4 Р Е Ш Е Н И Е № 604 София, 27.09.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав: Председател: Жанета Найденова Членове: Светла Цачева Албена Бонева при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 803 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1120 от 19.08.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 4 от 26.01.2009 година по гр.д. № 1182/2008 година на П. апелативен съд, с което е обезсилено решение от 01.08.2008 г. по гр.д. № 923/2006 г. на Старозагорски окръжен съд и на основание чл. 209, ал.1, изр. 1-во ГПК (отм.), производството по предявения иск с правно основание чл. 299 ГПК (отм.) е прекратено като недопустимо. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос: допустимо ли е производство по реда на чл. 299 и сл. ГПК (отм.) в случаите, когато щетата е резултат от престъпление, установено с влязла в сила присъда. В обжалваното въззивно решение на П. апелативен съд е прието, че в обхвата на производството по финансови начети е изключена хипотеза, при която констатираната липса е резултат на престъпление, в който случай се произнася наказателния съд; че когато наказателното производство завърши с влязла в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен, гражданският съд не следва да разглежда акта за начет в производство по чл. 299 и сл. ГПК (отм.), независимо, че в наказателното производство не е бил предявен граждански иск. В противоречие с това становище, в определение № 18 от 08.02.1971 г. по гр.д. № 314/1971 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд е прието, че когато наказателния съд не се е произнесъл по гражданските последици на деянието по акта за начет, актът следва да бъде разгледан в производство по чл. 299 и сл. ГПК(отм.), а съгласно решение № 637 от 27.08.1986 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд, след влизане в сила на присъдата, с която отчетникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219 НК, предприятието може да реализира гражданската отговорност за щетата по реда на чл. 299 и сл. ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Съгласно чл. 299, ал.1 ГПК (отм.), актовете за начет, съставени по Закона за държавната финансова инспекция в случаите, когато няма извършено престъпление, се изпращат от ревизионната служба, извършила ревизията, на съответния съд по местонахождението на ощетените лица, подлежащи на държавна финансова инспекция. Следваният от законодателя принцип е гражданският съд да се произнася относно материалната отговорност на отчетника в случаите, когато тази отговорност не е реализирана в рамките на наказателното производство. Текстът на чл. 299, ал.1 ГПК (отм.) е съобразен със задължението на прокурора по чл. 12 НПК от 1952 г. и чл. 47 НПК от 1974 г., съгласно които, когато с престъплението са нанесени вреди на държавата или общините и не е предявен граждански иск, прокурорът предявява иска в срока по чл. 61, ал. 4 НК, т.е. при съществуващо служебно задължение за прокуратурата да внесе пред съда иск за щетата, констатирана с акта за начет, каквото задължение прокуратурата няма по действащия НПК, обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г. Независимо от това обаче, както при отменените наказателно-процесуални закони, така и при действащия НПК, когато в наказателното производство не е бил предявен граждански иск за щетите по акта за начет или искът не е приет за разглеждане от наказателния съд, гражданският съд следва да се произнесе по него в производство по чл. 299 ГПК (отм.) или по реда на чл. 417, т. 8 ГПК. Право на юридическото лице по чл. 4 ЗДФИ е да избере по кой ред ще реализира отговорността срещу отчетника при констатирани липси с акт за начет, поради което производството по чл. 299 ГПК (отм.), съответно чл. 417, т. 8 ГПК е допустимо винаги, когато наказателния съд не се е произнесъл по щетата и независимо дали е ангажирана или не наказателната отговорност на дееца. Старозагорски окръжен съд е бил сезиран от Министерство на отбраната на Република България с писмо Ф-1109 от 27.04.2005 г. по акт за начет № 2-256 от 26.04.2005 г. срещу Т. И. К., който в качеството си на материално отговорно лице като завеждащ хранилище “А.” в П. 24550 с. Я. е допуснал липса на имущество на стойност 27500 лева. С решение от 01.08.2008 г. по гр.д. № 923/2006 г. първоинстанционният съд е осъдил Т. И. К. да заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата 27500 лева, съставляваща имуществени вреди по акта за начет. Въззивният съд е приел, че производството по предявения от Министерство на отбраната на Република България иск за щети, констатирани с акт за начет е недопустимо. Приел е, че в обхвата на производството по финансови начети е изключена хипотеза, при която констатираната липса е резултат на престъпление, в който случай се произнася наказателния съд; че когато наказателното производство завърши с влязла в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен, гражданският съд не следва да разглежда акта за начет в производство по чл. 299 и сл. ГПК (отм.), независимо, че в наказателното производство не е бил предявен граждански иск. Предвид данните, че с влязла в сила присъда по нохд № 72/2006 г. на П. военен съд, ответникът Т. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. І НК за това, че като длъжностно лице в П. 24550 с. Я. не е положил достатъчно грижи за ръководене, управление и стопанисване на повереното му имущество и от това е значително разпиляване на имущество в размер на 27500 лева, въззивният съд е формирал извод за недопустимост на производството по чл. 299, ал.1 ГПК (отм.), обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи за недопустимост на претенцията за реализиране отговорност за щети от липси по акт за начет по реда на чл. 299 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита, че касационните оплаквания са основателни. В производството по нохд № 72/2006 г. на П. военен съд не е разгледан граждански иск за причинени в резултат на извършено престъпление щети, поради което претенцията за реализиране на щетите по реда на чл. 299 ГПК (отм.) е допустима. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 209, ал.1, изр.1 ГПК (отм.), поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4 от 26.01.2009 година по гр.д. № 1182/2008 година на П. апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: