определение по ч.гр.д. № 202/2011 на Върховния касационен съд, ІV ГО ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 217 София, 08. април 2011 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 202 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 14.12.2010 г. по ч.гр.д. № 13968/2010, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 01.06.2010 г. по гр.д. № 22347/2009 за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. Недоволна от решението е касаторката Б. Л. Г. – Х., представлявана от адв. Е. Т. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от установителния иск за неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК отм.) след като делото, по което е представен документа е приключило с влязло в сила решение, с оглед възможността това решение да послужи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Х. Д. Х. не представил отговор на частната касационна жалба, съответстващ на изискванията на чл. 278, ал. 1 вр.чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че посоченият от истцата интерес от предявения иск за установяване неистинността на документ не съществува, тъй като решението по иск по чл. 124, т. 4 ГПК не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т . 2 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По повдигнатия правен въпрос Върховния касационен съд намира, че основание за отмяна по чл. 231, ал. 1 б. “в” ГПК (отм.) бяха осъдителната присъда и решението по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). Решението, с което се установява неистинността на документ по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) не беше основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение и затова такъв иск беше недопустим, ако страната извеждаше правния си интерес единствено за разрешаването на тази спор. При действието на ГПК (отм.) страната, която беше пропуснала възможността да оспори истинността на представен документ, можеше докато делото е висящо да предяви иск по чл. 97, ал. 3 ГПК и да иска спиране на делото. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 т. 2 ГПК са осъдителната присъда и решението по чл. 124, ал. 5 ГПК. Решението, с което се установява неистинността на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение и затова такъв иск е недопустим, ако страната извежда правния си интерес единствено за разрешаването на тази спор. При действието на новия ГПК страната, която е пропуснала възможността да оспори истинността на представен документ, може да предяви иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, но не може да иска спиране на делото, тъй като възможността да оспори истинността е преклудирана. В хода на това производство тя може да се позове на неистинността само ако тя е установен с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК страната има само ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че посоченият от истцата интерес от предявения иск за установяване неистинността на документ не съществува, тъй като решението по иск по чл. 124, т. 4 ГПК не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т . 2 ГПК. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че истцата извежда правния си интерес единствено за разрешаването на вече разрешения спор. Тя не твърди процесният документ да има правно значение и за други отношения между страните, поради което правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския градски съд от 14.12.2010 г. по ч.гр.д. № 13968/2010. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския градски съд от 14.12.2010 г. по ч.гр.д. № 13968/2010 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.