Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр.София, 28.10.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретяря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2800 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от решение от 23.10.2013г. по гр.д.№483/2013г. на ОС Враца, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. С определение от 09.06.2014г. е допуснато касационно обжалване по въпроса допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на друг факт – по-рано вписана възбрана, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателите К. Л. И. и ЗК”Т.-”-с.Т., чрез процесуалните си представители поддържат, че решението е недопустимо и молят да бъде обезсилено. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е валидно и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения от [фирма] иск срещу З. „Т. ”-с.Т. и К. Л. с правно основание чл.135 ЗЗД и е обявил за недействителен по отношение на ищеца договор от 26.04.2010г. за учредяване на ипотека, сключен между двамата ответници и обективиран в нотариален акт №г. по описа на нотариус с район на действие РС-Б. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №. Установено е, че с решение постановено по гр.дело №1228/2003г. на ОС Враца е осъдена Ч.””с.Т. да заплати на [фирма] сумата 28 490.42лв. Прието е, че правоприемник на Ч.””с.Т. е ЗК „Т. ”- [населено място], по силата на договор от 24.10.2003г. за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, в което са включени и недвижими имоти, върху които дружеството е наложило по-рано възбрана- вписана на 23.10.2003г. Установено е, че на 22.03.2007г. ЗК”Т.”- [населено място], с нотариален акт № г. е продал на жалбоподателя ЗК”Т. ”-с.Т. свои собствени недвижими имоти, между които и четирите недвижими имоти възбранени като обезпечителна мярка през 2003г. в полза и по молба на събирателното дружество. Прието е по делото, че с влязло в законна сила решение на Врачански окръжен съд постановено на 11.03.2011г. по гр.дело №893/2009г. е признато за установено по отношение на ЗК”Т.-г”, че негова собственост са недвижими имоти: гараж за автомобили, находящ се в [населено място], източен стопански двор, ремонтна работилница, навес и кантар всички находящи се в източен стопански двор на [населено място], които обезпечават задълженията на заличената от регистъра на кооперациите Ч.”” [населено място] към [фирма]. При тези данни съдът е счел, че са налице предпоставките за успешно водене на иск по чл.135 ЗЗД - [фирма] има качеството на кредитор по отношение ЗК”Т.-г” – [населено място] и е налице сделка, която уврежда кредитора - учредяването на договорна ипотека е извършено след вписване на възбраната, която обезпечава вземането на дружеството, а длъжникът ЗК”Т.-г” – [населено място] е знаел, че с учредяване на ипотеката уврежда правото на дружеството, като намалява възможността да се удовлетвори от стойността на недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана. Изложени са съображения, за това че възбраната върху процесните имоти е надлежно вписана в Служба по вписванията, с което е дадено гласност на принадлежността на правото на собственост и на другите вещни права и всяко лице включително и втория ответник е могъл да узнае какво е вещноправното положение на конкретните недвижими имоти. При тези данни съдът е счел за основателен и е уважил предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на друг факт – по-рано вписана възбрана, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС като е разгледал по същество недопустим иск с правно основание чл.135 ЗЗД при при вписана по-рано възбрана върху процесните имоти от кредитора. Практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. по въпроса допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти приема, че с павловият иск ищецът цели да бъде обявена недействителността на една правна сделка или едно действие по отношение на него и когато същият правен ефект е настъпил поради друга причина (поредност на вписванията в нотариалните книги) или е налице по-тежък порок (прогласена нищожност на сделката по отношение на всички), същият е недопустим, тъй като правната промяна не може да настъпи повторно. С конститутивният иск, включително и този по по чл.135 ЗЗД, ищецът цели настъпването на една правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото. Приема се, че когато търсената правна промяна е настъпила по друга причина, конститутивният иск е недопустим, тъй като правната промяна не може да бъде предизвикана повторно. При така дадения отговорна поставения въпрос Върховният касационен съд, састав на четвърто г.о. намира , че обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да се обезсилят с оглед разпоредбата на чл.293, ал.4, вр.270, ал.3 ГПК, а производството по иска следва да се прекрати. П. иск е предявен на 24.04.2012г., а на 23.10.2003г. вече е била вписана възбрана за обезпечаване вземанията на [фирма] иск срещу праводателя на З. „Т. ”, установени по гр.д.№1228/2003г. ОС Враца. В. е вписана върху четири недвижими имоти, собственост на Ч.”” [населено място] , чийто правоприемник е ЗК”Т. ”, а именно-гараж за автомобили находящ се в [населено място], Източен стопански двор, ремонтна работилница, навес и кантар. , под №3373/23.10.2003г., т.І, №37 партида 594.1984 на Служба по вписванията [населено място], като учредяването на договорна ипотека, атакувана с Павловия иск, върху същите имоти е извършено след вписване на възбраната, която обезпечава вземането. Щом веднъж възбраната е вписана, всякакви разпореждания на длъжника с имота са недействителни, без значение дали третото лице е знаело за възбраната или не е знаело, без значение дали, е придобило възбранения имот от длъжника възмездно или безвъзмездно или дали е получило владение на имота. Нужда от обезпечителната мярка „възбрана” възниква когато се преследва ефектът на непротивопоставимост на извършено след възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот от ответника. Вписването на възбрана обаче има и друг ефект – претенцията на кредитора придобива публичност и това прави последващи сделки непротивопоставими и поради поредността на вписванията. Съгласно чл. 401 ГПК, наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 – 453 ГПК –извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната. Идентичен е и правният ефект от искът по чл.135 ЗЗД- да се осигури противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател, тъй като придобитите от трети лица вещни права не могат да бъдат противопоставени на ищеца-кредитор. Ето защо предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на сделка с недвижим имот от увреден кредитор след вписана възбрана върху този имот от същия кредитор е недопустим, тъй като не е налице правен интерес от търсената с иска защита, която е постигната с вписаната възбрана. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.4, вр.чл.270, ал.3 ГПК постановените решения по иска с правно основание чл.135 ЗЗД следва да се обезсилят, а производството по него да се прекрати. На основание чл.78, ал.4 ГПК ищецат следва да заплати на ответниците направините по делото разноски общо в размер на 2628 лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОБЕзСИЛВА решение от 23.10.2013г. по гр.д.№483/2013г. на ОС Враца и потвърденото с него решение от 04.04.2013г. по гр.д.№273/2012г. на РС Бяла Слатина. ПРЕКРАТЯВА производството по иска на [фирма] срещу К. Л. И. и ЗК”Т.-”-с.Т., с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на първия на договор от 26.04.2010г. за учредяване на ипотека, сключен между К. Л. И. и ЗК”Т.-”-с.Т. и обективиран в нотариален акт №, т. , рег.№, н.д.№г. по описа на нотариус с район на действие РС-Б. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №. ОСЪЖДА [фирма] да заплати общо на К. Л. И. и ЗК”Т.-”-с.Т. сумата 2 628 лева разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: