О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120 София, 13.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 1332/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Международна банка за икономическо сътрудничество срещу определение № 145 от 28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 81 от 2020 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 37 от 06.01.2020 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване производството по гр. д. № 1731 от 2019 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че горепосоченото определение противоречи на практиката на ВКС, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона; 2. задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да излага собствени мотиви; 3. необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове; 4. има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост, правен интерес от предявяване на иск за установяване на нищожност на решение на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на трето лице върху недвижимия имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота; 5. има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване по реда на чл.270, ал.1 ГПК на нищожност на съдебното решение, постановено в производството по чл.108 ЗС, с което е признато правото на собственост на трето лице върху недвижим имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота и с което същият кредитополучател е осъден да предаде недвижимия имот на това трето лице; 6. има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване на обстоятелството, че ипотекарният длъжник (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е собственик на целия ипотекиран имот, защото третото лице не е собственик поради нищожност на решението на ОСЗ и на решението на съда по чл.108 ЗС и от предявяването на иск, за да бъде принудено третото лице да върне собствеността и владението върху реституирания с нищожно решение имот; 7. обвързан ли е от решение на ОСЗ ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя – собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице; 8. обвързан ли е от решението по чл.108 ЗС ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя- собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице; 9. има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост и в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяването на иск по чл.270, ал.1 ГПК за установяване на нищожността на съдебно решение, с което ипотекарният кредитор (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е бил осъден да предаде собствеността и владението върху ипотекирания имот на лицето, в полза на което с решение на ОСЗ е възстановено правото на собственост върху ипотекиран от кредитополучателя- собственик недвижим имот; 10. има ли ипотекарният кредитор право да се удовлетвори в поредността по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ при продажба в производството по несъстоятелност на длъжника на ипотекиран в негова полза недвижим имот; 11. може ли да бъде възстановено в реални граници правото на собственост върху недвижим имот, ако не са налице предвидените в закона предпоставки за реституция; 12. погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице /ищец по делото/ и е редовна от гледна точка на чл.275, ал.2 ГПК. Тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на делото, съгласно чл.274, ал.3 ГПК същата може да бъде допусната до касационно обжалване само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. По наличието на такива основания настоящият състав на ВКС счита следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът Международна банка за икономическо сътрудничество /МБИС/ като кредитор на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност има правото по чл.134 ЗЗД да предяви правата на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност. Приел е обаче, че предявените искове са недопустими по друго съображение: защото ищецът нямал правен интерес от предявяване на исковете, предвид на това че не твърди, че в производството по несъстоятелност му е отказано принудително удовлетворяване от процесния имот, нито че правата му на ипотекарен кредитор са били оспорени. Затова исковете, според съда, са преждевременно предявени. Освен това, по всеки от исковете въззивният съд е приел следното: 1. Искът за нищожност на решение № 6191 от 23.10.2012 г. на ОСЗ- гр. Правец, с което на ответниците- физически лица е възстановено правото на собственост върху процесния имот, е недопустим, защото гражданският съд няма компетентност да отменя административни актове, само може да осъществява върху тях инцидентен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК. 2. Искът за нищожност на първоинстанционното и въззивно решение по гражданското дело, постановени по предявен от ответника П. Ц. срещу „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност иск по чл.108 ЗС, е недопустим, защото посочените от ищцовата банка основания за нищожност по принцип не са основания за нищожност на съдебните решения. 3. Отрицателният установителен иск, че ответниците- физически лица не са собственици на процесния имот е недопустим, защото ищецът няма правен интерес от ОУИ при предявен иск по чл.108 ЗС. Освен това, спорът за собственост вече е разрешен със сила на пресъдено нещо между един от ответниците П. Ц. и длъжника в производството по несъстоятелност „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД. 4. Искът по чл.108 ЗС за осъждане на ответниците- физически лица да предадат процесния имот на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност е недопустим срещу П. Ц. поради силата на пресъдено нещо на решението, с което е признато по отношение на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД, че П. Ц. е собственик на имота. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение по поставените от жалбоподателя правни въпроси ВКС счита следното: Първият, вторият и третият поставени въпроси най-общо се свеждат до един въпрос: необсъждането изчерпателно на всички възражения по въззивната частна жалба води ли до немотивираност на определението на съда и представлява ли процесуално нарушение, което би могло да е основание за отмяна на постановения съдебен акт. По този въпрос няма противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички доказателства и се е произнесъл със собствени мотиви по всички възражения на страните, които са относими към въпроса за допустимостта на предявените искове. Четвъртият поставен въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Съдът е прекратил производството по предявения иск за установяване на нищожност на решение № 6191 от 23.10.2012 г. на ОСЗ- Правец, не защото ищецът няма правен интерес от предявяването на такъв иск, а защото е недопустимо пред гражданския съд да се предявява иск за нищожност на административен акт. Не се спори относно възможността, предвидена от чл.17, ал.2 ГПК, за косвен контрол на административен акт от гражданския съд от неучаствало в производството по постановяването му лице, каквото в случая е МБИС. Приетото от съда по този иск напълно съответства на практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на предявен пред гражданския съд иск за нищожност на административен акт. Петият поставен въпрос /Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване по реда на чл.270, ал.1 ГПК на нищожност на съдебното решение, постановено в производството по чл.108 ЗС, с което е признато правото на собственост на трето лице върху недвижим имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота и с което същият кредитополучател е осъден да предаде недвижимия имот на това трето лице?/ е от значение за конкретното дело в частта му за допустимостта на исковете по чл.270, ал.1 ГПК за нищожност на решенията по иска по чл.108 ЗС, предявен от ответника П. Ц. срещу „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност. Постановеното от съда по тези искове /че исковете са недопустими, защото посочените от ищцовата банка основания за нищожност по принцип не са основания за нищожност на съдебните решения/ противоречи на закона и на практиката на ВКС, според която при липса на основания за нищожност /било то на сделка или на съдебно решение/ искът е неоснователен, а не недопустим. Съответно в този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение по съществото на спора, а не с определение за прекратяване на делото. Поради това в тази част касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на иска за нищожност на съдебните решения по същество. Шестият поставен въпрос /Има ли ипотекарния кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване на обстоятелството, че ипотекарният кредитор (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е собственик на целия ипотекиран имот, защото третото лице не е собственик поради нищожност на решението на ОСЗ и на решението на съда по чл.108 ЗС и от предявяването на иск, за да бъде принудено третото лице да върне собствеността и владението върху реституирания с нищожно решение имот?/ е от значение за конкретното дело в частта му, касаеща допустимостта на иска по чл.108 ЗС и е обусловил изводите на съда в обжалваното определение: както бе посочено по-горе, съдът е приел, че този иск е недопустим срещу П. Ц. поради СПН на решението, с което е признато по отношение на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД, че П. Ц. е собственик на имота. Доколкото ипотекарният кредитор МБИС има право съгласно чл.26, ал.2 ГПК във връзка с чл.134 ЗЗД, като процесуален субституент на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД, да предяви иск за нищожност на постановеното решение по иска по чл.108 ЗС на П. Ц. /като наследник на бившия собственик на имота Х. К./ срещу „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД, при евентуално уважаване на този иск няма да е налице сила на пресъдено нещо между страните и ипотекарният кредитор би бил легитимиран да предяви иск по чл.108 ЗС срещу наследниците на Х. К. като процесуален субституент на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност. Допустимостта на иска не е обусловена от наличието на изричен отказ на синдика в производството по несъстоятелност да насочи принудителното изпъление върху процесния имот, тъй като синдикът няма вменено от закона задължение да постанови изричен отказ в този смисъл, нито пък неговата преценка дали имотът принадлежи на длъжника и може да бъде продаден за удовлетворяване на кредиторите на обявеното в несъстоятелност търговско дружество подлежи на съдебен контрол. Затова кредиторите в производството по несъстоятелност имат правен интерес да предявят искове за установяване на собствеността на длъжника, когато трети лица разполагат с титул за собственост на включени в масата на несъстоятелността имоти, дори и преди започване на осребряването на имуществото на обявеното в несъстоятелност търговско дружество. Поради това и в тази част обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия и постановяване на решение по предявения иск по чл.108 ЗС. Седмият поставен въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Съдът не е основал извода си за недопустимост на исковете на обвързаността на ищеца от решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот на ответниците. Осмия поставен въпрос /Обвързан ли е от решението по чл.108 ЗС ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя-собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице?/ приетото от съда не противоречи на закона и на практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС по прилагането на чл.298 ГПК и чл.133, чл.134 и чл.135 ЗЗД съдът е приел, че кредиторът МБИС е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановено срещу неговия длъжник „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност съдебно решение по чл.108 ЗС, защото правото на кредитора да се удовлетвори от спорния имот е правно обусловено от принадлежността на този имот /обект на принудителното изпълнение/ към имуществото на длъжника. Деветият поставен въпрос /Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост и в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяването на иск по чл.270, ал.1 ГПК за установяване на нищожността на съдебно решение, с което ипотекарният кредитор (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е бил осъден да предаде собствеността и владението върху ипотекирания имот на лицето, в полза на което с решение на ОСЗ е възстановено правото на собственост върху ипотекиран от кредитополучателя- собственик недвижим имот?/ до голяма степен преповтаря седмия поставен въпрос, по който, както вече бе посочено, е налице основание за допускане на касационното обжалване. Десетият поставен въпрос /Има ли ипотекарният кредитор право да се удовлетвори в поредността по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ при продажба в производството по несъстоятелност на длъжника на ипотекиран в негова полза недвижим имот?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Единадесетият поставен въпрос /Може ли да бъде възстановено в реални граници правото на собственост върху недвижим имот, ако не са налице предвидените в закона предпоставки за реституция?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение и е без значение за разрешаването на съществения въпрос за допустимостта на предявените искове: въпросът касае основателността на иска за собственост, а не неговата допустимост. Дванадесетият поставен въпрос /Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК частично- само относно два от предявените срещу физическите лица искове: исковете за прогласяване на нищожността на съдебните решения и иска по чл.108 ЗС. По тези искове определенията на въззивния съд и на първоинстанионния съд следва да бъдат отменени, а делото- върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част /по останалите предявени искове срещу физическите лица и по всички искове срещу „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност/ няма основания и касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд не следва да бъде допускано. Воден от горното съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 145 от 28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 81 от 2020 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 37 от 06.01.2020 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване производството по гр. д. № 1731 от 2019 г. в ЧАСТИТЕ: - по предявения от МБИС като процесуален субституент на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност срещу ответниците – физически лица иск с правно основание чл.270, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на съдебни решения по гр. д. № 1836 от 2017 г. на Ботевградския районен съд и по в. гр. д. № 673 от 2018 г. на Софийския окръжен съд и - по предявения от МБИС като процесуален субституент на „ГМ КАПИТАЛ“ ЕООД- в несъстоятелност срещу ответниците – физически лица иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост. ОТМЕНЯ определение № 145 от 28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 81 от 2020 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав и потвърденото с него определение № 37 от 06.01.2020 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване производството по гр. д. № 1731 от 2019 г. в описаните ЧАСТИ. ВРЪЩА делото В ТЕЗИ ЧАСТИ на същия състав на Ботевградския районен съд за продължаване на процесуалните действия и разглеждане спора по същество. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 145 от 28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 81 от 2020 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.