Р Е Ш Е Н И Е № 292 София, 21 октомври 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 680/15 година. Производството е образувано по саморъчно написано искане от осъдения П. К. Ч. за възобновяване на нохд № 376/2014 год. по описа на ОС-Добрич, отмяна на определението от 29.01.2015год., постановено на основание чл. 384, ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 382, ал. 7 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането осъденият сочи, че са налице основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1 и 2 от НПК, в подкрепа на които излага оплаквания, че не е разбрал смисъла на проведената диференцирана процедура и бил подведен от защитниците си и прокурора за последиците от предложеното на съда за одобрение споразумение. Пред Върховния касационен съд осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат искането по изложените в него основания и доводи. Представителят на държавното обвинение пледира искането да не бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: С определение № 3 от 29.01.2015 г., постановено по нохд № 376/2014год. по описа на ОС-Добрич-по реда на чл. 384, ал. 3, във вр. с чл. 382, ал. 7 НПК е било одобрено постигнато споразумение между осъдения Ч., защитниците му адв. С. Н. и адв. П. И. и прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Добрич, с което П. К. Ч. е бил признат за виновен в това, че: 1. На 06.10.2013г. на ГКПП-Дуранкулак е извършил опит да преведе през границата на страната отделно лице – К. Ф. А./Q. F. A./, [дата на раждане] , гражданин на Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта, като лицето, което се е опитал да преведе не е български гражданин, и е използвано моторно транспортно средство – л.а. марка „Рено” с рег. [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл.280, ал.2 т.3 и т.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода. 2. На 06.10.2013г. на ГКПП Дуранкулак, [община], Добричка област, е извършил опит да пренесе през границата на Република България подправени парични знаци – 36 броя банкноти с номинал от по 100 щатски долара, поради което и на основание чл.244, ал.1, пр.4, във вр. с чл.18 ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на П. Ч. едно общо най-тежко наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от определеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият Ч. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 07.10.2013г. до 17.06.2014г. На основание чл.381, ал.5, т.6, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на осъдения Ч., след което прекратил наказателното производство по нохд № 376/2014г. по описа на Окръжен съд-Добрич. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна-осъденото по делото лице, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Доводите на осъдения, че той е подписал постигнатото между защитниците му и ОП-гр.Добрич споразумение и впоследствие е предприел изискуемите от диференцираната процедура процесуални действия, без да има представа за последиците, поради здравословното си състояние, по същество е оплакване за нарушение на процесуални правила- одобряване на споразумение по глава ХХIХ НПК, без една от страните му да има воля за това. При прегледа на воденото срещу осъдения П. Ч. наказателно производство и конкретно развилото се пред окръжния съд съдебно производство може да бъде направен извод не само, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, засягащи правото на защита, но напротив, те са били охранени в максимална степен. В проведеното на 29.01.2015год. от 9.00ч. съдебно заседание, в присъствието на упълномощения от Ч. адв. С.Н. от АК-Варна и назначения резервен защитник адв. П.И., правата на осъдения са били подробно разяснени от съдебния състав. Последвало е искане от защитниците за съгласуване позицията им срещу обвинението с осъдения, което съдът е уважил. Непосредствено след това Ч. изрично заявил, че е съгласен да сключи споразумение с Прокуратурата, за което последвало съгласие с останалите страни в процеса. В отговор на изявлението на осъдения, съдът е прекъснал съдебното заседание и е осигурил възможността страните да депозират в писмен вид постигнатото споразумение в съдебно заседание на същия ден от 10.30ч. В насрочения час, след даване ход на делото, съдът отново е разяснил на Ч. процесуалните му права, характера на процедурата и последиците от разглеждането на делото по реда на гл. ХХIX от НПК. Осъденият отново е потвърдил желанието си да се възползва от диференцираната процедура, признал е вината си, с изявлението си е възпроизвел последиците от одобряването на споразумението, обяснил е, че доброволно е взел решението производството да се развие и приключи по този ред, с молба представеното от страните споразумението да бъде одобрено от съда. Изложеното сочи, че съдебният състав е спазил стриктно процесуалния закон, като е разяснил на Ч. естеството на диференцираната процедура и последиците от сключването на споразумението, като по делото не се съдържат доказателства, той да е страдал от заболяване, което да му е пречило лично да осъществи правото си на защита. От изявленията на осъдения може да се прецени, че той е разбрал разясненията, приел и е осмислил сключването на споразумението, като го е подписал доброволно, без оказан натиск или чуждо вмешателство. Всичко това е осъществено при участието на двама защитници, което е било допълнителна гаранция за защита правата на Ч.. Отразеното по-горе дава основание на настоящия съдебен състав да прецени, че липсват основания за възобновяване на воденото срещу Ч. наказателно производство. В хода му не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не са били засегнати правата му. Ето защо, искането за възобновяване на приключилото наказателно производство е неоснователно и същото трябва да бъде оставено без уважение. Предвид на изложеното и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. К. Ч. за възобновяване на нохд № 376/2014 год. по описа на ОС-Добрич. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: