Р Е Ш Е Н И Е № 421/12 гр.София, 02.04.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 49/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу въззивно решение № 196/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд по въззивно гр.д. № 342/2011 г. в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и лихвата за забава върху главниците по чл. 225, ал. 1 и а. 2 КТ, разноските и дължимите държавни такси. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 725/18.06.2012 г. в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и лихвата за забава върху главниците по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, разноските по делото и дължимата държавна такса. Във въззивното решение е даден отговор, различен от постановеното по чл. 290 ГПК в Р-3010-2011-ІV ГО ВКС на въпросите възможно ли е фактите и обстоятелствата, изложени в заповедта за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ да сочат на извършени дисциплинарни нарушения и на липса на качества у работника или служителя и това прави ли уволнението незаконно на формално основание; лисващите качества трябва ли да са изложени изрично в заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ или е достатъчно да се посочат обстоятелства, които сочат на тази липса. В обжалваното решение е установено, че В. Т. е заемала длъжността „контрольор качество” по трудово правоотношение с [фирма]. Уволнена е по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества. Заповедта е мотивирана с неизпълнение преките нареждания на ръководителя и с това, че служителят влиза в противоречия и конфликт с ръководството на работното си място. Съдът установил, че съгласно длъжностната характеристиката на длъжността, изпълнявана от Т., се изисквало способност за работа с хора, комуникативни способности, работа в екип. Прието е, че ако уволнението й заради това, че не притежава описаните по-горе качества, в заповедта това е трябвало конкретно да се запише; влизането в противоречие и конфликти е нещо различно от липса на качества и, освен това, сочи евентуално на нарушение на трудовата дисциплина и уволнението следва да е на друго основание. В приложеното към изложението решение на ВКС е прието обратното - в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ липсващите качества могат да се изложат било чрез изричното им изброяване, било чрез посочване на обстоятелствата, които сочат на тази липсва. Важното е от заповедта за уволнение да е ясно и за работника, и за съда, какви са качествата, които работникът или служителя трябва да има, но му липсват. Прието е още, че е допустимо да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга – на липса на качество у работника или служителя. Настоящият състав споделя така даденото тълкуване на закона. Прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на качества предполага несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така и личностни. Липсата им води до неизпълнение, лошо или недостатъчно качествено или резултатно изпълнение на работата. По касационните оплаквания: К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е неоснователна. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С въззивното решение е потвърдено това на първостепенния Ямболски районен съд, с което е отменена заповед за уволнение на В. Т. и тя е възстановена на работа. Ямболският окръжен съд, като е отменил решението на районния съд по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е осъдил работодателят да заплати на служителя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и лихва за забава върху главницата. Тежестта за съдебните разноски е възложена на работодателя. За да постанови този резултат, съдът установил, че по време на командировка на В. Т. в Д., Франция, в завод на „Рено” тя отказала да удостоверява като качествени негодни дефектни инсталации. По този повод възникнали разногласия с друг служител Г. И., която настоявала всички инсталации да бъдат приемани за качествени. Въззивният съд в противоречие с приетото от касационната инстанция по-горе тълкуване на чл.328, ал. 5 КТ е намерил, че в заповедта не се съдържат конкретните липсващи качества, които са необходими на служителя за изпълнение на възложената му работа. Не е налице и обективния елемент – липсата на качества, в резултат на които е налице отрицателен за работодателя резултат – неизпълнение на трудовите задължения. Поради това и заповедта за уволнение е призната за незаконна и са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Допуснато е нарушение на материалния закон, но крайният извод за незаконност на заповедта е правилен. От показанията на свидетеля Б. се установява, че В. Т. се ползвала с уважение и авторитет. Поради получавани множество рекламации от завода „Рено” за качеството на инсталациите, именно тя инициирала командировката в завода в [населено място]. Между командированите работниците не е имало конфликти и противоречия. Единствените разногласия били между Т. и И., но след разпореждане на последната, Т. го изпълнявала. Г. И. при разпита й от съда признава, че имало дефектни инсталации, но те били пускани по уговорка с клиента. Проблемите й с Т. били само за това, че тя „задавала много въпроси”. В. Т. не е имала разногласия с другите си колеги, нито с ръководството на предприятието, както и случай да не изпълни дадено й разпореждане. Според становището на работодателя по делото, изразено в неговия отговор на исковата молба, според установените стандарти в завода на „С. Я.” в [населено място], нефункционални дефекти не се отразяват върху изправността на ел. инсталацията, поради което последната се смята за годна за клиента. Твърди се още, че Г. И. е запознала с тези изисквания всички работници от групата, както и в процеса на работа им е обяснявала коя инсталация може да се пуска като годна и коя трябва да се поправи. Доказателства, че стандартите на завода в [населено място] допускат нефункционални дефекти да не се отразяват при оценката, която се прави от контрольорите по качество, не са представени от работодателя. Няма и доказателства, че повдиганите от И. въпроси са били свързан именно с нефункционални дефекти на контролираните от нея инсталации, съответно, че това е била и официалната позиция на работодателя – с изключение на показанията на Г. И.. Съдът кредитира същите като предубедени, с оглед сложилите се между нея и Т. личностни взаимоотношения, а и като противоречащи на изготвена от самата Г. И. докладната записка до управителя на „Я. Б.”. В нея се твърдят други обстоятелства за „проблеми с дисциплината” на В. Т. – противоречи на конкретно възложената й работа, изразява несъгласие с това в коя смяна да работи, какво да проверява и защо точно тя да го прави. Обясненията на И. в качеството й на свидетел противоречат и на целта, която е преследвана от работодателя с командировката в [населено място] – според нея „този знак, който слагахме в „Рено” е за това, че инсталацията е проверена, а не за доказване с този знак, че инсталацията е без никакви дефекти”; не е ясно какъв е бил смисъла тогава на подобна „проверка” и какво точно се проверява и то, от командировани служители от отдел „качество”. . В същото време, според свидетеля Б. между работата, която служителите в отдел „качество” са изпълнявали в България и във Франция не е имало разлика. Във Франция българската група трябвало да проверява инсталациите като крайна инспекция, всеки служител поставял индивидуален знак, с който удостоверявал качеството на инсталацията и носил отговорност за дадената оценка. Мениджърът на отдела С. преди отпътуване обяснил на командированите служители, че от тях се очаква много и те трябва да защитят интересите на „Я. България”, за да няма повече рекламации. Било поставено и условие, ако се появи рекламация на името на командирован служител, командировката му се прекратява и губи работното си място. Г. И. разпореждала на служителите да допускат некачествена продукция с израза „то ще се чуе”, мотивирала се, че инсталацията е спешна и трябва да се допусне без значение какво й е качеството. Г. И. комуникирала на английски език с клиентите и свеждала изискванията им на останалите служители. Когато контрольорите установявали дефект в инсталацията, викали Г. И., за да може да направи снимка на същия, а когато не е идвала, отделяли инсталацията, за да се реши да ли да бъде пусната или не. Нейните разпореждания били изпълнявани от В. Т., но последната потърсила съдействие от мениджъра С. в България, който разпоредил тя да продължи да изпълнява функциите си на качествен инспектор. Свидетелят А., служител в „Я. Б.” сочи, че не е доволна от съвместната си работа с В. Т. . Твърди, че Т. словесно опонирала на някои от преките си началници, но не знае за случай, в който да не изпълни дадено й нареждане. Свидетелят няма впечатления за отношенията между Т., Г. И. и други ръководители във връзка с командировката във Франция, а работодателят сам признава, че липсата на качествата, описани в заповедта за уволнение – неизпълнение на преки нареждания на ръководителя и влизане в чести противоречия и конфликт с ръководството, са именно във връзка с работата и поведението на Т. в [населено място] /писмен отговор на исковата молба/. При така установеното, съдебният състав намира, че не е установено неизпълнение на заповед на работодателя от страна на Т.. Повдиганите от нея въпроси, несъгласията и възраженията й са били с оглед заеманата от нея длъжност и именно при изпълнение на трудовите й функции – да удостоверява качеството на съответната продукция. Работата на Т. е да следи за качеството на продукцията и е нормално да „задава въпроси”, когато се приема некачествена продукция – обратното би значило че не изпълнява трудовите си функции. В тежест на работодателя по делото е да установи, че надлежно е разпоредил на служителите да приемат определена некачествена продукция, съответно, че разпорежданията му не са били противоправни /не създават опасност за целостта на вещта, за здравето и живота на хората/, както и, че служителите са били освободени от персонална отговорност, включително дисциплинарна, ако приемат определен вид некачествена продукция. Такова пълно главно доказване по делото не е установено. В заключение следва да се приеме, че уволнението на В. Т. на посоченото в заповедта основание, се явява незаконосъобразно. Решението като краен резултат следва да бъде оставено в сила. К. следва да заплати на ответника направените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски: платени 202 лв. адвокатски хонорар, за което е представена разписка. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 196/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд по въззивно гр.д. № 342/2011 г. в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и лихвата за забава върху главниците по чл. 225, ал. 1 и а. 2 КТ, разноските и дължимите държавни такси. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на В. И. Т. сумата в размер на 202 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: