Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
С. 24.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №2800 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение №185 от 21.05.2015г., постановено по в.т.дело № 171/2015г. на Пловдивския апелативен съд, т.о., трети състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че в нарушение на чл.131, ал.3 ГПК ищецът по делото не представил проформа фактура №1/20.09.2010г. с първоначалната искова молба, а е сторил това след представената от него с отговора на исковата молба на проформа фактура №1/20.09.2010г., които се различават по съдържание. Според касатора съдът неправилно не е изключил от доказателствата по делото договор от 22.09.2010г., след като ищецът не е представил оригинала на документа. Поддържа необоснованост на решението, поради необоснованото игнориране на показания на свидетелите на дружеството.
В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба, като представя писмена защита. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което предявения от ищеца иск се отхвърли като неоснователен. Претендира заплащане на направените по делото разноски по представен списък.
Ответникът по касация „ М. М. П. С. ВЕ М. И. С. ВЕ Т. Л. Ш.” /О./, вписано в търговския регистър на [населено място] в писмен отговор на касационната жалба и писмена защита поддържа искане за оставяне в сила на решението. Претендира се заплащане на направените от дружеството разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправният въпрос: „Представлява ли официално заверен препис на оригинал, по смисъла на чл.183 ГПК, представен по делото препис на частен документ, заверен с оригинален печат „ вярно с оригинала” и подпис на длъжностно лице от Служба за граничен контрол в Република Т. и каква е доказателствената сила на такъв документ? Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на обжалваното решение с решение №19 от 12.02.2013г. по гр.дело №864/2012г. на ВКС, ІV гр.о.
Пловдивският апелативен съд е уважил осъдителен иск на дружеството „ М. М. П. С. ВЕ М. И. С. ВЕ Т. Л. Ш.”/О. срещу касатора [фирма] за сумата от сумата 131 200 евро, представляваща намалена част от платената продажна цена по договор за международна продажба – износ от Република България и внос в Република Т. по договор от 22 .09. 2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от 131 200 евро, считано от 09.05.2014 г. до окончателното й изплащане. На ищеца са присъдени разноски в размер на сумата 35 849.30 лв.
По спорния по делото въпрос за доказателствената сила на представен по делото препис от договор от 22.09.2010г., с поставен правоъгълен син печат с надпис « вярно с оригинала» и с подпис на лицето С. от Службата за граничен контрол на животни и животински продукти на Република Т., Пловдивският апелативен съд е прпиел, че направената официална заверка на преписа от договора е сама по себе си официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК и затова е доказателство, както за извършеното от длъжностното лице сравнение на преписа и оригинала, така и за съответното заверяване на преписа като «верен» с този оригинал. Изложено е, че законът не съдържа каквото и да е изискване за предхождаща официална заверка, последващо тази заверка или «съхраняване» на оригинала на заверения документ от органа, който е заверил преписа. Прието е, че истинността на документа не е оспорена, въпреки откритото производство по чл.194 ГПК, поради което документът /договорът/ обвързва страните с правата и задълженията по него. Съдът е обсъдил представените от ответника писмени доказателства и показанията на свидетели, доводите на страните и е прил, че договорът от 15.10.2010г. / представен от ответника/ не обвързва спорещите страни.
По правния въпрос:
С решение № 19 от 12.02.2013г. по гр.дело № 864/2012г., постановено по чл.290 и сл. ГПК, състав на ВКС, ГК в тълкувателната част на мотивите е приел, че съгласно чл.179, ал.2 ГПК официално заверения препис на документ има същата доказателствена стойност, като оригиналния документ. Компетентен да извърши официално удостоверяване за верността на препис от писмен документ е нотариусът-чл.569 т.2 ГПК и помощник-нотариусът-чл.40 ЗННД. При различни специални условия предвидени със закон официални удостоверявания за верността на препис могат да направят и съдия по вписванията-чл.48 и 82 ЗННД, кмет на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кмет, заместник-кмет, секретар на общината, както и кметски наместник-чл.83 ЗННД , българските консулски длъжностни лица в чужбина-чл.84 ал.1, т.2 ЗННД, адвокат-чл.32 ЗА. Страната по делото също може да направи заверка на преписи от документи, които представя като писмени доказателства, съгласно чл.183 ГПК, но тя не е официална. Заверката на препис от документ, извършена от служба, която не е натоварена с официални удостоверителни функции, не може да му придаде доказателствена сила.
С решение №362 от 15.07.2010г. по гр.д. № 536/2010г. ВКС, КГ, ІІ г.о., постановено по чл.290 и сл. ГПК, по приложението на чл.183 ГПК е прието, че законът допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната копие. При поискване от насрещната страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.183 от ГПК е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл.183 от ГПК. Документът се изключва от доказателствата по делото, ако при изрично искане на страната, не се представи оригинала или официално заверен препис от документа.
С решение № 766 от 3.02.2011г. по гр.дело № 1590/2009г., съставът на ВКС, ГК приема за официален документът, който се издава от длъжностно лица в кръга на служебните му задължения, по установения затова ред. Не всеки служител може да издава официални документи, а само този, който има компетентност според разпределението на функциите в съответното ведомство. Официален е преписът, издаден по реда чл. 591 ГПК. Ксероксно копие от документ, съдържащо заверка от лице – служител в държавен орган или общинска служба, на което не са посочени трите имена и не е обозначено точното му длъжностно качество не представлява официален документ по смисъла на чл.143 ГПК/отм./, не представлява официален препис и заверено по този начин ксероксно копие от документ, оригиналът на който не се съхранява в учреждението, в което е извършена заверката. При поискване на оригинала заинтересованата страна трябва да го представи, в противен случай преписът се изключва от доказателствата по делото – чл.183 ГПК.
От настоящия състав на ВКС, ТК се споделя посочената съдебна практика.
С оглед на изложеното на правният въпрос, поставен с оглед на конкретната хипотеза, следва да се отговори: „ Представен по делото препис на частен документ, заверен с оригинален печат „ вярно с оригинала” и подпис на лице от Служба за граничен контрол в Република Т. ще има същата доказателствена сила, както оригинала на документа по смисъла на чл.183 ГПК, ако извършеното удостоверяване на верността на препис от писмения документ е на длъжностно лице, натоварено от законите на Република Т. с такъв вид правомощия. Страната, която се ползва от частния документ, трябва да докаже, че представеният по делото препис е официално заверен препис на оригинала.
По съществото на касационната жалба:
Произнасянето по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, обуславя извод за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК.
Ищецът черпи материалните си права от представен частен документ – договор от 22.09.2010г. По делото не се оспорва, че ищецът е превел на ответното дружество сумата от 400 000 евро за поето от него задължение да достави на ищеца стока – агнета на територията на Република Т.. Ищецът твърди, че договорът е изпълнен частично от ответника, поради което претендира възстановяване на разликата между платената авансова сума и цената на доставените животни. Ответникът не оспорва съществуването на търговски отношения между двете дружества, но твърди, че тези отношения се уреждат от договор от 15.10.2010г., в който цената на доставените на ищеца животни се определя по различен начин от този по договора от 22.09.2010г. В хода на процеса ищецът е задължен да представи оригинала на договора за продажба от 22.09.2010г. на основание приложението на чл.183 ГПК.
По делото ищецът е представил и е приет като доказателство препис на договор от 22.09.2010г. / на английски език/. Върху преписа има поставен син печат Служба за граничен контрол на животни и животински продукти и печат „ вярно с оригинала” с подпис на Байрам С. / превод – стр. 124/., без да е отразено длъжностното качество на лицето. Преписът на стр. 124 от делото няма характеристиката на официално заверен препис на частен документ по чл.183 ГПК предвид даденото в решение №19 по гр.дело № 864/2012г. разяснение кога удостоверяване на верността на препис от писмения частен документ ще му придаде характеристиката на официално заверен препис според законите на Република България. По аргумент на чл.178, ал.1 ГПК, издаденият в чужбина документ има доказателствена сила, която му придава чуждият закон. Завереният в Република Т. препис от договор ще се ползва с доказателствената сила на оригинала на договора, ако при поставената заверка на документа „ вярно с оригинала”, е бил спазен чуждия закон, уреждащ компетентността за издаване на документи във вида и формата на неговото издаване. Доказателства за длъжността на Байрам С. и дали в кръга на службата си е натоварен с официални удостоверителни функции - да прави заверка на съдържанието на препис на частен документ с оригинала, не са представени. При тези неизяснените факти, неправилно съдът е приел, че договорът, приложен на стр.125, представлява официално заверен препис на документ, който се ползва със същата доказателствена сила като оригинала, с което ищецът да е изпълнил изискването на чл.183, изр. първо ГПК. Въпреки отразеното в молба от 9.09.2014г. на адв. С., в делото на Пловдивския окръжен съд не се намира писмо от „Служба за граничен контрол на животни и животински продукти на Република Т. с приложен превод на български език. Следователно изводът на Пловдивския апелативен съд, че преписът от договора е с официална заверка на длъжностно лице и се ползва с материалната доказателствена сила на оригинала, е в противоречие с чл.179, ал.2 ГПК. При тези факти и след като ищецът твърди, че не може да представи оригинала на договора, съдът е следвало да приложи последиците на чл.183, изр.последно ГПК.
По делото е представено удостоверение от РУ на МВР Н. за регистрирана кражба на лек автомобил м.”Х.”, собственост на Ю. К.. В удостоверението са описани намиращите в колата/ по сведение на К./, документи, лични вещи и пари, между които и договор с [фирма] от 22.09.2010г. / стр. 121/. Съгласно чл.165, ал.1 ГПК, когато документ е загубен или унищожен не по вина на страната, са допустими свидетелски показания за установяване на правни сделки. От разпоредбата следва, че страната, която черпи права от договор, може да установи правната сделка с всички допустими доказателствени средства по ГПК, ако докаже, че договорът е бил откраднат, респ. унищожен не по нейна вина. В тълкувателните мотиви на решение № 766 по гр.дело № 1590/2009г. на ВКС, ГК, Іг.о. е разяснено, че при изгубване на документа са позволени гласни доказателства, като свидетелите трябва да докажат не само изгубването на документа, но и неговото съдържание.
От изложеното следва, че решението е постановено при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 178, чл.179 и чл.183 ГПК. В нарушение на чл. 179 ГПК и в противоречие на цитираната съдебна практика съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че представеният по делото частен документ - договор представлява официално заверен препис, който се ползва с доказателствената сила на оригинала. Поради това, че се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ще следва да бъде дадена възможност на ищеца да установи доказателствената сила на заверения препис от договора, доколкото заверката е извършена в Република Т., от значение за прилагане на предвидените в чл.183 ГПК последици за процеса. Настоящият състав на ВКС, ТК съобрази, че на ищеца е отказано от ПОС събирането на доказателства относими към приетия като доказателство препис на договор, с мотив, че е официално заверен препис, а в решението си го е изключил от доказателствата по делото. Ако заверката на преписа е извършена от лице, което няма правото да заверява съдържанието на частен документ според законите на Република Т., след изключването му от доказателствата по делото на осн. чл.183 ГПК, ще следва да бъде дадена възможност на ищеца да докаже съдържанието на договора при предпоставките на чл. 165, ал.1 ГПК.
На осн.чл.294, ал.2 ГПК за разноските пред настоящата инстанция ще следва да се произнесе въззивният съд.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 185/ 21.05.2015г., постановено по в.т.дело № 171/2015г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на делото от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|