Р Е Ш Е Н И Е № 433 София, 10.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 06.10.2010 две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №131/2010 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Община”Р.”,П. област против решение№1758/03.11.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№1766/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №1221/2009г. постановено по гр.д.№560/2008г. по описа на П. районен съд,Хгр.с и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на Община „Р.”[населено място],по иска предявен от Д. чрез Д.А.Г.[населено място] и Д.Г.С.-сега Д.Л.-гр.П.,че гора от 500 дка от неустановен вид в местност”И.”,гора от 2000дка от неустановен вид в местност”В.” и гора от 2800 дка земя-пасище в местност”К. с.”,и трите в землището на[населено място],[община],област П.,са държавна собственост и принадлежат на държавния горски фонд. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо и се иска неговото обезсилване,като се поддържат алтернативно оплаквания за неправилност и необоснованост на вързивното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Д.Г.С.[населено място],в писмения си отговор,счита жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. С определение №499 от 17.05.2010г., постановено по делото,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК.Правният въпрос от значение за изхода на делото се отнася до обвързаността на държавата от постановения съдебен акт по приключило административно производство, във връзка с реституцията на процесните гори, по реда на специалния закон и разрешаването на този въпрос по приложените съдебни актове на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК, и съдебни актове на съдилища,долустоящи на ВКС,с произнасяне по същия въпрос.Съгласно произнасянето на ВКС по този въпрос,в приложеното решение №91/07 от 09.02.2007г. по гр.д.№2597/2005г. по описа на ВКС,ІV”Б” гр.отд.,по идентичен спор,относно допустимостта на иска, в случай на приключило по реда на ЗВСГЗГФ съдебно производство във връзка с реституция върху горите,приключила с възстановяване правото на собственост в полза на общината с влязло в законна сила решение и последващо решение на ПК,е прието,че въпросът за възстановяване на собствеността е приключил и този спор е разрешен-обстоятелство,което обвързва държавата с крайния резултат. Върховният касационен съд,състав на Второ Гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Въззивният съд е констатирал,че процесните гори са били възстановени на ответната община в административно производство по реда на член 13 ал.6 от ЗВСГЗГФ,съгласно решение постановено по адм.д.№3532/2001г. по описа на П. районен съд,ХІV състав,което не обвързва съда с разрешаването на гражданскоправния спор,с който е сезиран,поради което не е налице сила на пресъдено нещо,тъй като липсва идентичност между предмета на спора,страните по него и основанието –такава няма в производството по член 13 ал.6 от ЗВСГЗГФ и член 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ.Съдът се е подовал на член 1 от ЗГ от 1935г.,съгласно който горите са били разделени и са принадлежали на три категории правни субекти-на държавата,на общините и на частни физически лица,а горите на общините са два вида:частна общинска собственост и такива предоставени им от държавата за вечно ползване-балталъци,т.е.такива,които не са собственост на общините.При анализа на доказателствата по делото,съдът е приел че видно от административното производство по възстановяване собствеността върху процесните гори,основаващо се само на наличието на същите записани в данъчния регистър,без да има данни,че са били частна общинска собственост,поради което е стигнал до извода,че същите са били от категорията на балталъците. Становището на настоящата касационна инстанция,че при постановяване на въззивното решение,съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон,произтича от следното: Във връзка с направеното възражение на ответната община за недопустимост на предявения установителен иск за собственост от Д.,чрез Д.А.Г.-понастоящем И.А.Г. и Д.Л. П.-понастоящем Д.Г.С. П.,по отношение обвързаността на Д. от постановеното влязло в сила решение №222/12.2001г. по адм.д.№3532/2001г. по описа на П. районен съд,ХІVгр.с.,в производството по член 13 ал.6 от ЗВСГЗГФ,с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните гори на Община”Р.”-П.,в който като ответник е участвала ОСЗГ П.,орган подчинен на М.З.Г., поради което силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо настоящите ищци-час от М.,въззивният съд неправилно е приел обратното,като се е обосновал с различието в страните,предмета на иска и основанието. Видно от заявеното с исковата молба,предявен е положителен установителен иск,с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,от Д.,чрез Д.А.Г. и Д.Л.[населено място],с искане да се приеме за установено по отношение на Община”Р.”П.,че процесните гори, описани в молбата,са държавна собственост и принадлежат на държавния горски фонд.Съгласно данните по приложеното адм.д.№3532/2001г. по описа на П. районен съд,14 състав,образувано по жалба от Община „Р.”П. на основание член 13 ал.6 от ЗВСГЗГФ против П. комисия”П.-П.”,във връзка с отказа на ПК да признае правото на възстановяване на собствеността на Общината върху горите описани в решение №И163 от 02.08.2000г. на ПК П.,с влязло в законна сила решение по делото е отменено горепосоченото решение на ПК П. и е признато правото на възстановяване на собствеността върху описаните гори,които са предмет на настоящия установителен иск,на Община”Р.”П.-ответник в настоящото производство.По приложеният по делото заверен препис от преписка вх.№И163 от 23.09.1998г. на ОСЗГ ПО З. „Р.”П.,с решение №И-163-1 от 03.10.2003г. на последната,взето съгласно съдебно решение по горното адм.д.№3532/2001г. по описа на П. районен съд,14 състав,е възстановено правото на собственост в нови реални граници по член 4 ал.2 от ЗВСГЗГФ на Община „Р.”П.,върху порцесните гори,с което реституционното производство,предвидено в закона по отношение на същите е приключило/лист 72 от делото/.При това положение, в административното производство Д.-настоящия ищец,е взела участие чрез своя административен орган-Поземлената комисия и с оглед изложеното въпросът за възстановяване на собствеността върху процесните гори е приключил по предвидения от закона ред,с влизане в сила на горепосочения съдебен акт,който акт има обвързваща сила за участвалите в това производство лица и е недопустимо пререшаването на спора за собственост между същите лица. В настоящия спор,искът е предявен от органи на държавата,които твърдят,че процесните гори имат статут на държавна собственост и принадлежат към държавния горски фонд,а на тях им е предоставено управлението на държавната собственост,поради което същите предявяват права от името на Д. против ответната Община.В тази връзка,след като Д.,която е била страна в реституционното производство в лицето на свой административен орган-в случая Поземлената комисия,се явява обвързана от постановеното от съда решение по горепосоченото дело в административното производство по член 13 ал.6 от ЗВСГЗГФ, предявеният установителен иск за собственост е недопустим и производството следва да бъде прекратено. С оглед изхода на делото,на основание член 78 ал.4 от ГПК на ответната Община”Р.” П. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 6746,56 лева за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №1758/03.11.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№1766/2009г. по описа на същия съд и решение №1221/2009г. постановено по гр.д.№560/2008г. по описа на П. районен съд,Хгр.с. ОСЪЖДА “И. А.Г.”гр.С. и Д.Г.С.[населено място] да заплатят на Община”Р.”[населено място] сумата 6746,56 лева/шест хиляди седемстотин и четиридесет и шест лева и 56 ст./разноски по делото за всички съдебни инстанции. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: