2 Р Е Ш Е Н И Е № 50036 гр. София, 07.08.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1640 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на „МК“ ЕООД със седалище в [населено място] връх, обл. Бургас - чрез пълномощник адв. В. В. от АК Бургас, за отмяна на влязло в сила определение № 260330 от 19.03.2021 г. по т. д. № 432/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с определение № 150 от 23.09.2021 г. по ч. т. д. № 194/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска. В молбата се излагат твърдения, че с молба вх. № 264489/18.03.2021 г., депозирана чрез пълномощник в Окръжен съд - Бургас, управителят на „МК“ ЕООД - Е. Н., направила отказ от предявения от дружеството против „Авес“ АД /н./ и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД иск за прогласяване нищожност на договор за покупко - продажба на недвижим имот. На 18.03.2021 г., по време на пребиваването си в [населено място], Кипър, Е. Н. взела решение за оттегляне на изявлението и незабавно изпратила по пощата на Република Кипър в [населено място] молба до Окръжен съд - Бургас, съдържаща оттегляне на изявлението за отказ от иска. С определение № 260330 от 19.03.2021 г. Окръжен съд - Бургас прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК, без да му е известно, че изявлението за отказ от иска е оттеглено чрез използване на пощенските услуги на Република Кипър преди постановяване на определението за прекратяване на делото (аргумент от чл.62, ал.2 ГПК). Позовавайки се на практика на ВКС, според която молбата за отказ от иск е оттегляема до момента на постановяване от съда на определението по чл.233 ГПК, молителят прави искане за отмяна на потвърденото от въззивния съд и влязло в сила определение за прекратяване на делото на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че са налице нови писмени доказателства, приложени към молбата за отмяна, които установяват факт, настъпил преди прекратяване на делото - оттегляне на изявлението за отказ от иск, но по независещи от него причини той не е могъл да ги представи до приключване на делото с окончателен съдебен акт. Ответникът по молбата „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на първоначалния ответник „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) - чрез процесуален представител юрисконсулт, изразява становище за оставяне на молбата без разглеждане като процесуално недопустима, евентуално - без уважение като неоснователна. Подробни съображения в подкрепа на изразеното становище са изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл.306, ал.3 ГПК, и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ответникът по молбата „Авес - 94“ ООД /н./ също е депозирал отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК, в който е изложил доводи и възражения за недопустимост и за неоснователност на молбата. След подаване на отговора „Авес - 94“ ООД /н./ е заличено от търговския регистър по реда на чл.632, ал.4 ТЗ и с протоколно определение от 19.04.2023 г. производството за отмяна е прекратено по отношение на него. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбите за отмяна : Молбата за отмяна е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и има за предмет съдебен акт, попадащ в приложното поле на производството за отмяна по чл.303 и сл. ГПК (т.6 от Тълкувателно решение №7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). Възраженията на ответниците за недопустимост на молбата са неоснователни по съображения, изложени от състава на ВКС в мотивите към постановеното в закрито заседание на 12.09.2022 г. определение и в проведеното по делото открито заседание на 19.04.2023 г. По основателността на молбата за отмяна : Производството по т. д. № 432/2020 г. е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова молба на „МК“ ЕООД, представлявано от управителя Е. С. Н.. С исковата молба е предявен иск против „Авес - 94“ АД /н./ и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД) за признаване нищожност поради противоречие със закона - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, на договор за покупко - продажба на група активи с наименование „Птицеферма“ в [населено място] връх, извършена от синдика на „Авес - 94“ АД /н./ в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и оформена с нотариален акт № 439, н. д. № 369/27.10.2020 г. на нотариус с рег. № 449. На 18.03.2021 г. по делото е постъпила молба вх. № 264489/18.03.2021 г. от „МК“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Н., съдържаща изявление за отказ от предявения иск на основание чл.233 ГПК. С определение № 260330 от 19.03.2021 г. Окръжен съд - Бургас е прекратил производството по т. д. № 432/2020 г. поради отказ от иска, след като е констатирал, че с подадената от ищеца, чрез законния му представител, молба от 18.03.2021 г. е десезиран от разглеждането на спора. След постановяване на определението в регистратурата на Окръжен съд - Бургас е постъпила молба вх. № 267102/20.05.2021 г., носеща дата 18.03.2021 г., в която е обективирано изявление на „МК“ ЕООД - чрез управителя Е. Н., за оттегляне на извършения с молба вх. № 264489/18.03.2021 г. отказ от иска по чл.233 ГПК. Към молбата е приложен плик, върху лицевата страна на който като подател са вписани „МК“ ЕООД и Е. Н., а като получател - Бургаски окръжен съд с пояснение „търговско деловодство т. д. 432/10“, поставени са пощенски марки и кръгъл печат с текст „NICOSIA CYPRUS 18MAR21“. На обратната страна на плика са положени три печата с нечетливо съдържание, два от които с видими дати 13.04.2021 г. и 20.05.2021 г. На 06.04.2021 г. в регистратурата на Окръжен съд - Бургас е заведена частна жалба с подател „МК“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Н., срещу определението на Окръжен съд - Бургас от 19.03.2021 г. за прекратяване на производството по т. д. № 432/2020 г. Частната жалба е постъпила ведно с плик за куриерска пратка, върху който е поставен баркод с данни за изпращане на пратката от Кипър на 26.03.2021 г. В частната жалба са наведени твърдения и доводи, че изявлението за отказ от иск е оттеглено с изпратена по пощата молба от 18.03.2021 г., която по технически причини не е докладвана и не е взета предвид от първоинстанционния съд, но според правилото на чл.62, ал.2 ГПК оттеглянето следва да се счита за извършено преди постановяване на прекратителното определение. С определение № 150 от т 23.09.2021 г., постановено по ч. т. д. № 194/2021 г., Апелативен съд - Бургас е потвърдил обжалваното с частната жалба на „МК“ ЕООД определение от 19.03.2021 г. Въззивният съд се е произнесъл, че фактите по делото не подкрепят твърдението на частния жалбоподател за изпращане на молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иск по пощата на датата 18.03.2021 г. Изложил е съображения, че нито от приложения към молбата за оттегляне плик, нито от друг придружаващ документ, е възможно да се идентифицира пощенският оператор или куриер по смисъла на чл.18, ал.1 ЗПУ в Република Кипър, чрез когото е подадена пратката, и да се направи извод, че пликът е оформен от служител, който е овластен с удостоверителни функции във връзка с дейността по извършване на пощенски услуги и в рамките на компетентността си е поставил върху плика печат с датата „18 март 2021 г.“. Определението на въззивния съд е обжалвано с частна касационна жалба от „МК“ ЕООД, но не е допуснато до касационно обжалване от състав на ВКС, ІІ т. о., с определение № 132 от 28.03.2022 г. по ч. т. д. № 147/2022 г. В частната касационна жалба за пръв път са наведени твърдения за обстоятелствата, при които е оформена и изпратена пратката с молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иск, като е посочено, че на 18.03.2021 г. Д. М. - сертифициран служител на Пощенска служба в [населено място], Република Кипър, е подпечатал пощенския плик с подател Е. Н., съдържащ спорната молба. В подкрепа на твърденията с частната касационна жалба е представен оригинал на удостоверение, изходящо от Д. М. с нотариална заверка на подписа и апостил с дата 15.10.2021 г., придружено със заверен превод на български език (което поради характера на производството по чл.274, ал.3 ГПК не е обсъждано от касационната инстанция). В молбата за отмяна се поддържа, че приложеното към частната касационна жалба удостоверение от Д. М., представено във вид на заверено копие в производството за отмяна, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като доказва факта на изпращане на молбата за оттегляне на отказа от иск на 18.03.3021 г. чрез Пощенска служба в [населено място], Република Кипър, но по независещи от молителя причини не е могло да бъде депозирано пред първоинстанционния съд преди постановяване на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, а впоследствие и пред въззивния съд до приключване на производството по ч. т. д. № 194/2021 г. От преводния текст на удостоверението е видно, че с него издателят Д. М. с л. к. № 691363, в качеството на служител в Пощата на [населено място], е потвърдил, че на 18.03.2021 г. в офиса на Пощенска служба - [населено място] му е бил представен за изпращане пощенски плик с описание, съответстващо на лицевата страна на приложения към молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иск плик; След поставяне на 2 бр. марки и на официалния печат на Държавната пощенска служба на Република Кипър, съдържащ и датата 18 март 2021 г., писмото е било изпратено към получателя в Република България (Окръжен съд - Бургас) при условията на обикновена пощенска пратка; Движението на пощенската пратка е станало при условията на ограничен трафик на самолетни доставки, породен от ограниченията в пътуванията вследствие на пандемията от COVID-19. Удостоверението е скрепено с нотариална заверка на подписа на Д. М., извършена на 15.10.2021 г. от сертифициран служител в [населено място], Република Кипър, упълномощен да извършва заверки по предвидения за това ред, и е придружено с апостил от 15 октомври 2021 г. Освен удостоверението, като нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК молителят е посочил и представил копие от самолетни билети и удостоверение от 08.06.2021 г., издадено от МВР - Отдел „Български документи за самоличност“, установяващи пребиваването на Е. Н. в Република Кипър за времето от 07.03.2021 г. до 24.04.2021 г., и разписка DHL № Ref :[ЕИК] с дата 25.05.2022 г. за получена на 01.04.2022 от С. Н. пратка № [ЕГН], взета за доставка на 30.03.2021 г. В изпълнение на указания, дадени от състава на ВКС в протоколно определение от 12.10.2022 г., молителят е пояснил (молба вх. № 509756/0612.2022 г.), че разписката на DHL установява изпращането на документа, т. е. на издаденото от Д. М. удостоверение, на 30.03.2021 г. от Република Кипър към Република България, във вида и със съдържанието, в които е представено с частната касационна жалба по ч. т. д. № 147/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., и с молбата за отмяна. По повод на пояснението е представена декларация (в превод на български език) с апостил, съставена на 09.11.2022 г. от сертифицирания служител, заверил подписа на Д. М. в удостоверението, с която служителят е декларирал, че подписаното пред него удостоверение е изпратено от офиса му на 18.10.2021 г. с DHL [ЕГН] в Република България до получателя С. Н.. След анализ и преценка на фактите по делото, настоящият състав на ВКС намира, че подадената от „МК“ ЕООД молба за отмяна е неоснователна по следните съображения : Отмяната на влязло в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е приложима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги представи при разглеждане на делото, въпреки положената грижа за добро водене на процеса. Според указанията, дадени от Пленума на ВС в т.3 на Постановление № 2/77 г., и разрешението, възприето в Тълкувателно решение № 138/01.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС, отмяна по чл.231, б.“а“ ГПК (отм.), аналогичен на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, следва да се допусне при наличие на обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната при полагане на дължимата грижа и могат да бъдат установени с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но установяващи факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. Молителят „МК“ ЕООД е обосновал отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК с твърдения за наличие на нови писмени доказателства, които установяват обстоятелство, възникнало преди постановяване на определението за прекратяване на т. д. № 432/2020 г. на Окръжен съд - Бургас - оттегляне на изявлението за отказ от предявения иск, но по независещи от него причини не са могли да бъдат представени пред съда до приключване на делото с окончателен съдебен акт. Преди всичко следва да се отбележи, че в молбата за отмяна не се сочат конкретни причини, създали обективна пречка за молителя да попълни делото с доказателства за своевременното изпращане на молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иска по пощата от Република Кипър. Фактът, че управителят на дружеството е пребивавал в Република Кипър за времето от 07.03.2021 г. до 24.04.2021 г., само по себе си не може да се разглежда като обективна пречка за попълване на делото с доказателства, установяващи изпращането на пратката с писменото изявление за оттегляне на отказа от иск на твърдяната от молителя дата - 18.03.2021 г., чрез лицензиран пощенски оператор на Република Кипър. От данните по делото не може да се направи извод за възникнали пречки от обективен характер, лишили молителя от възможност да попълни делото с доказателства за своевременното изпращане по пощата в Република Кипър на молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иск. Определението, с което е прекратено производството по т. д. № 432/2020 г., е обжалвано от „МК“ ЕООД с частна жалба, изпратена с куриерска пратка от Република Кипър на 26.03.2021 г. и постъпила в Окръжен съд - Бургас на 06.04.2021 г. За времето от подаване на частната жалба до постановяване на определение № 150/23.09.2021 г. по ч. т. д. № 194/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, молителят е разполагал с достатъчно време и възможност да представи пред въззивния съд категорични доказателства в подкрепа на твърдението си в частната жалба, че молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иск е подадена на 18.03.2021 г. по пощата в Република Кипър, т. е. чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на чл.18, ал.1 ЗПУ, за да се ползва от правилото на чл.62, ал.2 ГПК. Ангажирането на доказателства в тази насока е било необходимо поради липсата на ясна информация върху плика, приложен към молбата за оттегляне, как и по какъв начин е изпратена молбата от Република Кипър и кой е поставил печата с дата „18 март 2021 г.“. Освен това в депозираните на 18.08.2021 г. и на 21.09.2021 г. отговори на частната жалба ответниците „Авес - 94“ АД /н./ и „Райфайзенбанк (България)“ АД са направили изрични възражения срещу доказателствената стойност на плика, придружаващ молбата. Преписи от отговорите не са връчвани на частния жалбоподател - сега молител, но те са се намирали в кориците на частното производство и молителят е имал възможност при проява на дължимата грижа да се запознае с тях, след което да предприеме действия за снабдяване с доказателства в подкрепа на твърдението си, че оттеглянето на изявлението за отказ от иск предхожда във времето постановяването на определението за прекратяване на производството по т. д. № 432/2020 г. Молителят не само, че не е ангажирал доказателства, но до приключване на производството по ч. т. д. № 194/2021 г. на Апелативен съд - Бургас не е въвел и конкретни твърдения относно обстоятелствата, при които е станало изпращането на пратката от Република Кипър до Република България. Пояснения във връзка с изпращането на молбата са направени за пръв път в частната касационна жалба срещу определението на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определението на Окръжен съд - Бургас за прекратяване на производството по т. д. № 432/2020 г. Изложеното мотивира състава на ВКС да приеме, че непредставянето на писмените доказателства, с които молителят се домогва да докаже, че е оттеглил изявлението за отказ от иск на датата 18.03.2021 г., не се дължи на обективни пречки, а е резултат от неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса от страна на самия молител. Поради това квалифицираните в молбата като „нови“ писмени доказателства не удовлетворяват изискването на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не могат да предпоставят отмяна на влязлото в сила определение от 19.03.2021 г. на Окръжен съд - Бургас на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да прецени молбата за отмяна като неоснователна, съставът на ВКС изхожда и от съдържанието на самите доказателства, представени от молителя в подкрепа на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Копието от самолетни билети и удостоверението от МВР, установяващи пребиваването на управителя на „МК“ ЕООД - Е. Н. в Република Кипър от 07.03.2021 г. до 24.04.2021 г., не доказват факти, от които могат да се правят изводи за наличие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Удостоверението, издадено от лицето Д. М., не доказва с категоричност, че на датата 18.03.2021 г. посоченото лице, в качеството на пощенски служител, е приело и оформило като доставка с местоназначение Република България, Окръжен съд - Бургас, документ, идентичен с приложената към т. д. № 432/2020 г. на Окръжен съд - Бургас молба вх. № 267102/20.05.2021 г. за оттегляне на изявлението за отказ от предявения по делото иск. Дори да се приеме, че възпроизвеждайки в удостоверението данните, обективирани върху лицевата страна на приложения към молбата плик за доставка, Д. М. е потвърдил приемането на пощенска пратка от „МК“ ЕООД на датата 18.03.2021 г. и последващото изпращане на пратката до указаното от изпращача местоназначение, от съдържанието на удостоверението не следва категоричен извод, че пратката е съдържала именно молбата на „МК“ ЕООД за оттегляне на изявлението за отказ от иск. При преценката на удостоверението съставът на ВКС съобразява и противоречивите твърдения на молителя по повод издаването на удостоверението и изпращането му в Република България за целите на производството по обжалване на определението за прекратяване на т. д. № 432/2020 г. От една страна се твърди, че удостоверението е изпратено от Република Кипър с товарителница DHL на 30.03.2021 г., а от друга - че към момента на изпращането е съществувало във вида и със съдържанието, съответстващи на приложения към ч. т. д. № 147/2022 г. на ВКС оригинал на документа и на приложеното към молбата за отмяна заверено негово копие. Оригиналът на удостоверението е със заверка на подписа на издателя от 15.10.2021 г. и с апостил от същата дата, което логически изключва възможността да е изпратено в този вид и с това съдържание на твърдяната от молителя дата - 30.03.2021 г. Същевременно, изпълнявайки указанията в определението от 12.09.2022 г., молителят е представил доказателства, според които удостоверението е изпратено от Република Кипър на 18.10.2021 г. Констатираното противоречие не позволява безкритично възприемане на удостоверението като писмено доказателство, подкрепящо отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в какъвто смисъл е и основателното възражение на ответника „Обединена българска банка“ АД. По изложените съображения молбата на „МК“ ЕООД за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение от 19.03.2021 г., с което е прекратено производството по т. д. № 432/2020 г. на Окръжен съд - Бургас поради отказ от иска, потвърдено с определение № 150 от 23.09.2021 г. по ч. т. д. № 194/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, следва да бъде оставена без уважение. Разноски за производството по отмяна не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани и доказани от ответника по молбата за отмяна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „МК“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място] връх, обл. Бургас, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение № 260330 от 19.03.2021 г. по т. д. № 432/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с определение № 150 от 23.09.2021 г. по ч. т. д. № 194/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което на основание чл.233 ГПК е прекратено производството по делото поради отказ от иска. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :