О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 687 гр. София, 25.09.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети август, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№843 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. В. П. и И. К. П. срещу определение №151 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д.№187/2023 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №525 от 28.02.2023 г., по гр.д.№83/2023 г. на ОС Пловдив, в частта му, с която е върната искова молба в частта й по предявените от Е. В. П. и И. К. П. против „С.Г. груп“ ЕАД искове за признаване за установено, че не дължат на ответника сумите по споразумение от 13.07.2012 г., анекс към него от 14.03.2014 г., споразумение от 25.09.2014 г. и анекс към него, сключени с „Алфа банк“ А.Е., чрез „Алфа банк - клон България“ КЧТ, поради погасяване на вземането по давност; предявените при условия на евентуалност искове, че не дължат вземането по споразумение от 25.09.2014 г. и анекс към него от 25.09.2014 г., поради нищожност на споразумението от 25.09.2014 г. на посочените основания – противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на предмет, липса на основание, невъзможен предмет, както и исковете да бъде прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт №138, том II, рег.№6469, д.№328/2014 г на нотариус М. П.-А., в частта, с която двамата учредяват ипотека върху недвижим имот с идентификатор 56784.540.920.3.7 и производството по делото в тази му част е прекратено като недопустимо. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречи с практиката на ВКС: 1. Променя ли се правоотношението между кредитора и лично задължения за чужд дълг, ако той е поръчител и стане солидарен длъжник на основание договор за встъпване в дълги и дали встъпването в дълг на досегашния поръчител поглъща поръчителството, и дали издаденият срещу поръчителя изпълнителен лист може да се ползва за реализиране на неговата отговорност в качеството на встъпил в дълга солидарен длъжник, когато встъпването е след издаването на листа. 2. Следва ли за възникване на солидарна отговорност да е налице правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл.121 от ЗЗД. 3. Има ли ипотекиралият чужд имот правен интерес да предяви иск за нищожност на ипотечния договор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с подписаните на 13.07.2012 г. и на 25.09.2014 г. споразумения с анекси към тях, не са възникнали нови, различни от първоначалното по договора за кредит от 11.02.2009 г., правоотношения. Посочил е, че предмет на договора е предоставянето на кредит в размер на 30 000 евро със задължение за погасяването му при уговорените условия и срокове, като споразуменията касаят преуреждане на отношенията по погасяване на същия този кредит и с тях първоначално възникналото по договора правоотношение е изменено, а не е създадено ново такова. Счел е, че са променени субектите на съществуващото правоотношение чрез поемане на задълженията по него от страна на ищците, встъпили като съдлъжници, съгласно чл.101 от ЗЗД, наред с дружеството-главен длъжник, преди неговото заличаване като правен субект, с които впоследствие са предоговорени условията във връзка с просрочването на кредита. Изложил е съображения, че встъпването в съществуващия дълг поглъща даденото от встъпващия поръчителство за обезпечение на същия, доколкото той вече е лично задължен и отговаря неограничено спрямо кредитора, като поръчителят продължава да бъде солидарно задължен с главния длъжник, но вече като съдлъжник, без да се ползва с привилегиите на поръчителството. В този смисъл е посочил, че обстоятелството, на което се акцентира в частната жалба, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени спрямо жалбоподателите в качеството им на поръчители, не променя тяхното положение на длъжници в образуваното изпълнително производство и след встъпването им в дълг. С оглед на това е достигнал до извод, че оспорване на присъдени с влязла в сила заповед за изпълнение вземания, каквито са отричаните в случая, е недопустимо по общия исков ред на чл.124, ал.1 от ГПК, какъвто е предприетия от жалбоподателите, а се реализира по специалния ред на заповедното производство в хипотезите на чл.424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и доказателства и на чл.439 от ГПК – при новонастъпили обстоятелства, на каквито в случая се позовават жалбоподателите-ищци, предвид твърденията им за изтекла към 25.09.2019 г. погасителна давност и нищожност на сключените след влизане в сила на заповедта за изпълнение споразумения с анекси. Като самостоятелно основание за недопустимост на исковете е посочил, че ищците вече са се възползвали от предоставената им от чл.439 от ГПК възможност за защита срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение, като с влязло в сила определение на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр.дело №6068/2019 г. на СГС, отхвърлящо исковете на жалбоподателите-ищци по чл.439 от ГПК, основаващи се на изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност и на нищожност на процесните споразумения. Изразил е становище, че страна по договор може да атакува същия като нищожен, само ако той я уврежда, поради което, макар и да е процесуално легитимирана да го оспорва, следва да разполага и с правен интерес от това, какъвто, противно на доводите на жалбоподателите, не произтича единствено от качеството им на такава страна. Намерил е, че в случая, независимо от данните по делото, според които те са страни по договора за ипотека от 25.09.2014 г., макар и към датата на сключването му да не са били собственици на ипотекирания имот, който с договор от 29.06.2010 г. са дарили на сина си и който договор с влязло в сила съдебно решение е обявен за недействителен на основание чл.135 от ЗЗД спрямо първоначалния кредитор, чийто правоприемник е настоящия ответник, за тях не е налице правен интерес от предявяване на иска за нищожност на ипотеката, тъй като с насочване на принудителното изпълнение спрямо ипотекирания имот няма да бъде накърнен техния имуществен патримониум, от който имотът вече е излязъл, нито ще възникнат задължения. С оглед изложените в определението мотиви, формулираният първи правен въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Действително съдът е изложил съображения, че встъпването в съществуващ дълг поглъща даденото от встъпващия поръчителство за обезпечение на същия дълг, доколкото поръчителят вече е лично задължен и отговаря неограничено спрямо кредитора и продължава да бъде солидарно задължен с главния длъжник, вече като съдлъжник, без да се ползва с привилегиите на поръчителството, но това становище в случая се явява единствено евентуален довод за недопустимост на исковете за установяване на недължимост на процесните суми. Решаващият извод на съда е изграден с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо са отхвърлени исковете по чл.439 от ГПК на жалбоподателите-ищци, основаващи се на изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност и на нищожност на процесните споразумения. В този смисъл по отношение на първия правен въпрос не се установява наличие на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК и определението в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт, връщащ исковата молба по исковете за установяване на недължимост на процесните суми, не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Вторият от формулираните от касаторите въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд, като в случая възприетото в обжалваното определение становище относно липсата на правен интерес от предявяване на иска за нищожност на ипотеката, противоречи на възприетото в решение №281 от 15.11.2012 г. по гр.д.№1173/2011 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и възприемано от настоящия състав разрешение, според което, ипотекиралият чужд имот има интерес от установяване на пороци във формата или съдържанието на ипотечния договор, които водят до неговата нищожност, като съображението, че правото на собственост върху имота не му принадлежи, не е довод за недопустимост на иска, а дали в конкретния случай е налице недействителност на ипотечния договор, следва съдът да даде отговор по същество, като разгледа иска на учредителя на ипотеката. В този смисъл въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено в тази част, заедно с потвърденото определение на първата инстанция в частта, с която е върната искова молба по исковете за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт №138, том II, рег.№6469, д.№328/2014 г на нотариус М. П.-А., в частта, с която двамата учредяват ипотека върху недвижим имот с идентификатор 56784.540.920.3.7. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №151 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д.№187/2023 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено определение №525 от 28.02.2023 г., по гр.д.№83/2023 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е върната искова молба в частта й по предявените от Е. В. П. и И. К. П. против „С.Г. груп“ ЕАД искове за признаване за установено, че не дължат на ответника сумите по споразумение от 13.07.2012 г., анекс към него от 14.03.2014 г., споразумение от 25.09.2014 г. и анекс към него, сключени с „Алфа банк“ А.Е., чрез „Алфа банк - клон България“ КЧТ, поради погасяване на вземането по давност и по предявените при условия на евентуалност искове, че не дължат вземането по споразумение от 25.09.2014 г. и анекс към него от 25.09.2014 г., поради нищожност на споразумението от 25.09.2014 г. на посочените основания – противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на предмет, липса на основание, невъзможен предмет и производството в тази част е прекратено. ДОПУСКА касационно обжалване на определение №151 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д.№187/2023 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено определение №525 от 28.02.2023 г., по гр.д.№83/2023 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е върната искова молба в частта й по предявените от Е. В. П. и И. К. П. против „С.Г. груп“ ЕАД искове да бъде прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт №138, том II, рег.№6469, д.№328/2014 г на нотариус М. П.-А., в частта, с която двамата учредяват ипотека върху недвижим имот с идентификатор 56784.540.920.3.7. ОТМЕНЯ определение №151 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д.№187/2023 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено определение №525 от 28.02.2023 г., по гр.д.№83/2023 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е върната искова молба в частта й по предявените от Е. В. П. и И. К. П. против „С.Г. груп“ ЕАД искове да бъде прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт №138, том II, рег.№6469, д.№328/2014 г на нотариус М. П.-А., в частта, с която двамата учредяват ипотека върху недвижим имот с идентификатор 56784.540.920.3.7., както и определение №525 от 28.02.2023 г., по гр.д.№83/2023 г. на ОС Пловдив в посочената част. Връща делото на ОС Пловдив за продължаване на процесуалните действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.