Р Е Ш Е Н И Е № 33 град София, 01 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ:Елена Авдева Жанина Начева при участието на секретар НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 640/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл. 424 от НПК по искане на осъдения А. К. С. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 3719/2008 г. на С. градски съд, отмяна на постановената по него присъда и ново разглеждане на делото. В искането се твърди , че подсъдимият не бил уведомен за протеста на прокурора срещу първоинстанционната присъда и не бил призован редовно пред въззивния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения и лично той поддържат искането с изтъкнатите в него аргументи . Прокурорът пледира за отхвърляне на искането , тъй като съдът е направил всичко възможно да призове подсъдимия . Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на страните, установи: С. районен съд с присъда от 22.05.2008 г. по нохд №14866/2006 г. признал А. К. С. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 от НК. С. градски съд с присъда № 216 от 04.06.2009 г. по внохд № 3719/2008 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 198 , ал.1 ,пр.1 и пр.2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода , което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, привел в изпълнение на основание чл. 68 ,ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца , наложено на подсъдимия по нохд № 1400/2003 г. и възложил в негова тежест сторените по делото разноски. Производството пред въззивния съд протекло по реда на чл. 269 , ал.2, т.1 и т.2 от НПК/вж. протоколно определение от 04.06.2009 г./ Присъдата не е проверявана по касационен ред. На 12.09.2009 г. А. С. започнал да търпи наложеното с нея наказание. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: След постановяване на оправдателната присъда в районния съд постъпил протест от прокурора . Препис от него не бил връчен на подсъдимия. Придружаващата го призовка до адреса на подсъдимия по обвинителния акт /[населено място], ж.к.”Н.”, бл.103 ,вх.А , етаж 7, апартамент 20/,се върнала на 07.11.2008 г. с отбелязване от съдебния служител , че собственикът на апартамента Д. С. не познава призоваваното лице. Делото заедно с невръчения протест било изпратено до въззивния съд, който се опитал да призове подсъдимия на постоянен и настоящ адрес съгласно изисканата справка от С. дирекция на вътрешните работи, сектор „Български документи за самоличност”. Постоянният адрес съвпадал с посочения от прокуратурата в[населено място], ж.к.”Н.”, а настоящият се намирал в[населено място], ж.к.”О.”. Служителите – призовкари в градския съд не успели да връчат призовките на нито един от тези адреси. В ж.к.”О.” се оказало , че жилището е необитаемо, а пощенските табелки били за семейство Методиеви. На постоянния адрес в ж.к”Н.” живущата там М.С. заявила, че лицето е напуснало и адресът му е неизвестен. Съдът продължил да издирва подсъдимия. Установил, че той не се задържа в арестите и местата за лишаване от свобода, че няма данни да е напуснал пределите на страната и няма адрес за социално осигуряване.Безуспешни се оказали опитите С. да бъде призован чрез неговите брат и сестра , които също не били намерени на известните за тях адреси. Съдът възложил връчването на призовките и на съответните районни управления на МВР по известните адреси. Докладната записка на полицейския инспектор за адреса в ж.к.”О.” потвърдила констатацията на съдебния служител- С. бил на квартира там и напуснал преди 10 години. При посещението на адреса в ж.к.”Н.” инспектор М. разговаряла[населено място], собственица на жилището, която заявила , че подсъдимият живеел там на семейни начала с дъщеря й В. , но от м.януари 2009 г. се разделили и напуснал. Според Д. той се установил при майка си , но не можела да посочи точния адрес. При тези данни въззивния съд решил да даде ход на делото неприсъствено и постановил осъдителна присъда. Настоящият съдебен състав намира, че не са били налице процесуалните предпоставки за провеждане на въззивната процедура в отсъствие на подсъдимия.Той не е бил уведомен за нейното стартиране, тъй като не е получил препис от протеста и призовка от втората инстанция. Съгласно чл.329 от НПК участието на подсъдимия във въззивното производство не е задължително, но това не се отнася до призоваването му.Неявяването на подсъдимия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото тогава, когато той е уведомен за провеждането му. Личното участие на подсъдимия във второинстанционната процедура има диспозитивен характер, но това не отменя процесуалните гаранции за упражняването му, сред които призоваването има първостепенно значение. То може да бъде пренебрегнато в посочените в НПК хипотези , когато лицето не е открито въпреки положените необходими и възможни усилия.Старанието , което личи от действията на въззивния съд, не покрива параметрите на разпоредбата на чл. 269, ал.3,т.2 от НПК , на която той се е позовал. На практика съдът започнал издирване, което е било дължимо от органите на МВР, разполагащи със съответния капацитет за резултатното му приключване. В конкретния случай не може да се обсъжда хипотезата на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК , тъй като С. не е посочвал на съда адрес, на който да получава съдебни книжа.От досието на първоинстанционното дело личи, че при внасянето на обвинителния акт подсъдимият бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Единствената призовка в тази инстанция е изпратена до затвора и не била връчена по неизяснени причини. Въпреки това подсъдимият се явявал във всичките заседания на районния съд до постановяване на присъдата на 22.05.2008 г. Той бил задържан за изтърпяване на наказание лишаване от свобода няколко месеца след влизане в сила на въззивната присъда. Причините за невръчване на призовките са противоречиви и създават съмнение за повърхностно издирване. Според служителя на районния съд собственикът на апартамента в ж.к.”Н.” не познавал подсъдимия, но инспекторът от Р. установил , че по данни също от собственик С. живял там до м.януари 2009 г./т.е по времето , когато адресът бил посетен за връчване на препис от протеста /. Тези обстоятелства не са в подкрепа на версията за укриване на подсъдимия, на която се позовава прокурора. Ето защо настоящият състав намира , че не са налице предпоставки , препятстващи възобновяване на делото, поради което и на основание чл.425,ал.1,т.1 от НПК въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Данните по делото разкриват условията на чл.63,ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража предвид обвинението за грабеж, многобройните осъждания на подсъдимия и реалното напускане на постоянния адрес за продължителен срок поради изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Водим от горното Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, на основание чл. 425,ал.1 ,т.1 от НПК Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 3719/2008 г. по описа на С. градски съд, ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 216 от 04.06.2009 г. и връща делото за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Взема по отношение на А. К. С. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.