Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * земеделски земи * придобивна давност * начало на давностен срок * план за новообразувани имоти * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

София,14.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 562 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. В., И. Г. К. и Д. Т. Д. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 08.02.2011г. по гр.д.№2062/2010г.
С определение №866/03.10.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса от кой момент започва да тече придобивна давност за имоти,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ-дали от 22.11.1997г.,когато влиза в сила разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ или от датата,на която с решение на ПК,респ. заповед на кмета на общината по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е възстановена собствеността.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по давност,като давността е започнала да тече от 18.11.1997г. и към момента на предявяване на иска /28.10.2008г./ е изтекла без да вземе предвид липсата на издадена заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за последиците и довършване на процедурата по чл.28 ППЗСПЗЗ, неправилно е пренебрегнал факта,че имотът е в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността от 2002г. е при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ и имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.28,ал.9 ППЗСПЗЗ,не е взел предвид обстоятелството,че е налице оспорване на права още през 2006г. по гр.д.№8071/2006г. на Варненския районен съд. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба П. В. В.,Р. В. П.,Р. Д. В.,Д. С. В. и С. С. В. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Д. Т. Д. и Г. В. Д.,починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон В. Г. В. и И. Г. К., са предявили срещу Р. Д. В.,П. В. В.,Р. В. П. и С. Д. В.,починал в хода на производството пред настоящата инстанция и заместен от своите наследници по закон Д. С. В. и С. С. В. иск за признаване за установено,че ответниците не са собственици на недвижим имот,находящ се в землището на [населено място],кв.В., съставляващ ПИ №* по ПНИ на СО”М.”,район”В.В.”,с площ от 1254кв.м.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил така предявения иск като неоснователен.
Прието е,че Р. Д. В.,С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. са наследници по закон на П. Д. М.,която въз основа на решение на Т. комисия от 05.12.1974г. е получила по замяна лозе в м.”М.” с площ от 1.2 дка,за който имот е прието,че е идентичен с процесния.
С оглед на обстоятелството,че с имота не са извършвани сделки на разпореждане и същият не е застроен,на основание чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ е прието,че извършената през 1974г. замяна не запазва действието си и правото на собственост следва да бъде възстановено върху имота, притежаван преди замяната като е прието,че процесният имот е идентичен с имот,внесен в ТКЗС от Т. П. и с имота,за който с решение №889/10.06.2002г. на ПК-В. е признато право на собственост на наследниците на Т. П. в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,за който обаче все още не е издадена заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Прието е,че собствеността върху процесния имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно изтеклата придобивна давност не се зачита,а започва да тече нова давност от 22.11.1997г. на основание чл.5,ал.2 ЗВСОНИ. Прието е,че от 22.11.1997г. до датата на предявяване на иска /28.10.2008г./ в полза на наследниците на П. М. е изтекъл необходимият 10-годишен давностен срок-те са упражнявали фактическата власт върху имота чрез Р. В. като давността не е била прекъсвана или спирана-гр.д.№8071/2006г. на Варненски районен съд е с предмет на разглеждане отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот,заведен от Р. В.,С. В.,П. В. и Р. П. срещу Г. и Д. Д.; предмет на разглеждане по адм.д.№690/2004г. на Варненския окръжен съд е жалба на П. В. и Р. В. срещу заповедта на областния управител на Област В. за одобряване на ПНИ за процесния имот.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано,че поставеният на разглеждане по настоящето дело въпрос за началния момент,от който започва да тече придобивна давност върху имоти,собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението,дадено в решение №373/21.05.2010г. по гр.д.№396/2009г. по описа на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК.
В решение №373/21.05.2010г. по гр.д.№396/2009г. на І ГО на ВКС е прието,че владението,установено след 22.11.1997г. би могло да доведе до придобиване на земеделски имот по давност,но само ако към датата на установяването му имотът вече е бил възстановен на бившите собственици,т.е. ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността с оглед принципа,че срещу този,който не може да води иск давност не тече.
Настоящият състав напълно споделя разрешението на поставения въпрос, изразено в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на І ГО на ВКС като съображенията за това са следните:
Изхождайки от принципа,че давност не тече срещу онзи,който не може да защити правата си по исков ред,следва да се приеме,че по смисъла на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ началният момент,от който започва да тече придобивна давност за имоти,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента,в който обекта на собственост,за който се провежда реституционната процедура,е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт,в който смисъл са и постановените от други тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК решения /решение №204/15.07.2011г. по гр.д.№99/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение №112/05.03.2010г. по гр.д.№981/2009г. на ІІ ГО на ВКС; решение №469/21.05.2009г. по гр.д.№905/2008г. на І ГО на ВКС; решение №584/25.09.2009г. по гр.д.№2949/2008г. на І ГО на ВКС и решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ІІ ГО на ВКС/. По отношение на имоти,находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се приеме,че придобивна давност срещу лицата,заявили за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/.
След като по делото е установено,че правото на собственост върху притежаваните преди образуване на ТКЗС от Т. П. П. имоти /лозе с площ от 1000кв.м.,находящо се в терен по §4 на кв.В. и нива с площ от 3000кв.м.,находяща се в терен по §4/ е признато в полза на нейните наследници едва с решение №889/10.06.2002г. на ПК-В.,макар да е бил заявен за възстановяване още през 1992г. /заявление вх.№30399А/04.08.1992г./ и все още не е издадена заповед на кмета на общината по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ,неправилно въззивният съд е приел,че придобивната давност за упражняващите фактическата власт върху имота лица започва да тече от момент,предхождащ издаването на решението на ПК и заповедта на кмета на общината. Както вече беше отбелязано, не може да се приеме,че давност тече спрямо лице,което не разполага с възможност да защити правата си по съдебен ред,като невъзможността заявилите за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ лица да бранят правата си по исков ред спрямо трети лица се дължи на продължилата повече от 10 години процедура по възстановяване на собствеността,т.е. на обективни причини,независещи от волята на заявителите. Необходимостта от установяване по административен ред на правото на възстановяване на собствеността, както и на определяне на реалните граници на имота,който следва да бъде възстановен,обуславя извода,че едва от момента на издаване на окончателния индивидуален административен акт,с който приключва производството по ЗСПЗЗ, на заявилите право на възстановяване на собствеността лица може да бъде противопоставено възражение за придобивна давност. До този момент не съществува възможност за отблъсване владението на трети лица по исков ред.Дори трети лица да са установили фактическа власт върху имота преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ изтеклата давност не се зачита.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме,че в полза на ответниците по предявения иск не е изтекла предвиданата в чл.79,ал.1 ЗС придобивна давност,макар да са упражнявали фактическата власт върху имота явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. И тъй като извършената през 1974г. по реда на ЗТПС замяна не ги легитимира като собственици на процесния недвижим имот /със същия не са извършвани сделки на разпореждане,нито застрояване,поради което съгласно чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ замяната не запазва действието си/,нито се установява да са придобили правото на собственост посредством друг, предвиден в нормативен акт придобивен способ,следва да се приеме,че предявеният иск е основателен.
Неоснователни са доводите на ответниците по касационна жалба,че в случая не следва да се изисква издаване на заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като не е налице спор между бивши собственици и ползуватели,а владението е осъществявано на правно основание-наследство от наследодател,придобил имота чрез замяна.
На първо място следва да се отбележи,че извършената по реда на ЗТПС замяна в настоящия случай не съставлява правно основание за осъществяване на фактическата власт върху имота след влизане в сила на разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ,тъй като не се установява да са налице предпоставките тази замяна да запази действието си.
Следва да се отбележи също така,че законът не ограничава изискването за одобряване на ПНИ само до хипотези,при които конкретният имот е бил предоставен за ползване по реда на нормативните актове, посочени в §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Изискването индивидуализацията на земеделските земи,намиращи се в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ да се извършва с ПНИ и заповед на кмета намира приложение за цялата територия /терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ/,а не за конкретни имоти. Освен това в настоящия случай дори да се приеме,че давността започва да тече от датата,на която правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е признато с решение на ПК,т.е. от 10.06.2002г.,то до предявяването на иска /28.10.2008г./ предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок не е изтекъл.
Обстоятелството,че към решение №889/10.06.2002г. на ПК-В. не е приложена скица на имота в настоящия случай е ирелевантно за правния спор, тъй като предмет на установяване в производството по предявен отрицателен установителен иск е правото на ответника. Ищецът следва да докаже само наличие на правен интерес от предявяването на иска,какъвто в случая е налице именно с оглед издаването на това решение на ПК, съставляващо част от административното производство по възстановяване на собствеността,което,както вече беше отбелязано,може да приключи едва с издаването на заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от В. Г. В.,И. Г. К. и Д. Т. Д. отрицателен установителен иск бъде уважен като бъде признато за установено,че процесният недвижим имот не принадлежи на ответниците Р. Д. В.,П. В. В.,Р. В. П.,С. С. В. и Д. С. В..
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на касаторите следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 521.20лв.,а на В. Г. В. и сумата 500лв., представляваща възнаграждение за един адвокат за осъществена защита пред настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 08.02.2010г. по гр.д.№ 2062/2010г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],кв.В.,[жилищен адрес] В. Г. В.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк],вх.3,ет.4,ап.29 и И. Г. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”В.В.”,№*,вх.3,ет.4,ап.29,че Р. Д. В.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”В.”, [жилищен адрес]П. В. В.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],Р. В. П.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],Св.К. и Е.”№*,С. С. В. и Д. С. В. от [населено място], [улица],ап.74 не са собственици на недвижим имот,находящ се в землището на [населено място], кв.В.,съставляващ ПИ №* по ПНИ на СО”М.”,район “В.В.”,с площ от 1254кв.м.,при граници:ПИ №№*,*,*, път и дере.
ОСЪЖДА Р. Д. В.,Р. В. П.,П. В. В.,С. С. В. и Р. С. В. на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на Д. Т. Д., В. Г. В. и И. Г. К. сумата 521.20лв. /петстотин двадесет и един лв. и 20ст./,представляваща направените по делото разноски,а на В. Г. В. и сумата 500.00лв. /петстотин лева/,представляваща адвокатски хонорар за осъществена пред настоящата инстанция защита.

Председател:

Членове: