5 Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр.София, 07.02.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1132/2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 263/31.01.2017 год. по т.д.№ 2535/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 457/08.03.2016 год. по т.д.№ 8681/2014 год. на Софийски градски съд и е отхвърлен иска на касатора против [фирма], на основание чл.327 ТЗ, за заплащане цена на доставени от касатора на ответника стоки, за разликата над 48 664,34 лв. до обжалвания размер от 65 430,32 лева. Касаторът твърди, че с оглед абсолютна неразбираемост на мотивите, в обосноваване недължимост на тази разлика, съдебното решение е нищожно. В евентуалност го атакува като неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.76 ЗЗД , при съобразяване на извършени от ответника погашения, като счита, че съдът неправилно е отнесъл към процесните, изискуеми вземания, плащания, при които длъжникът не е посочил какво погасява, вместо да се съобрази с твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, поддържани и в хода на цялото съдебно производство, че за да претендира вземания по изрично посочените в исковата молба фактури,ищецът– кредитор е съобразил противопоставените от ответника плащания, като плащания в погасяване на предходни, по–стари задължения, именно съгласно правилото на чл.76 ЗЗД. Ответната страна – [фирма] / в несъстоятелност / - оспорва касационната жалба. Не споделя съображенията за нищожност или недопустимост , като намира, че правилно въззивният съд , при така събраните доказателства / справка по чл.366 ГПК / и съдържание на въззивната жалба на ищеца, е приложил разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. С определение № 491/06.10.2017 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на атакуваното решение, като постановено в несъответствие с въведения от ищеца предмет на спора, за която настоящият състав следи служебно,на основание чл.293 ал.4 вр. с чл.270 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Позовавайки се на споразумение от 01.01.2012 год. , досежно уговорения между страните начин на разсрочено плащане , и изискуемост на цена от доставени от ищеца на ответника стоки към датата на депозиране на иска – 29.12.2014 год., в размер на 71 848,43 лева / при изрично упомената изискуемост на сума, в размер от 80 008,23 лева към 01.09.2014 год. /, без да индивидуализира вземанията на основание конкретна фактура, ищецът претендира от ответника, на основание чл.372 ТЗ , остатъка от 71 848,43 лева, ведно със законната лихва от завеждането на иска. По изрично указание на съда, ищецът е представил опис на фактурите, по които счита, че ответникът все още дължи плащане . Ответникът е оспорил основателността на иска, като твърди последващо споразумение от 2013 год., относимо към момента на определяне изискуемост на вземанията от цена на доставена стока, като оспорва наличието на задължения, вкл. предвид липсата на отправени от ищеца писмени поръчки, но и представяйки доказателства за извършени плащания. Твърди, че 72 от процесните фактури са разплатени, при това не поотделно, а ведно с плащания по други фактури, които не са предмет на производството, с общо 7 бр. платежни нареждания. В допълнителна искова молба ищецът е уточнил изрично,че изводът за дължими плащания по процесните фактури, се основава на приложението на нормата на чл.76 ЗЗД, като извършваните от ответника плащания са отнасяни към най-стари негови задължения и именно като резултат от така извършваните, с оглед дългогодишните им търговски взаимоотношения, разчети, дължимата сума се формира в размера от 71 848,43 лева. Изрично е посочено / стр.178 от номерацията на първоинстанционното дело /, че така претендираната сума „ е резултат от неплатени задължения на ответника от началото на търговските отношения между страните през 2009 год. до датата 03.09.2014 год.„ , независимо че описаните фактури по иска датират към период – края на 2013 год. - 2014 год.. За да уважи иска до размера на сумата от 65 430,62 лева / за остатъка до пълната предявена сума отхвърлителното решение, като необжалвано е влязло в сила /, първоинстанционният съд е съобразил заключение на съдебно-счетоводна експертиза,установила, че в периода 01.01.2014 – 20.10.2014 год. ответникът е извършил плащания, в размер на 66 918,32 лева , като при ищеца тази сума е отнесена в погасяване на по-стари,не въз основа на процесните фактури, задължения на ответника.Като установява общ размер на непогасени вземания на ищеца в периода 01.01.2013 – 03.09.2014 год., в размер на 138 764,75 лева , вещото лице е обосновало отговора, че с приспадане на 66 918,32 лева от този размер се формира сумата от 71 846,43 лева. Експертизата установява, че по представени от самия ответник данни, задължението му към ищеца е за 49 970,49 лева по процесните фактури. Съдът, обаче, е приел за доказан размера от 65 430,62 лева, прилагайки чл.76 ал.1 ЗЗД , като е съобразил, че в представените 7 бр. платежни нареждания част от плащанията са отнесени от самия длъжник към процесни фактури и следователно същите следва да бъдат съобразени в погасяване задълженията по тези фактури,не и по-стари.Остатъкът от заплатените суми, поради непосочване от ответника кои свои задължения погасява със същите, съдът е отнесъл в погасяване на по-стари задължения. Тъй като погашенията по процесни фактури, с изрично посочване от длъжника, са в размер на 6 417,81 лева, искът е приет за основателен и доказан до размера на 65 430,62 лева / 71 848,43 – 6 417,81 /. За да отмени частично първоинстанционното решение, съдът е приел, че за процесния период е приложимо сключеното между страните споразумение от 2013 год. , посочено от ответника, с което е уговорен 40- дневен срок за плащане по всяка фактура ,, от приемането й , но не по-рано от последния ден на месеца, през който е настъпил падежа. Коригира размера на установимите , с посочване от ответника на конкретно вземане, което погасява, погашения по процесни фактури – 7 058,97 лева, който извод касаторът не оспорва. Аналогично на първоинстанционния съд,въззивният разграничава каква е сумата по платежните нареждания, отнесена изрично като плащане по процесните фактури , но остатъкът от извършените плащания отказва да приложи, като погасяващ по-стари, извън процесните фактури вземания, изрично мотивирайки се с това, че „ извън предмета на делото и в частност на въззивното производство, остават съществуващи задължения преди процесните, т.е. задължения за 2013 год., които не са погасени към момента на предявяване на иска и за които ищецът твърди, че е отнесъл плащанията по процесните бордера „ / стр.10 от мотивите /. Съдът се позовава на твърдението на ответника, че от общо платената от него, с представените платежни нареждания, сума от 39 571,23 лева, 23 128,09 лева са плащания по процесни фактури / 72 бр./ , по които ответникът признава извършени доставки, при предявени от ищеца и други 131 бр. фактури. Съдът е приел, че не следва да се установяват / а не , че не са установени от доказателствата / предходни , спрямо периода на процесните фактури, задължения , а само извършените плащания, на които ответникът се позовава. Редът за погасяване, съгласно чл.76 ЗЗД , е правилно възпроизведен, но неприложен по отношение твърдените от ответника погашения и по отношение на предхождащи процесните, непогасени, изискуеми задължения,съобразно твърдението на ищеца.Видно е от мотивите / стр. 11/ , че съдът е приел като релевантно, за отнасяне в погашение на конкретно задължение, не само съдържанието на 7 –те бр. платежни нареждания, а и изявлението на ответника в отговора на исковата молба, че с извършените по 7-те платежни нареждания плащания са погасени вземания по процесните фактури, в размер на 23 128,09 лева. Това изявление, очевидно като предхождащо допълнителната искова молба, въззивният съд е съобразил, като волеизявление по смисъла на чл.76 ал.1 ЗЗД – посочване от длъжника кое свое конкретно задължение погасява.В рамките на тази именно сума от 23 128,09 лева – сочена в погашение на процесни фактури, съдът е съобразил,че изрично посочените погашения от 7 058,97 лева следва да се отнесат към конкретно посочените за тях фактури / така както е процедирал и първоинстанционният съд / , а остатъкът до 23 128,09 лева – отнесен в погасяване на задължения по процесните фактури, но съобразявайки поредността във възникването на задълженията - от по-стари към по-нови задължения, но все в рамките на процесните фактури. Всички плащания със 7-те платежни нареждания над сочената от ответника сума от 23 128,09 лева са приети от въззивният съд, като относими в погашение на по-стари задължения, съгласно изявлението на самия ответник, но които не са част от предмета на спора. Така дължимият остатък се формира с приспадане на сумата от 23 128,09 лева / при погрешно възпроизведена от съда и приспадната сума от 23 182,09 лева / от сумата 71 848,43 лева , поради което и искът е приет за доказан до размера на 48 664,34 лв. / предвид допуснатата аритметична грешка / , вместо 48 720,48 лева. Видно от коментираните по-горе мотиви, съдът не е приложил неправилно чл.76 ЗЗД / редът за погасяване според нормата / , а възприел като волеизявление на длъжника, по смисъла на разпоредбата – кое конкретно свое задължение погасява с вече извършени плащания, изявление, отправено в самото производство , преди уточнението на ищеца с допълнителната искова молба, но много след извършването,респ. приемането от кредитора на самите плащания. Респективно и за самото приемане, с отнасяне в погасяване на по-стари задължения, съдът не е кредитирал счетоводните записвания на самия ищец и обстоятелствата, на които основава иска си. Въззивният съд изрично е изключил от предмета на спора задължения на ответника, изискуеми и н е р а з п л а т е н и, основани на предходни, спрямо процесните, фактури, въпреки уточнението за начина на формиране на предявеното вземане, с допълнението към отговора на исковата молба. Така същият се е произнесъл по предмет, различен от въведения по спора и разгледан от първоинстанционния съд, поради което е постановил недопустимо въззивно решение. Същото следва да се обезсили , само в обжалваната му част / в останалата е влязло в сила /, като се върне за ново произнасяне, съобразно въведения от ищеца предмет на спора – процесните фактури, като основание на иска му, но в кумулация с упражнено от него, като кредитор, предходно на предявяването на иска, право по чл.76 ЗЗД, по отношение извършени от ответника – длъжник частични погашения на изискуеми вземания, възникнали в периода 01.01.2013 г. – 03.09.2014 г . При това произнасяне и с оглед крайния резултат от приложението на чл.76 ЗЗД, по отношение извършваните от ответника погашения, спрямо всички възникнали към ищеца вземания за периода 01.01.2013 г. – 03.09.2014 г. , ще следва да бъде съобразено вече присъденото вземане от 48 664,34 лева. Следователно, решението – в обжалваната му част - следва да се обезсили и върне за ново произнасяне по предмета на спора , от друг състав на Софийски апелативен съд. Предвид непроизнасяне по съществото на спора в касационна инстанция, разноските за същата следва да се присъдят с въззивното решение, на основание чл. 294 ал.2 ГПК. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293 ал.4 вр. с чл.270 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 263/31.01.2017 год. по т.д.№ 2535 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част , с която е отменено решение № 457/08.03.2016 год. по т.д.№ 8681/2014 год. на Софийски градски съд и е отхвърлен иска на [фирма] против [фирма] / в несъстоятелност /, на основание чл.327 ТЗ, за заплащане цена на доставени от ищеца на ответника стоки, за разликата над 48 664,34 лв. до обжалвания пред въззивна инстанция размер от 65 430,32 лева. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд , за ново произнасяне по спора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: