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимата по повдигнатите ѝ обвинения в рамките на приетата от въззивната инстанция фактология, защото тя сочи на престъпно поведение на С., а предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е деянието да не съставлява престъпление. Основателно обаче е оплакването, отнасящо се до съдържанието на проверяваното решение. Внимателният му прочит недвусмислено показва, че апелативният съд е ползвал недопустим подход при изготвянето му и по този начин се е дистанцирал от изискванията на чл. 339 от НПК. С изключение на анализа на показанията на двете свидетелки, разпитани по време на въззивното съдебно следствие, отговорът на поставените от защитата въпроси относно допустимостта на свидетелските показания на полицейския служител С. Н. и тяхната убедителност, както и досежно категоричността на заключението на видео-техническата експертиза, допусната и приета от първостепенния съд, е заменен с буквален препис на мотивите на първоинстанционната присъда. Вместо да изложи собствената си аргументация по възраженията на адв. Г. контролираната инстанция се е задоволила декларативно да отбележи, че изводите на окръжния съд са правилни. Така без отговор е останал доводът на защитата за вътрешно противоречие в заключението на видео-техническата експертиза, доколкото в съобразителната му част е посочено, че предвид качеството на записите и наличието на маска на заснетото лице фиксираното на тях изображение не отговаря на изискването за категорична идентификация, но е годно за разпознаване от свидетели, а в заключителната му част – че най-вероятно заснетото лице е подс. Е. С.. Не са изложени собствени съображения и във връзка с възражението за налични противоречия в показанията на свид. Н. в двете фази на наказателния процес относно начина, по който органите на реда са достигнали до извод, че извършител на кражбата е подсъдимата и отражението на тези несъответствия върху достоверността на заявеното от нея. Нещо повече, освен че като се е възползвал от метода сору-paste, въззивният съд не е изпълнил задължението си при противоречия да посочи какви са основанията му за кредитиране на един или друг доказателствен източник, извън вниманието му е останала и вътрешната несъгласуваност на изводите на окръжния съд. Така един от аргументите за изключване от доказателствената съвкупност на показанията на Н., възпроизвеждащи извънпроцесуални признания на подсъдимата, е бил заинтересоваността на свидетелката с оглед служебните ѝ задължения да разкрие извършителя на престъплението. В същото време първата инстанция се е доверила безрезервно на твърденията на същата тази свидетелка, че е разпознала С. при преглеждане на видеозаписите от различни търговски обекти, явно приемайки, че е добросъвестна. Това логическо противоречие е възпроизведено и в проверяваното понастоящем решение и наличието му представлява препятствие пред проверката на начина, по който въззивната инстанция е формирала вътрешното си убеждение. Така възприетият подход е довел и до още един порок на проверявания съдебен акт. На практика без изричен отговор е останал въпросът за авторството на второто от двете посегателства – това против паричната и кредитната система, доколкото окръжният съд е изложил съображения само и единствено относно участието на подсъдимата в отнемането на вещите на свид. К.. Дължимият от въззивната инстанция доказателствен анализ по втория пункт от обвинението е заместен с недопустима декларация за безспорна доказаност на авторството на деянието. Наред с това без необходимото внимание е останало обстоятелството, че в показанията на свид. Н. по време на първоинстанционното съдебно следствие не се съдържа ясна и точна информация относно това дали е преглеждала и други видеозаписи от охранителни камери извън предоставените от големите хранителни вериги в квартала и по-специално такива от съответния банкомат, на който е ползван платежният инструмент и са изтеглени инкриминираните суми от сметката на пострадалата. Непълнотата на твърденията на свидетелката е следвало да бъде преодоляна посредством повторния ѝ разпит от въззивния съд. Като не е предприела съответните действия в тази насока контролираната инстанция не е изпълнила в необходимата пълнота и задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Изложеното дотук дава основание за извод, че контролираната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени в касационното производство. Това обосновава необходимост от отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Предвид констатираното основание за връщане на делото за ново разглеждане останалите доводи в касационната жалба за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието не следва да бъдат обсъждани. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 50/17. 06. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 249/2022 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.