Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 31 май 2023 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор К. Софиянски, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 346/2023 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Ю. А. срещу решение № 12/16.01.23 г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 920/22 г. по описа на същия съд. В жалбата и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Моли се за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение. Твърди се, че деянието е недоказано и несъставомерно от обективна и субективна страна, а осъждането на подсъдимия е резултат от неправилна оценка на противоречиви доказателствени материали. Съществени доводи на защитата останали без коментар във във въззивното решение. Справедливостта на наложеното наказание се атакува по съображения за неотчитане на действителната тежест на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. При условията на алтернативност се иска оправдаване на подсъдимия или изменяване на въззивното решение с намаляване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателят А. не се явява, редовно уведомен чрез защитника си. Защитникът поддържа жалбата, като поставя акцент на оплакването си за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за намаляване на наложеното наказание. Представителят на ВКП моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационната жалба на подсъдимия в една част следва да се остави без разглеждане, а в друга част - относно справедливостта на наказанието и отказа да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК - е неоснователна. С първоинстанционната присъда на Софийски градски съд, подс. А. е признат за виновен в това, че на 13.04.2021 г., в гр. София, зад стопански двор в село Яна, в съучастие като извършител с Н. П. В. (извършител) и Г. З. И. (извършител) отнел чужда движима вещ – сумата 110. 00 (сто и десет лева) лева, собственост на В. Е. Т., от владението на последния, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което на осн. чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 (три) години. По протест на прокурор при СГП за незаконосъобразност на присъдата в частта й относно приложението на чл. 66, ал.1 от НК било образувано внохд № 920/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, приключило с атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение № 12/16.01.2023 година. С него въззивният съд изменил първоинстанционната присъда, като отменил приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение наложеното наказание на подс. А. и вместо това постановил на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим. Съдът приспаднал на осн. чл.59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 13.04.2021 г. до 14.04.2021 година. В останалата част присъдата била потвърдена. На първо място следва да се посочи, че оспорването на авторството на деянието, основано на доводи, свързани с оценката и анализа на доказателствените материали, т.е. на възражение за наличие на съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съдилищата (касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК), следва да се остави без разглеждане. Възражението се развива за първи път пред касационната инстанция, а въззивният съд напълно е утвърдил изяснените от първия съд факти, включително и относно авторството и конкретното участие на подс. А. в грабежа. Първоинстанционната присъда не е била обжалвана от подсъдимия и следователно той не е заявил недоволство от приетите за установени факти във връзка с неговото участие в инкриминираното престъпление. Това означава, че при липса на въззивна жалба срещу акта на първата инстанция, той се е лишил от правото да оспорва фактите, тъй като на касационен контрол подлежат актовете на въззивната инстанция. Щом съответната страна не е изразила недоволство от първоинстанционната присъда, тя не би могла да го атакува директно пред ВКС, освен ако с въззивния съдебен акт са засегнати нейни права и законни интереси. В разглеждания случай с решението на САС са утвърдени фактическите и правните съображения на първоинстанционния съд, като единствената корекция е по повод неправилното приложение на материалния закон, предвид приложението на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо осъждано лице, т.е при отсъствие на предпоставките за прилагане института на „условното” осъждане. Следователно, доколкото въззивната инстанция не е извела нови, различни крайни изводи по авторството, обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия, правилно квалифицирано като престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, подс. А. не разполага с възможност да обжалва за първи път пред ВКС първоинстанционната присъда в тези й части, които не е атакувал надлежно и своевременно пред въззивната инстанция. На следващо място неоснователни са претенциите на жалбоподателя за явна несправедливост на наложеното наказание и отказа да се утвърди приложението на чл.66, ал.1 от НК. При индивидуализация на наложеното наказание решаващите инстанции са съобразили всички правно значими обстоятелства без да надценят тежестта и значението на едни от тях за сметка на останалите, като напълно законосъобразно на подсъдимия е било отмерено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК, значително под минималния размер на санкцията по чл. 198, ал. 1 от НК. С действителната си тежест са били отчетени редица обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят, претендирайки неоснователно, че същите са били подценени- обстоятелството, че деянието не се отличава със сериозна степен на обществена опасност; степента на участието на подсъдимия в инкриминираната деятелност; ниската стойност на инкриминираната сума пари, която е повече от три пъти под минималната работна заплата за страната, към датата на деянието; обстоятелството, че инкриминираната сума е била възстановена именно от подсъдимия на пострадалия (дългогодишен приятел на подсъдимия А.); емоционалното състояние на касатора, предизвикано от поведението на пострадалия при отнемането на събрания метал и последвалото му предаване на пункт; факта, че подсъдимият А. е баща, който следва да се грижи за своето семейство и че събраното от него желязо, с цел да го предаде на пункт за отпадъчни черни и цветни метали е бил начин за него да придобие финансови средства, без да извършва престъпление. С оглед на горните съображения, ВКС приема, че наложеното на подсъдимия наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода е съответно на тежестта на извършеното и личната обществена опасност на дееца. Правилна е и преценката на въззивния съд, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия А., независимо, че наложеното му наказание е в размер по - нисък от три години. Това е така, предвид обстоятелството че същият е осъждан, което обстоятелство е пречка за приложението на института на „условното осъждане”. Не е налице реабилитация нито по право по чл. 86 от НК, нито по чл.88а от НК. Подсъдимият е бил осъждан 6 пъти, като по последното му осъждане (по нохд № 541/2016г. по описа на РС- Сливница), влязло в сила на 31.10.2016 г. му е наложено наказание 8 (осем) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 (три ) години и глоба в размер на 500 (петстотин) лева. Вярно е, че деянието по настоящето производство е извършено (13.04.2021г.) след изтичане изпитателния срок по посоченото по - горе последно осъждане, но е в рамките на срока по чл. 88а, ал.1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който е 5 – годишен и предвид разпоредбата на чл. 88а, ал.3 от НК е започнал да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК, наложено по нохд № 541/2016 г. на РС - Сливница). С оглед на това, законосъобразно въззивният съд е счел, че подсъдимият не е реабилитиран (нито по съдебен ред, нито поради изтичане на сроковете по чл. 88а от НК) и е отменил приложението на чл.66, ал.1 от НК, като е постановил ефективното изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание. Предвид изложеното и след като не констатира основания за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт, ВКС, първо наказателно отделение намери, че същият следва да бъде оставен в сила, поради което на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 12/16.01.2023г., постановено по ВНОХД №920/22 г. по описа на Софийски апелативен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: