Р Е Ш Е Н И Е № 572 гр. София, 04 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2052 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД №56/2013 г., приключило с определение от 22.02.3013 г., с което на основание чл.382, ал.7 НПК е одобрено споразумение, постигнато между защитата на И. П. Т. и представител на държавното обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” НК, като Т. е приел да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от три години при първоначален „строг” режим. В искането се поддържа, че неправилно е одобрено постигнатото споразумение при наличие на квалифициращото обстоятелство по чл.196, ал.1, т.2 НК, защото от изтърпяване на последното наложено на Т. наказание (определеното общо най- тежко по НОХД №1029/2002 г. по описа на СГС и по НОХД №304/2006 г. по описа на Военен съд- гр.София е изтекъл срок по- дълъг от предвидения в разпоредбата на чл.30 НК. Поддържа се, че неправилно решаващият съд е одобрил споразумението с предложената от страните правна квалификация, като по този начин е допуснал нарушение на материалния закон. На това основание се предлага искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа искането, като твърди, че Т. неправилно е признат за виновен в извършване на престъпление при условията на опасен рецидив. Осъденият не се явява, не е ангажирал защитник и не взима отношение по искането. По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. От приложените по делото материали, решаващият съд е одобрил по реда на чл.382, ал.7 НПК постигнато споразумение между защитата на осъдения И. П. Т. и представител на Районна прокуратура- гр.Своге, с което страните са се споразумели осъденият да търпи наказание три години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим за извършено през периода 17.11- 22.11.2012 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” НК. От свидетелството за съдимост и документите, относими към момента на изтърпяване на предходните наказания на осъдения Т. се установява, че последното изтърпяно от него наказание в размер на пет години „лишаване от свобода” е определено на основание чл.25, във вр. с чл.23 НК за извършени престъпления по НОХД №1029/2002 г. по описа на СГС и по НОХД №304/2006 г. по описа на Военен съд- гр.София. Това наказание е изтърпяно на 05.09.2007 г. С одобряване на постигнатото между държавното обвинение и защитата споразумение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като е възприел неправилна правна квалификация за инкриминираното деяние- предмет на производството. Съгласно разпоредбата на чл.30 НК правилото на чл.29 НК не се прилага когато е изминал срок по- дълъг от пет години от изтърпяване на наказанията по предходните присъди. По конкретното производство този срок в е изтекъл на 05.09.2012 г., следователно няма основание наказателната отговорност на осъдения Т. да бъде ангажирана за извършено престъпления при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 НК. Допусната неточност в предложеното за одобрение споразумение е трябвало да бъде констатирана от решаващия съд и да бъде отстранена по реда на чл.382, ал.5 НПК. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че искането за възобновяване на приключилото наказателно производство трябва да бъде уважено, постановеното определение от 22.02.2013 г., с което е одобрено споразумението да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав на същия съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК производството по НОХД №56/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Своге. ОТМЕНЯ определение от 22.02.2013 г., с което на основание чл.382, ал.7 НПК е одобрено споразумение, постигнато между прокурора и защитника на И. П. Т.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.