РЕШЕНИЕ № 164 София, 28. юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1565 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Обжалвано е решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 09.12.2016 г. по д.д. № 39/2016, с което е отхвърлено искането на С. на К. на ч. с. и. за налагане на дисциплинарно наказание на К. Д. П., ч. с. и. рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд. Недоволни от решението са С. и м. на п., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че докладите от извършените проверки в кантората на частния съдебен изпълнител имат материална доказателствена сила за отразените в тях констатации и в тежест на претендирания нарушител е да докаже, че тези констатации не са верни, както и че частният съдебен изпълнител е длъжен да дава сведения за дейността си единствено на основание чл. 6, т. 5 от Устава на КЧСИ и подобно задължение не следва от чл. 33 – 35 от Етичния кодекс на ЧСИ и задължителния характер на решенията на органите на К., в т.ч. на нейния С. и по-специално Решение № 10 на Света на КЧСИ, взето с протокол № 87/07.10.2011. Жалбоподателите се позовават на трайната практика на Върховния касационен съд в решенията по гр.д. № 1266/2010, ВКС, IV ГО, гр.д. № 3494/2010, ВКС, IV ГО, гр.д. № 4448/2015, ВКС, IV ГО и гр.д. № 3651/2015, ВКС, III ГО, съгласно които решенията на Света на КЧСИ са задължителни за всички членове на К. и неизпълнението им е дисциплинарно нарушение. Жалбоподателите считат, че при определяне на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени за извършените дисциплинарни нарушения, следва да бъде отчетено също, че към датата на постановяване на решението по дисциплинарното дело, за друго дисциплинарно нарушение на частния съдебен изпълнител, с влязло в сила решение, е наложено дисциплинарно наказание „порицание”. Ответникът по жалбата К. Д. П. я оспорва, като счита, че правилно дисциплинарният състав е приел, че докладите от извършените проверки в кантората на частния съдебен изпълнител нямат материална доказателствена сила за отразените в тях констатации и не съществува правна разпоредба, която да обърне доказателствената тежест, като възложи на претендирания нарушител да докаже, че не е извършил претендираното нарушение, още повече, че докладите, въз основа на които се претендира дсициплинарната му отговорност съдържат само общи констатации и нито един конкретен, установим чрез проверка факт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушения са: неотразяване на извършените плащания на взискателя върху изпълнителния лист, преди препращането на делото на друг съдебен изпълнител или проверка на делото от контролен орган; няма приложени платежни документи и сметки пи чл. 79 ЗЧСИ за начислени и събрани такси, по обясненията на ЧСИ, те се прилагат по делата по искане на страните или при изпращане на делото на друг съдебен изпълнител или в съда; несъбиране на такса при налагане на запор, а след постъпването на отговора от банката – само ако при нея длъжникът има открита сметка; и непредставяне в КЧСИ на копия от шестмесечните и годишните отчети по чл. 77 ЗЧСИ и чл. 4 от Наредба № 3/2006 от началото на дейността в нарушение на Решение № 10 на С. на основание чл. 6, т. 5 от Устава на К.. По делото е прието, че не е установен нито един факт, тъй като в подкрепа констатациите от извършената проверка не е представено нито едно доказателство, а те (констатациите) нямат материална доказателствена сила. От правна страна дисциплинарният състав е приел, че при недоказаност на деянията (действия или бездействия), дисциплинарно наказание не може да бъде наложено, а що се отнася до отчетите, те се дължат на министерството на правосъдието. ЧСИ дължи сведения за дейността си на органите на камарата, но няма доказателства такива да са поискани. Правилно дисциплинарният състав е приел, че констатациите от извършените проверки нямат материална доказателствена сила. Фактите, чрез които се осъществяват съответните нарушения може да бъдат доказани с всички допустими доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания, но събирането на такива не е поискано. Видно от изложеното претендираните деяния не са извършени, поради което е без значение дали те биха съставлявали дисциплинарни нарушения. Правно невъзможно да се определи тежестта на неизвършено дисциплинарно нарушение нито да се определи размерът на съответното дисциплинарно наказание за него. Ответникът по жалбата К. Д. П. не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 09.12.2016 г. по д.д. № 39/2016. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.