Р Е Ш Е Н И Е   № 492   София, 04 декември 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на .....двадесет и трети ноември....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АНТОНИЙ ЛАКОВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 549 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Л. М. срещу решение № 116 от 06.07.2009 г. по внохд № 11/ 09 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена гражданско-осъдителната част на присъда № 17 от 03.07.2008 г. по нохд № 170/08 г. на Разградския окръжен съд. В жалбата, поддържана от подсъдимия в съдебно заседание, се прави оплакване за нарушение на закона. Доводът е, че неправилно е приет и уважен гражданския иск на д. за вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД. Исканията са алтернативни- да се отмени решението и се прекрати производството по граждански иск като процесуално недопустимо или да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Гражданският ищец, Министърът на финансите представя писмено възражение, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК установи следното:     С присъда № 17/ 03.07.2008 г., постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 371 т.2 от НПК Разградският окръжен съд признал подсъдимия М за виновен в това, че за времето от 01.03.2004 г. до 30.11.2006 г. при продължавано престъпление, като управител на “С” ООД избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери- общо 12 156.89 лв., като затаил истина в подадени декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки и продажби и в годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2005 г. и на основание чл.257 ал.1 пр.1 вр. чл.255 ал.1 от НК /стар/ и чл.55 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл.45 от ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати на д. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 12 156.89 лв. С решение № 148/ 09.10.2008 г. Варненският апелативен съд обезсилил гражданско-осъдителната част на присъдата и прекратил производството в тази му част. С решение № 548/ 09.01.2009 г. по к.д. № 594/08 г. ВКС, ІІІ н.о. отменил решението и върнал делото за ново разглеждане. С атакувания по настоящото производство съдебен акт Варненският апелативен съд потвърдил присъдата в гражданско-осъдителната й част.     Жалбата е неоснователна. Варненският апелативен съд правилно е потвърдил атакуваната присъда в гражданско-осъдителната й част, като е изпълнил задължителните указания, дадени в предходното касационно решение. Подсъдимият е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт за укриване на данъци в особено големи размери. Освен, че деянието по чл.257 вр. чл.255 НК /стар/ е престъпление, то представлява и деликт по смисъла на облигационното право. По силата на чл.45 от ЗЗД подсъдимият носи отговорност за виновно причинените вреди, които е длъжен да поправи. Неоснователно е възражението, че неплатените данъци не са данъчни задължения на физическото лице Г. М. , а на управляваното от него юридическо лице, за чието плащане той не може и не следва да нови отговорност по чл.45 от ЗЗД. Вредите за д. от невнесени данъци в инкриминирания размер са настъпили като резултат от поведението на М. , който в справките-декларации по ЗДДС и в годишната данъчна декларация по ЗКПО е вписал неверни данни за търговския оборот от стоковите разписки и квитанциите към приходните касови ордери. Декларациите с невярно съдържание са подписани от него и представени на данъчните органи. Тези факти, установени с влязлата в сила присъда сочат, че вредите са виновно причинени от подс. М. и за него възниква деликтната отговорност. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116/ 06.07.2009 г. по внохд № 11/2009 г. на Варненския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: