Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 06 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 123/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. М. В., служебен защитник на подс. И. М. М. срещу Решение № 97/17.12.2020 г. по ВНОХД № 279/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което първоинстанционната присъда № 34/17.06.20 г. на Окръжен съд – Варна по НОХД № 47782020 г. е била потвърдена изцяло. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, в частта за наложеното наказание, тъй като е явно несправедливо. Основно оплакването се свежда до това, че не са отчетени в достатъчна степен някои смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно, че е съдействал за разкриване на обективната истина, направил е признание, осъзнава противоправния характер на деянието, а това сочи на добросъвестност от негова страна. Отделено се изтъква, че подс. М. има и четиригодишно дете, за което следва да се грижи. Отправеното искане е за изменение на въззивното решение и намаляване на наложеното на подс. М. наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. И. М., адв. М. В. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново моли решението на Апелативен съд – Варна да бъде изменено, като с оглед на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства наложеното на подсъдимия наказание, бъде намалено и бъде приложена разпоредбата на чл. 55 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че съдът е отмерил справедливо наказанието и не се налага корекция в полза на подсъдимия, тъй като е налице една сериозна престъпна дейност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 34 от 17.06.2020 г., постановена по НОХД № 477/2020 г. по описа на ОС – Варна, подсъдимият И. М. М., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, неженен, осъждан, не работи, неграмотен, ЕГН [ЕГН] е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.01.2020 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта, на стойност 40.50 лева, ведно със съдържащите се в нея: 1 брой диоптрични очила, марка „Ю." с калъф, на стойност 342.00 лева, 1 брой портфейл от естествена кожа на стойност 10.80 лева; 1 брой лична карта; 2 броя дебитни карти- дебитна карта към „Р. банк" и дебитна карта към банка „Д."; 1 брой карта на „Хербалайф; пари - 10.00 лева на монети; 1 брой гривна от бял метал с логото на компания „Неrbalife" на стойност 25.20 лева; 1 брой гривна от сив метал, с инкрустация на малко златно раче, златно сърчице и златна правоъгълна плочка на компания „Неrbalife" на стойност 22.50 лева; 1 брой мобилен телефон, марка „ Samsung", марка „Galaxy А20е" със зарядно устройство към него - 289.75 лева; 1 брой СИМ-карта; 1 брой зарядно с кабел за таблет „Престижо" на стойност 22.50 лева; 4 броя секретни ключа на стойност общо 17.28 лева и 1 брой тефтер на стойност 1.30 лева, всички вещи на обща стойност 781.83 лева /седемстотин осемдесет и един лев и осемдесет и три стотинки/ от владението на И. Д. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.58 а от НК е редуцирано с 1/3 и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ режим. На осн. чл.59, ал.1 НК е ЗАЧЕТЕНО времето, през което подс. И. М. М. е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", считано от 24.02.2020 год. Подс. И. М. М. е бил осъден да заплати на И. Д. Г., обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието - сума в размер на 466.88 лева, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата до 1200 лв., като недоказан и необоснован. На основание чл. 189, ал. З от НПК подс. И. М. М. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 150.38 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР – Варна и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева. Въззивната процедура е инициирана по жалба на адвокат М. В., служебен защитник на подсъдимия И. М. М., срещу присъда № 34 от 17.06.2020 г., постановена по НОХД № 477/2020 г. по описа на ОС – Варна. С Решение № 97/17.12.2020 г. по ВНОХД № 279/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, първоинстанционната присъда № 34/17.06.20 г. на Окръжен съд – Варна по НОХД № 47782020 г. е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакването в касационната жалба е свързано единствено с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В касационната жалба са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляване на така наложеното наказание „лишаване от свобода”. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. М. да не са били спазени. Инстанционните съдилища поначало не са преекспонирали отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната тежест и не са пренебрегнали обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия. При внимателния прочит на съдебните актове всъщност се констатира, че както първостепенния, така и въззивния съд са отчели като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия, като са отчели единствено осъжданията, които не влияят на правната квалификация, свързана с опасния рецидив, формираните у подсъдимия трайни престъпни нагласи, лошите характеристични данни за личността му, очертаващи го като лице със завишена степен на обществена опасност. Във връзка със смекчаване отговорността на подсъдимия не е било пренебрегнато изразеното от него съжаление за извършеното, както и признанието му и оказаното съдействие при разследването, с оглед изясняване на обективната истина. Известно е от правната теорията и съдебната практика, че квалифициращите признаци на престъплението не могат да бъдат отчитани и като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като са елементи от състава на престъплението и са намерили отражение в санкционната част на съответната правна норма. Но в конкретния случай подходът на инстанционните съдилища е бил напълно съответен на законовите изисквания. Що се отнася до довода на защитата, че размерът на наложеното наказание следва да бъде намален, тъй като подс. М. има малко дете на четири години и е нужно да полага грижи за него, следва да се посочи, че от материалите по делото се установява, че обективно подсъдимият никога не е полагал грижи за детето си. Грижи за малолетното дете е полагала единствено неговата майка, която се е намирала във ФР Германия. Важно е да се отбележи също, че престъплението, за което подс. М. е осъден по настоящето дело е извършено само около пет месеца след освобождаването му от затвора, където е изтърпявал наказание за пореден извършен от него грабеж. Това обстоятелство е показателно, че наложените на подс. М. до настоящия момент наказания, не са изиграли своето поправително и възпитателно въздействие. В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на наказанието. То не е явно несправедливо и е съобразено в пълнота с констатираните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/17.12.2020 г. по ВНОХД № 279/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1.