Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 30 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Н.Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №419/2012 година Производството е образувано по искане на осъдения И. В. С. за възобновяване на нохд № 1172/2001г. по описа на Кюстендилския районен съд.Поддържа се,че е осъден задочно, в негово отсъствие на три години лишаване от свобода,за което разбрал в средата на м.ноември 2011г.,когато е бил задържан в чужбина за изпълнение на присъдата по делото.Прави искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане,поради допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.348,ал.1 т.1-3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.Не са налице основанията за възобновяване по чл.423 НПК,тъй като осъденият е бил редовно призован и е получил лично препис от обвинителния акт.На 27.04. 2001г. е напуснал страната и съзнателно се е отклонил от процеса.Не са налице и основанията по чл.422 НПК,тъй като съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.Деянието и авторството са доказани,наказанието е минимално,деецът е действал при условията на опасен рецидив. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 920 от 20.11.2002г. по нохд № 1172/2001г. Кюстендилският районен съд е признал подсъдимия И. В. С. за ВИНОВЕН в това,че на 21.09.2001г. в гр.Кюстендил ,кв.”Запад” бл.62,вх.А ,ет.6 ап.№16,чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство е проникнал в жилището на С. Й. К. и от там е отнел чужди движими вещи от владението на собственика,без негово съгласие,с намерение противозаконно да присвои-сувенирна кутия със синя велурена опаковка с химикалки,ключодържател и запалка,компактдискове с музика общо 6 бр. на обща стойност 92.00 лева,като деянието е извършил при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.195,ал.1 т.3,пр.1,т.4 пр.2 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. На основание чл.25,ал.1 и 4 вр.с чл.23,ал.1 НК НАЛОЖИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание най-тежкото измежду наказанията му по влезлите в сила присъда по нохд № ,№ 137/91г. на КРС,нохд № 259/94г. на КСР,нохд № 671/95г. на КРС,нохд № 534/94г. на КРС и нохд № 95/99г. на КРС в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода,което наказание на основание чл.24 НК УВЕЛИЧИЛ с една година и определил изтърпяване на общо наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което постановил да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.23,ал.3 вр.с чл.25,ал.1 НК ПРИСЪЕДИНИЛ към наказанието лишаване от свобода наказанието ГЛОБА в размер на 50/петдесет/лева по нохд № 616/95г. на КРС. На основание чл.25,ал.2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ изцяло изтърпяното по нохд № 95/99г. на КРС наказание от определеното общо и увеличено наказание по настоящата присъда. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок. Искането е процесуално допустимо.Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: В същото се сочат две основания -по чл.423 НПК и по чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 НПК. Искането за възобновяване на делото на основание чл.423 НПК следва да се остави без уважение. Съгласно посочената разпоредба, задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на делото поради неучастие в процеса,в срок от шест месеца от узнаване на влязлата в сила присъда.Искането се уважава,освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил,поради което процедурата по чл.254,ал.4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, той не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Данните по делото сочат,че подсъдимият С. е получил лично призовка за насроченото за 04.03.2002г. съдебно заседание,която му е била връчена ведно с изпратения обвинителен акт.Редовно е бил призован на 16.04.2002г. и за съдебното заседание на 22.05.2002г.,на която дата не се явил.От докладната записка/л.33/ на съдебното дело става ясно,че С. е напуснал страната на 27.04.2002г. и е заминал за Германия през ГКПП Калотина.Посочено е,че няма данни за завръщането му в България.На 20.11 2002г.съдебният състав е дал ход на делото по реда на чл.268,ал.3 пр.1 НПК/стар/ в присъствието на упълномощения от него адв. В. от АК-Кюстендил .На същата дата е произнесъл присъдата. От изложеното е видно,че процедурата по чл.254,ал.4 НПК по връчване на обвинителния акт по отношение на С.,както и по призоваването му, е била изпълнена по надлежния ред. Видно е също,че той не се е явил в съдебно заседание без да посочи уважителна причина за това.Съобразявайки се с даденото му от законодателя правомощие, съдът правилно е приложил процедурата на неприсъствено разглеждане на делото.В случая е налице хипотезата на чл.423 изр.последно от НПК в сила с ДВ бр.93 от 2011г. тъй като С. е бил редовно призован,получил е обвинителния акт,но не се явил в съдебно заседание без да посочи уважителна причина. Делото е приключило в отсъствието на подсъдимия,но това се дължи не на допуснато нарушение от страна на съда, а единствено на подсъдимия,който с напускането на страната е демонстрирал нежелание да участва в съдебния процес,респ. желание да се отклони от правосъдието. При това положение не е налице законово основание за възобновяване на делото. Възражението,че се наложило да напусне страната,за да се лекува в чужбина,поради влошено здравословно състояние е неоснователно.Липсват доказателства към 2002г. подсъдимият да е бил с влошено здравословно състояние,респ.да му е указано от съответните медицински органи лечение в чужбина.Освен това,подсъдимият е бил с мярка за неотклонение”подписка,” съгласно която е бил задължен да не се отклонява от посоченото местожителство без разрешение от органите на предварителното производство,прокуратурата или съда,и да съобщава за всяка промяна на адреса си. Подсъдимият сам се е поставил в положението на задочно осъдено лице,поради което не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По делото няма предоставени от държавата гаранции за възобновяване на делото по отношение на задържания и върнат в страната с Европейска заповед за арест за изпълнение на присъдата С.. Второто претендирано в искането основание по чл.348,ал.1 т.1-3НПК също е неоснователно. Поддържа се,че съдът е допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила,а наказанието било явно несправедливо. Доводите са неоснователни. При разглеждане на делото,съдът е спазил процесуалните изисквания.Разгледал е делото с участието на редовно упълномощен от подсъдимия защитник.Невярно се твърди,че не бил упълномощил адв.В. да го представлява по делото.На л.24 от дос.производство е приложен договор за правна помощ от 06.12.2001г.,с който С. е упълномощил адв. Е. В. от АК-Кюстендил да го представлява и защитава по сл.д.№529/2001г. до окончателното му свършване във всички инстанции. Постановявайки осъдителна присъда срещу С.,съдът не е допуснал нарушение на материалния закон.Деянието и авторството са доказани по делото.Подсъдимият е бил задържан от органите на МВР с инкриминираните вещи, веднага след извършена от него апартаментна кражба. Не е налице и основанието по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Наказанието на С. е определено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер предвиден в закона за извършеното престъпление. Основание за намаляване на наказанието,което е възможно единствено при условията на чл.55 НК,не е налице.От справката за съдимост към дос.производство и изходящата от МП-Затвора гр.Бобов дол е видно,че С. е осъждан многократно за престъпления от общ характер. Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което искането и в тази част следва да се остави без уважение. По изложените съображения не са налице предпоставките на чл.422,ал.1 т.5 НПК за допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК и на чл.423 НПК за възобновяване на делото,поради което искането като неснователно следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. С. за възобновяване на нохд №1172/2001г. по описа на Кюстендилския районен съд и отменяване/изменяване/ на постановената по него присъда № 920 от 20.11.2002г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: