Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
София, 25.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 248 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Д. В. С. и К. Б. С. за отмяна на влязлото в сила решение №241/09.03.2011г.,постановено по гр.д.№1295/2010г. по описа на Варненския окръжен съд,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това са отхвърлени исковете на молителите, предявени срещу Т. В. Т.,при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника Г. Т. В. и Ц. М. В.,за прогласяване за нищожен като абсолютно симулативен договор за покупко-продажба,обективиран в н.а.№125/303.2003г.,том ІІ,рег.№1395,н.д.№65/2003г.,по силата на който Г. Т. В. и Ц. М. В. продават на Т. В. Т. недвижим имот,находящ се в [населено място],район “А.”,кв.Г.,м.”Р.”,представляващ място с площ от 569кв.м., съставляващо ПИ * по плана на местността,заедно с построената в него сезонна постройка за сумата 9940лв.,на основание чл.17, ал.1 вр. чл.26 ЗЗД и за установяване в отношенията между страните,че Т. В. Т. не е собственик на гореописания недвижим имот,предмет на продажбата.
Поддържа се,че след приключване на производството по делото молителите са се снабдили с ново доказателство-декларация,изхождаща лично от титуляра по нотариален акт Т. В. Т.,че сумата, вписана като продажна цена в нотариалния акт, никога не е била плащана на продавачите,както и че целта на сделката не е била да придобие собствеността,а единствено и само да бъде титуляр по нотариалния акт, както и че му е известно,че собствеността е на Д. С. и К. С.,което е от съществено значение за спора с оглед мотивите на решението,чиято отмяна се иска.
В писмен отговор ответникът по молбата Т. В. Т. изразява становище,че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в отговора съображения.Поддържа,че самото доказателство е създадено след влизане в сила на решението,чиято отмяна се иска. Навежда и доводи,че представената декларация не е подписана от него.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.2 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК,като с определение №121/23.02.2012г. същата е допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:
В решението,чиято отмяна се иска,е прието,че не е установено договорът от 31.03.2003г. да е симулативен-представената по делото декларация от 16.08.2006г. от Г. Т. В.,с която същият заявява,че не е получил сумата,уговорена като цена на сделката по н.а.№125/2003г.,както и че целта на сделката е била да прехвърли имота на С. Т. И.,който да бъде титуляр по документи със съзнанието,че собствеността е на Д. В. С. и К. Б. С. е прието,че не може да бъде квалифицирана като обратно писмо,защото не изхожда от страната,на която се противопоставя /Т. В. Т./.
Изходящата от ответника по предявения иск декларация следователно би имала съществено значение за изхода на спора и по-специално за извършването на преценката дали изразеното в сключения на 31.03.2003г. договор за продажба съгласие е привидно,като споровете относно автентичността на декларацията следва да бъдат разрешени в исковото производство след приемането й като доказателство по делото, доколкото предмет на преценка в настоящето производство е само и единствено наличието на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1, т.1 ГПК,т.е. дали представеното доказателство би имало значение за изхода на правния спор,както и дали същото представлява ново доказателство,респ. сочи на наличието на ново обстоятелство по смисъла на тази разпоредба.
Според настоящия състав в случая е налице ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК,като съображенията за това са следните:
Действително изходящата от Т. В. Т. декларация е съставена след влизане в сила на решението,чиято отмяна се иска. Същата обаче съдържа данни за осъществуването на ново за спора обстоятелство,а именно изходящо от ответника признание за имащи съществено значение за спора факти,което е обективирано в документ,който е новосъздаден и именно поради тази причина страната не е могла да го представи до приключване на производството по делото. А с оглед естеството на съдържащото се в документа изявление страната,която се позовава на доказателството,не е могла да се снабди с него в хода на производството, доколкото издаването на документа,т.е. обективирането на волеизявлението,е зависело изцяло от волята на ответника,от когото формално документът изхожда. Освен това доколкото декларацията не съдържа данни за осъществяването на нов факт,тя не би могла да обоснове възможност за предявяване на същата претенция в нов исков процес, тъй като фактът,чието осъществяване декларацията удостоверява, е елемент от вече заявено основание на исковата претенция.
И доколкото съдът е приел обстоятелството от кого изхожда подобна декларация за съществено за спора,според настоящия състав представеното с молбата за отмяна писмено доказателство обосновава наличието на предвиденото в чл.303,ал.1,т.1 ГПК основание за отмяна.
Решение №241/09.03.2011г. по гр.д.№1295/2010г. на Варненския окръжен съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.3 ГПК решение №241/09.03.2011г. , постановено по гр.д.№1295/2010г. по описа на Варненския окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
Председател:
Членове:
|