О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 409     Гр.София, 30.10.2008 г.             ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                     КРАСИМИР ВЛАХОВ   като разгледа докладваното от съдия Влахов ч.гр.д.№ 1191 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. Н. срещу определението на СГС, Търговско отделение, постановено в закрито заседание на 23.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1956/07 г. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на И. А. Н. срещу решението на СРС, 53 състав от 21.07.2006 г. по гр.д. № 11370/04 г. в частта му за разноските по делото. В частната жалба се поддържа, че така атакуваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, поради което се моли за отменяването му, както и за отменяването на оставеното в сила с него първоинстанционно решение в частта за разноските, като постановено касационно определение по същество, с което в полза на жалбоподателя бъдат присъдени още 2 396 лв. разноски освен присъдените от първоинстанционния съд 364 лв. Като основание за допускане на касацията се твърди, че същественият процесуалноправен въпрос, поставен в основата на обжалваното въззивно определение, а именно за размера на подлежащите на присъждане в полза на ответника разноски при отхвърляне на иска срещу него, е решен в противоречие със задължителните указания, обективирани в ТР № 119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/56 г., ОСГК на ВС. Ответникът по частната жалба- “Г” ЕООД- гр. С. е депозирал по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор, с който оспорва същата. Заявява становище, според което в нарушение на съдопроизводствените правила е получил само препис от частната жалба, без приложенията, поради което моли същите да му бъдат връчени, след което да даде отговор в нов 1-седмичен срок. По същество поддържа, че размерът на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерен и иска намаляването му. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира за неоснователно релевираното от ответника в настоящото производство възражение, според което са нарушени съдопроизводствените правила за размяната на книжа при администриране на частната жалба. Доколкото в същата са описани приложенията към нея, част от което е изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че с връчване на препис от частната жалба по реда на чл.276, ал.1 ГПК противната страна е получила и приложенията към същата /още повече като се има предвид намиращият се по делото препис от посоченото приложение с положен върху него печат за “вярно с оригинала” на адв. И пълномощник на “Г” ЕООД/. Върховният касационен съд намира, че частната жалба на И. А. Н. е подадена срещу съдебен акт от категорията подлежащи на касационно обжалване- със същата се атакува определение на въззивен съд, с което е дадено разрешение по същество на процесуален въпрос, подлежащ на самостоятелно разглеждане в исковия процес /чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, в 1-седмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Заедно с това предвидените в процесуалния закон специални основания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане са налице. По смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обусловено от преценката, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, поставен в основата на обжалвания въззивен акт, е решен в противоречие със задължителната практика на върховната съдебна инстанция. В конкретния случай същественият процесуалноправен въпрос, съобразно който е постановено обжалваното въззивно определение, е въпросът за размера на подлежащите на присъждане разноски в полза на ответника при отхвърляне на иска срещу него. Според задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 119/01.12.1956 г., гр.д. № 112/56 г., ОСГК на ВКС, “страната, която се е оказала права в спора по гражданския процес, има право да иска от другата страна заплащането на всички направени от нея разноски- държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имала такъв. Ако искът е уважен, ищецът има право да иска присъждането на тези разноски; ако искът е отхвърлен, ответникът има право да иска присъждането на направените от него разноски”. Доколкото в конкретния случай се твърди, че в отклонение от така дадените задължителни указания по приложението на чл.64, ал.2 ГПК /отм./ въззивният съд е отказал да присъди на жалбоподателя-ответник в делбеното производство, заплатените от него разноски за един адвокат в размер на 2 400 лв., следва да се приеме, че твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касацията е налице и касационната частна жалба ангажира компетентността на настоящата съдебна инстанция. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. За да остави в сила първоинстанционното решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че макар и с оглед отхвърляне на иска срещу него ответникът И. А. Н. да има право да иска присъждане на направените от него разноски в производството, то при липса на доказателства за пратено адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. тази сума не му се следва и разноските се дължат в размера, определен от първоинстанционния съд- 364 лв. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира така постановеното въззивно определение за незаконосъобразно. Про постановяването му въззивният съд не е взел предвид приложения към първоинстанционното дело договор за правна помощ от 21.03.2005 г., удостоверяващ заплащането на сумата 2 400 лв. от И. А. Н. в полза на адв. И като възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 11370/04 г. на СРС, 53 състав. На общо основание /чл.64, ал.2 ГПК-отм./ така направените разноски подлежат на присъждане в полза на ответника при постановяване на благоприятно за него съдебно решение по спора, с оглед на което постановеното от въззивната инстанция в обжалваното определение не е съобразено с процесуалния закон. Доколкото общият размер на направените от ответника разноски е 2 760 лв./ 360 лв. за вещи лица и 2 400 лв. за адвокатско възнаграждение/, от които СРС е присъдил 364 лв., т.е. с 2 396 лв. по-малко, обжалваното въззивно определение на СГС, както и оставеното в сила с него решение на СРС в частта за разноските, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, като в полза на И. А. Н. бъдат присъдени още 2 396 лв. разноски. Заявеното от противната страна искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност се явява неоснователно предвид значителната фактическа и правна сложност на делбеното производство и обема на доказателствения материал, поставен в основата на първоинстанционното решение. Водим от гореизложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на СГС, Търговско отделение, постановено в закрито заседание на 23.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1956/07 г., по касационната частна жалба на И. А. Н.. ОТМЕНЯВА въззивното определение на СГС, Търговско отделение, постановено в закрито заседание на 23.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1956/07 г., както и оставеното в сила с него решение на СРС, 53 състав от 21.07.2006 г. по гр.д. № 11370/04 г. в частта за разноските, вместо което постановява: ОСЪЖДА “Г” ЕООД- гр. С., бул.”Е” № 1* на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ да заплати на И. А. Н.- ЕГН ********** допълнително сумата 2 396 лв. /две хиляди триста деветдесет и шест лева/ разноски. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: