Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 30 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2235/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. Д. Т. от с.Б., обл. Бл., чрез неговия защитник – адвокат Т. К., против въззивна присъда на Благоевградския окръжен съд, постановена по внохд № 376/2012 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което атакувания съдебен акт, следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 372/27.09.2012 г., Благоевградският окръжен съд, е отменил присъда № 3003/10.07.2012 г., на Районен съд Разлог, постановена по нохд № 337/2012, в частта с която подс. Б. Д. Т., е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 133, пр. 2, вр чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 НК и на основание чл. 78а, НК вр. чл. 303, ал. 2 НПК, освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено административно наказание глоба от 1 000 лв. и оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 1 НК. Вместо нея е признал този подсъдим за виновен в това, че на 23.05.2012 г., около 19 ч., в с. Б., общ Б., причинил средна телесна повреда на А. Ал. М. от същото село, изразяваща се в счупване на лъчева кост на дясна ръка, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник, поради което на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 и чл. 54 НК, го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод, се свеждат до лаконичните твърдения, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние по чл. 129, ал. 2, пр. 2 НК и че липсват доказателства доказващи вината му. При приетите за установени фактически положения от въззивната съдебна инстанции, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Подс. Б. Т., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по което е бил признат за виновен и осъден от второинстанционният съд. Установените данни от преките доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелката М. - пострадала, свид. А., показанията на св. Ш. и Т. от досъдебното производство, на които е дадено вяра, частично обясненията на подсъдимия, подкрепени, допълнени и кореспондиращи с приложените писмени доказателства и заключението по съдебно-медицинската експертиза, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият Т. е автор на инкриминираното деяние. Посочените свидетелски показания, експертно заключение и писмени доказателства са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че той е автор на това престъпление. Показанията на св. Ш. и Т., дадени на досъдебното производство и в съдебно заседание са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК и са изложени подробни и убедителни съображения кои и защо и в кои части не следва да бъдат кредитирани, като опровергани от другите данни по делото, включително от приложените писмени доказателства и експертно заключение. Правилно е били прието, че показанията им в съдебно заседание се опровергават от всички останали събрани доказателства по делото, че поради наличната роднинска връзка целят оневиняването на подсъдимия. Въззивният съд в мотивите си – л. 24, се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразен извод, че е осъществен именно състава на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 НК при условията на пряк умисъл от подс. Т.. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Касаторът поставя въпроса за достоверността на една част от доказателствените материали, който обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Противоречията на доказателствените материали са били обсъдени и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. В тази насока изводите на този съд са подкрепени изцяло от показанията на посочените свидетели, приложените писмени доказателства и заключението по съдебно-медицинската експертиза. Следователно, вътрешното убеждение на предходната инстанция не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд относно постановяване на осъдителната присъда по приетата правна квалификация. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Този довод – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, по който единствено се твърди, че е налице превратно тълкуване на доказателствата, е също неоснователен. Присъдата на въззивния съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурено правото на защита. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата. Обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани свидетели са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал, като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Т. в извършване на инкриминираното деяние. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на това престъпление, правилно е бил осъден по това обвинение. Не възприемайки правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала решението си да приеме, че състава на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна при пряк умисъл. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответна група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 305 НПК при постановяване на присъдата си, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. С оглед на изложеното по-горе в мотивите и това оплакване следва да бъде отхвърлено. Поради това касационната жалба на подс. Т. се явява изцяло неоснователна и не следва да бъде уважавана. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 372/ 27.09.2012 г., постановена по внохд № 376/2012 г., на Благоевградския окръжен съд. Председател: Членове: