О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 74 гр. София, 08.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело № 342/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9993/08.12.2021 г. на П. М. Х., чрез процесуалния представител адвокат Г. М., срещу въззивно определение № 1388/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 1680/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Относно съответствието между петитум на иска и обстоятелствената му част и задълженията на съда при констатиране на несъответствие между тях /сочи се противоречие с решение № 29/09.02.2016 г. по гр. д. № 4526/2015 г. на ВКС, I г.о. и решение № 47/21.07.2021 г. по гр. д. № 2925/2020 г. на ВКС, II г.о./; 2/ Допустим ли е отрицателен установителен иск от трето лице срещу обявения за купувач с влязло в сила постановление за възлагане, придобил недвижимия имот от публична продан, преди да бъде извършен въвод във владение на имота; 3/ Допустим ли е отрицателен установителен иск от трето лице срещу обявения за купувач с влязло в сила постановление за възлагане, придобил недвижимия имот от публична продан срещу длъжник, спрямо когото третото лице – ищец, има влязло в сила решение по положителен установителен иск. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 239/28.06.2021 г. по гр. д. № 835/2021 г. на Районен съд - Несебър, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от П. М. Х. срещу П. И. С. отрицателен установителен иск, за признаване за установено, че ответницата не е собственик на апартамент № 62, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], „С. Р.“, к.к. С. – запад, комплекс „С. Р.“, етаж 6. Въззивният съд е приел за установено, че в подадената от П. М. Х. искова молба се навеждат твърдения, съгласно които по силата на съдебно решение от 27.05.2020 г. по гр. д. № 826/2019 г. на Районен съд – Несебър, е прието за установено по отношение на Х. И. и Е. И., че ищцата е едноличен собственик на процесния апартамент на основание изтекла придобивна давност. В исковата молба се твърди, че от оставено съобщение във входа на коопераццията и извършени справки последната е узнала за насрочен въвод във владение за 28.06.2021 г., както и за наличието на влязло в сила постановление за възлагане от 16.11.2020 г., вписано в СВ – гр. Несебър като акт № 46, т. 6, № 1845/13.04.2021 г. Ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск, твърдейки, че е собственик на имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, а с вписването на постановление за възлагане П. И. С. /купувач на имота/ е оспорила правото й на собственост. Съдът е приел, че според специалната хипотеза на чл. 498, ал. 2, изр. второ ГПК третото лице има правен интерес от предявяване само на положителен иск за собственост, а правен интерес не може да бъде обоснован с предстоящия въвод във владение на купувача от публична продан, тъй като въводът се извършва безусловно срещу всяко лице, което е във владение на имота. Ето защо първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено. Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по, ал. 1 въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая първият въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд и към изхода на делото. Въззивният съд не е изложил решаващи мотиви относно наличието на противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, поради което в случая не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по втория и третия въпрос от изложението. Те са въпроси по същество. Във връзка с приложението на правната норма, уредена в чл. 498, ал. 2 ГПК, е налице константна практика на ВКС, съобразена от въззивния съд. За да потвърди първоинстанционното определение, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим в хипотезата на чл. 498, ал. 2 ГПК поради липсата на правен интерес за ищцата. Този решаващ извод на съда е съобразен с практиката на ВКС, съгласно която искът по чл. 498, ал. 2 ГПК е предоставен на лицето, което се намира в имота към момента на въвода, като то може да се брани само с положителен установителен иск за собственост или с осъдителен иск за собственост /определение № 329/10.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5204/2013 г., ІІ г.о. на ВКС, определение № 248/30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2677/2014 г., ІІ г.о. на ВКС и др./. Следва да се посочи, че третият въпрос от изложението не е обсъден от въззивния съд и не е обусловил решаващата му воля, поради което същият е ирелевантен. Въззивното определение не е очевидно неправилно по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на определението - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Следователно на това основание не може да бъде допуснато касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1388/11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 1680/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: