9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр.София, 14.06.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1362 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД срещу решение № 4/16.03.2021 г. по в. т. д. № 404/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което, след отмяна на решение № 378/19.06.2020 г. по т. д. № 1940/2018 г. на Окръжен съд Варна, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „СТРОНГИЛ СТРОЙ“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД в размер на 26 721, 97 лв.
„ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД обжалва решението на Апелативен съд Варна с твърдения, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, което е довело до необоснованост на решението. Заявява становище, че съдът не е оценил в достатъчна степен обстоятелството, че става дума за скрити недостатъци на изработеното. Изводите, че направените забележки касаят само част архитектура и част конструкции издават непознаване на материята, тъй като всеки от неизброените подробно проекти се изработва на подложки, предоставени от основните специалности – архитектура и конструкции. Корекциите в архитектурния проект неминуемо водят до изменения и в останалите проекти – Ел, ВиК, ОВК и други. Следователно необоснован се явява изводът, че изработеното в една своя част се явява полезно за възложителя.
В изложението на основания за достъп до касационно обжалване жалбоподателят обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси, които според него са обусловили изводите на въззивната инстанция и са от значение за разрешаване на спора. Въпросите са следните :
1. „Следва ли да се приеме, че, щом възложителят е подписал приемо-предавателен протокол от 18.10.2017 г., то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД независимо от липсата на обективирано в документа изрично негово изявление в този смисъл и, че, с оглед спецификата на извършената работа, а именно изготвяне на инвестиционен проект, приемането на работата от съответния държавен орган се изразява в издаване на строително разрешение, а издаването на такова е отказано?“
2. „Длъжен ли е въззвният съд да съобрази всички релевантни за спора доводи и възражения на страните, които, макар и да са приети за недоказани от първата инстанция, не са били предмет на въззивното обжалване, като извърши самостоятелна преценка за основателността им?“
3. „Допустимо ли е да бъде оставен в сила /да не бъде развален/ договор, когато е налице пълно неизпълнение с оглед интереса на кредитора, поради това, че предадените от изпълнителя инвестиционни проекти не могат да послужат за снабдяване с разрешение за строеж с единствен аргумент, че работата е приета с протокол от 18.10.2017 г. без в него изрично да е отразено, че е извършено приемане на нещо повече от определен брой папки?“
4. „Ако без депозиране пред съответния административен орган на заявление, придружено с пълен комплект коректно изготвени инвестиционни проекти, е невъзможно снабдяване с разрешение за строеж, допустимо ли е да се приеме, че е налице изпълнение на договора при условие, че изпълнената част от договора е негодна за осъществяване на целения резултат – в случая получаване на разрешение за строеж - и възможно ли е да се приеме, че е налице изпълнена част, ако изпълнението е неделимо, както е в настоящия случай?“
5. „Налице ли е задължението на въззивния съд да определи точния предмет на спора с оглед на всички наведени от страните твърдения и възражения, като постанови решението си, след като вземе предвид и извърши самостоятелна преценка на всички, събрани по делото доказателства, въз основа на нея да приеме кои факти и обстоятелства от значение за спора са установени и кои не, както и какви са правните последици от така установените факти за правоотношенията между страните?“
6. „Налице ли е пълно неизпълнение, ако недостатъците на изработеното са съществени /22 броя несъответствия със законовите изисквания/, поради което правят инвестиционният проект изработен и предаден на 18.10.2017 г. негоден за договорно или обикновено предназначение – снабдяване с разрешение за строеж? Допустимо ли е отстраняване на недостатъците от лице, различно от изпълнителя по договор от 2007 г. и споразумение от 2016 г., съобразявайки факта, че инвестиционният проект, изработен и предаден на 18.10.2017 г., представлява обект на авторско право?“
Касаторът твърди отклонение на въззивния съд от задължителна практика на касационната инстанция – ТР № 1/2001 г. по т. д .№ 1/2000 г. на ОСГК, както и казуална такава – решение № 231/2011 г. по т. д .№ 1056/2009 г. на II ТО, решение № 115/2018 г. по гр. д. № 2150/2017 г., решение 306/2015 г. по т.д. № 60/2015 г. на IV ГО, решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д .№ 1/2009 г. на IV ГО, решение № 115/2018 г по гр. д .№ 2150/2017 г., решение № 157/2010 г. по т. д .№ 1135/2009 г. на II ТО, решение № 166/2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. на III ГО на ВКС.
При изложените доводи в касационната жалба формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендира присъждане разноски.
От ответника по касация „СТРОНГИЛ СТРОЙ“ ООД е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се твърдения, че не е релевирана адекватна практика на касационната инстанция, от която въззивният съд да се е отклонил. Част от въпросите представляват интерпретация на първи въпрос. В случая не е приложимо правилото за скрити недостатъци, тъй като се касае за технически проект, по който има изготвен доклад от независим оценител, приел без забележки представения проект. Ищецът не е доказал, че е уведомил своевременно изпълнителя за констатираните от администрацията несъответствия, нито е доказал в процеса, че е предприел своевременни действия по отстраняване на пропуска, за който е отговорен – снабдяване с нотариално заверени съгласия от собствениците на прилежащата към съседния терен сграда. Завява се становище, че решението на Апелативен съд Варна е правилно. В отговора се претендира присъждане на разноски по представен списък в изпълнение разпоредбата на чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Исковото производство е образувано по предявена от „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД срещу „СТРОНГИЛ СТРОЙ“ ООД претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД за заплащане на сума в размер на 26 721, 97 лв. Изложени са твърдения, че между страните е бил сключен договор за изработка на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и технически проект за изграждане на жилищна сграда в поземлен имот № 2657, кв. 142 А по плана на 27-ми микрорайон „Аспарухово“. Поради неизпълнение на договора в частта, касаеща изработване на проект за застрояване, същият е бил развален и се търси връщане на даденото.
В отлика от първоинстанционният съд въззивната инстанция е приела, че договорът не е валидно развален, поради което е постановила решение за отхвърляне на иска. За да достигне до този извод, решаващият състав е счел за безспорно установено между страните изготвяне на необходимите за издаване на разрешение за строеж технически документи, които са получили положителна оценка от дружеството, осъществяващо технически надзор, но проектът е бил върнат от главния архитект на [община] със забележки. Съдът е приел, че възложената работа е била изработена с дефекти, което обаче не се явява основание за погасяване на задължението за плащане на цената, а за възникване на права, регламентирани в чл. 265 ЗЗД. За приемане на изработеното страните са съставили протокол от датата 18.10.2017 г. Решаващият съд е приел този протокол и внасянето на проекта за одобрение от административния орган с цел издаване на разрешение за строеж като проявление на даденото от възложителя одобрение на изработеното, позовавайки се на практика на ВКС, обективирана в решение от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV ГО, решение № 306/14.10.2015 г. по гр. д. № 60/2015 г. на IV ГО, решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. на II ГО. Наред с това, е ценил уговореното в т. 6, б. „В“ от споразумение с дата 16.11.2016 г., че възложителят поема задължение да заплати 50% от левовата равностойност при предаване на техническия проект, като е стигнал до извод, че с предаване на проектната документация за изпълнителя е възникнало право да получи уговореното възнаграждение. В допълнение съдът хипотетично е разсъждавал, че, дори да се приеме наличие на скрити недостатъци по отношение на предадената работа, с оглед специфичния ѝ характер и нуждата от одобрение от административен орган, това не води до извод за безполезност на изработеното. За да направи този извод, съдът се е позовал на разбирането, че недостатъците на изработеното са съществени само, ако го правят негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и са неотстраними - отстраняването им създава сериозни затруднения, или е технически невъзможно, или икономически нецелесъобразно. Събраните по делото доказателства не са мотивирали съда да приеме, че изработеният технически проект е безполезен за възложителя, тъй като направените забележки от административния орган са само по част архитектура и част конструкции, като останалите проекти са одобрени без забележки. Отделно, вещите лица са дали заключение, че при отстраняване на забележките проектът може да бъде одобрен и да послужи за издаване на разрешение за строеж. Отстраняването пък на забележката по т.17 - осигуряване на нотариално завереното съгласие на живущите в съседната сграда за укрепване на основите на калканната стена - е в тежест на възложителя, за което своевременно е бил уведомен от изпълнителя. Отчитайки, че искът е предявен само на основание чл. 265, ал. 3 ЗЗД поради пълно неизпълнение, съдът е отказал произнасяне по предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности. Като последен довод за отхвърляне на иска решаващият съд е коментирал липсата на доказателства изявлението за разваляне на ищеца, обективирано в писмо изх. № 236 от 11.10.2018 г., да е достигнало до знанието на ответника. Същото е било изпратено на адрес [населено място], [улица], който е различен от адреса на управление вписан в ТР — [улица], ет.6, ап.10, както и от посочения в сключените договор и споразумение от 16.11.2016 год. – [улица]. Фактическият получател не е бил в трудови отношения, нито е притежавал представителни функции по отношение на ответното дружество, а адвокати от кантората на посочения адрес не са били упълномощени да представляват дружеството ответник.
Не са налице твърдените от касатора основания нито за директен, нито за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.
Не е мотивирано от касатора основанието по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, а то е само декларативно посочено. Доводите в изложението се отнасят до правилността на изводите, които въззивният съд е обективирал в мотивите на решението си. При проверка настоящият състав не констатира пороци на решението, произтичащи от приложение на закона в противоположен смисъл, приложение на правна норма, която не е част от обективното право, драстично нарушаване правилата на формалната логика или на основополагащи за производството процесуални правила.
Въпросите, поставени от касатора, нямат характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Те са изцяло по правилността на въззивния акт, хипотетични са или са необуславящи ключовия за изхода на делото мотив, че ищецът дължи на ответника част от уговореното възнаграждение с оглед клаузата на чл. 6, б. „В“ от споразумението, подписано на 16.11.2016 г., както и поради обстоятелството, че изработеният от ответника проект, след корекция, е годен да послужи за издаване на разрешение за строителство, т.е. че не е налице пълно неизпълнение на договора поради това, че изработеното е напълно негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Съдът е разсъждавал дали изработеното може да послужи за на възложителя, съответно дължи ли се уговореното възнаграждение в размер на 50%, а не дали забележките по работата са били отстранени в срок и качествено, доколкото по този начин е счел, че би извършил произнасяне извън заявените факти, от които произтича претенцията за връщане на даденото поради пълно неизпълнение.
Въпросите под номер едно, две, три и част от четвърти въпрос съдържат заложена тезата, че е налице пълно неизпълнение на договора, сключен между страните, която противоречи на формирания от въззивния съд извод, че ищецът е приел възложената от изпълнителя работа и тя, макар и с недостатъци, е годна да послужи за уговорената цел, в случай, че бъде коригирана. Въпросите целят преоценка на доказателствения материал, което е дейност по проверка законосъобразността на решаващите мотиви, изложени във въззивния акт. Въззивният съд е формирал извод, че с приемане на работата всъщност възложителят е формирал воля, че проектът отговаря на поставените от него изисквания за начин на застрояване на имота, обем на сградата, начин на укрепване на съседния имот и др. Като израз на приемане е тълкувал и получената положителна оценка за проекта от посочената от възложителя надзорна фирма „ИНЖКОНСУЛТПРОЕКТ“ ООД, съответно внасянето на проекта в общината с цел получаване на разрешение за строеж. Както е известно, в производството по селекция касационната инстанция не може да проверява правилността на изводите, които въззивната инстанция е изложила в своя акт по същество на спора.
Въпросът под номер четири е хипотетично зададен, тъй като не е бил обсъждан от състава на Апелативен съд Варна. Съдът не е изложил аргументи в посока делимост на задължението, още повече, че е възприел като установен факта, че в общината е внесен за разглеждане пълен комплект на изискуемите се документи. Поставените забележки не са коментирани от съда в смисъл, че е възможно издаване на разрешение за строеж при липса на част от документите, а в смисъл, че е възможно отстраняването им, след което документите отново да бъдат внесени за одобрение от общината.
Относно въпроса дали поправките в проектите могат да бъдат осъществени от друго лице при съобразяване с факта, че инвестиционният проект е обект на авторско право, следва да бъде посочено, че въззивният съд не е обсъждал този въпрос. Той и не е въведен от ищеца като значим за спора нито с исковата молба, нито в по-късен момент.
Въпросите, касаещи процесуалните задължения на въззивния съд, са самоцелно поставени, доколкото не кореспондират с конкретни оплаквания в касационната жалба кои факти, от значение по делото, биха били установени, ако въззивният съд беше обсъдил едно или друго доказателство, съответно едно или друго възражение.
След като поставените въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, то се явява безпредметно обсъждането дали въпросите са разрешени в отклонение от сочена практика на касационната инстанция, респективно са основание за допускане на проверка за законосъобразност при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната инстанция намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от Апелативен съд Варна.
При изхода на настоящото дело и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски, които възлизат на 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4/16.03.2021 г. по в. т. д. № 404/2020 г. на Апелативен съд Варна.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „СТРОНГИЛ СТРОЙ“ ООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 2 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.