Р Е Ш Е Н И Е № 60197
Гр.София, 11.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември, 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора СТОЯНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.321/21 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №2687/16.05.16 г.,постановена по Н.Д.294/15 г., ОС-Благоевград /БлОС/ е признал подсъдимия К. Г. Д. за виновен в извършено от него престъпление по чл.242,ал.2,пр.1 НК и вр.чл.54 НК вр.чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 ЗИНЗС му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и Глоба в размер на 100 000 лв. На основание чл.242,ал.7 НК е отнето в полза на държавата наркотичното вещество-предмет на контрабандата. На основание чл.242,ал.8 НК е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за превозване на предмета на престъпно посегателство-товарен автомобил марка „ДАФ ХФ 530“ с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке марка „ШЕРО ЦД 381 ХБ“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на фирма“Т. Т.“Е., [населено място], [улица], представлявано от Н. Х. П.. Със същата присъда на основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три години, наложено на К. Д. с присъда №28/08.07.13 г.,постановена от ОС-Хасково по Н.Д.153/13 г., влязла в законна сила на 23.07.13 г., като е разпоредено същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Този съдебен акт е потвърден с решение №117/13.04.20 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 8 състав по В.Н.Д.811/19 г.
Срещу последния е постъпила касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия с релевирани касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на съдебните актове, постановени от решаващите съдилища, и оправдаване на дееца. С молба-уточнение е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото на предходна процесуална фаза.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, призоваван чрез съдебна поръчка от Република Гърция, не се явява и не заявява становище.
Служебният му защитник поддържа жалбата и представя писмени бележки в защита на изложените в същата доводи.
Представителят на ВКП намира, че решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и молбата и изразените в нея съображения, допълнени с представените писмени бележки, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Основното възражение, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, е свързано с разглеждане на делото пред въззивната инстанция без надлежно призоваване на подсъдимия, по какъвто начин се твърди, че съществено е нарушено правото му на защита чрез лишаване от лично участие в процеса. В този контекст, предвид обстоятелството, че Д. е гръцки гражданин, живеещ в Република Гърция, от адрес в която държава е призоваван, е релевирано оплакване за прилагане в посочената връзка /призоваването/ на правилата на гръцкото наказателно-процесуално законодателство, а не на българското.
За да даде отговор на въздигнатите доводи, този съд дължи определени пояснения. Първоначално при осъждането на подсъдимия от БлОС, по отношение на него е била потвърдена взетата и изпълнявана мярка за неотклонение Задържане под стража. След обжалване е образувано В.Н.Д.703/16 г.по описа на САС, НО, 7 състав. По същото е постановена оправдателна за дееца присъда №3/29.01.18 г., в каквато връзка с протоколно определение от същата дата мярката му за неотклонение е била изменена в Подписка.
По прокурорски протест е образувано К.Н.Д.30/19 г.по описа на 3 н.о.на ВКС. По същото е започнало призоваване на Д. чрез съдебна поръчка, отправена до надлежните органи на Република Гърция. Въпреки липсата на данни за изпълнение на същата, в съдебно заседание на 19.03.19 г. е даден ход на делото пред висшата съдебна инстанция по наказателни дела, тъй като упълномощеният от подсъдимия защитник е заявил, че е в постоянен контакт с касатора, че той знае за съдебното заседание пред ВКС и не желае да се явява. Постановено е решение №51/08.07.19 г., с което атакуваният съдебен акт на САС е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Образувано е В.Н.Д.811/19 г.по описа на САС, НО, 8 състав, чийто акт понастоящем е предмет на контрол. В хода на второстепенното производство са събирани допълнителни доказателствени материали, в изпълнение на указанията, дадени по отменителното решение на ВКС. В съдебно заседание на 25.09.19 г. упълномощеният защитник на подсъдимия е заявил, че от месец февруари същата година няма никаква връзка с клиента си и се е оттеглил от защита по делото. Поради тази причина на дееца е бил назначен по съответния ред служебен защитник /първият от които е починал/, изпълняващ процесуалните си задължения и пред ВКС.
Наред с казаното, предвид обстоятелството, че обвинението се отнася за тежко престъпление от общ характер, в рамките на производството по което присъствието на дееца е задължително /чл.269,ал.1 НПК/, включително и пред въззивен съд /чл.329,ал.2, пр.1 вр.чл.269,ал.1 НПК/, САС е пристъпил към призоваване на Д. от известния му адрес в Република Гърция- А., [улица], М., изпращайки до надлежните гръцки власти молба за съдебна помощ. В крайна сметка, след няколко опита на легитимираната Апелативна прокуратура Атина, Република Гърция, да призове лично лицето, което не било намирано на посочения от него адрес, съдебен връчител С. Г. на 15.01.20 г. е отразил /при пореден опит за връчване/,че поради ненамиране на Д. в жилището на посочения адрес и липса на друго лице в съответствие с чл.155,ал.2 от наказателно-процесуалния закон на Република Гърция, е залепил призовката на подсъдимия пред АС-София, изпратена от българските власти, с уведомление за насрочено съдебно заседание на 05.02.20 г.от 13.30 ч. В тази връзка Апелативна прокуратура Атина, отделение „Издаване и съдебно сътрудничество“ е удостоверила, че съдебната призовка от САС с превод на гръцки език е връчена законно на въпросното лице чрез залепване на дадения адрес /превод на документа на български език, приложен на л.208 от въззивното дело/.
Предвид горното, в съдебно заседание на 22.01.20 г., въпреки възраженията на страните за необходимост от задължително присъствие на подсъдимия в съдебно заседание, САС е намерил предпоставките на чл.269,ал.3,т.4,б.Б НПК- лицето се намира извън пределите на РБ и не може да бъде призовано по други причини и в съответствие с разпоредбата на чл.329,ал.2,пр.2 вр.чл.269,ал.3,т.4,б.Б НПК е дал ход на делото в негово отсъствие.
ВКС намира този подход за принципно правилен. Не може да се сподели упрекът към въззивната инстанция за формално изпълнение на задълженията й да издири подсъдимия, чието присъствие пред САС е задължително, и поради личното му ненамиране да се приложи разпоредбата на чл.269,ал.3 НПК. Напротив, в кориците на второстепенното производство присъстват множество доказателствени материали за търсенето на лицето, което поначало е знаело за воденото срещу му наказателно производство, а е имало и задължение по изпълнение на мярката за неотклонение Подписка, взета от предишния състав на САС. Установена е невъзможността деецът да бъде намерен от легитимираните гръцки власти, за да бъде лично призован.
Действително, тази инстанция се солидаризира с изявленията, изложени в писмените бележки на служебния защитник, относно необходимостта от осигуряване на лично участие на подсъдимия като съществен елемент от правото на справедлив процес, доколкото имат принципен характер. Те обаче трябва да бъдат отнесени към конкретното производство. А ВКС не може да се съгласи, че САС не е направил всичко, зависещо от него, за призоваване на лицето, което не е намерено на посочения адрес в чужбина. Няма как следователно да се очаква декларация от самото него дали ще участва в процеса по-нататък, както се сочи в писмените бележки. Не става ясно какво поведение оттук насетне е трябвало да следва въззивната инстанция за лично призоваване на дееца, за да бъдат удовлетворени претенциите на защитата.
Всъщност, според последната била компрометирана убедителността на заключението на въззивния съд за редовна процедура по призоваване на Д., като е прието, че той е редовно призован, но не се е явил без уважителни причини-предпоставка по чл.269,ал.3,т.3 НПК. Но според съдебния протокол, както бе отбелязано по-горе, е намерено за налично непризоваване по други причини, докато подсъдимият се намира извън пределите на страната. Т.е., условието за даване на ход на делото в отсъствието му е различно и е било процедурно доказателствено защитимо.
А що се отнася до призоваването в Република Гърция, която също като Република България е член на Европейския съюз, то повече от естествено и непротиворечащо на поетите от РБ международни ангажименти и българския НПК, в рамките на международноправната помощ се прилагат правилата на изпълняващата държава /в такъв смисъл е и разпоредбата на чл.476 НПК/. Няма как надлежни органи на чужда страна да бъдат задължени по принцип да прилагат нормите на чл.180 от българския НПК. И българската държава не би била задължена в генерален план да прилага разпоредбата на чл.155 от гръцкия процесуален закон в случай, че изпълнява аналогична съдебна поръчка на съд от Република Гърция на своя територия. Ако липсват някакви особени искания, които при това да са ясно мотивирани и да не противоречат на регламента на изпълняващата държава, то тогава се прилага именно той. В конкретния случай е така.
Само в най-общ план трябва да се обърне внимание, че все по посочения по-горе начин е протекло призоваването на Д. и пред актуалния състав на ВКС в изпълнение на предоставената от него молба за съдебна помощ от съответните органи на Република Гърция.
Що се касае до изложеното в жалбата възражение, че още в обвинителния акт липсват анализ, твърдения и доказателства,касаещи субективната страна на състава на престъплението, се налага да се отговори, че като съд по правото касационната инстанция се занимава с процедурни и материалноправни грешки, допуснати от решаващите съдилища. Обвинителният инструмент рамкира пределите, в които се дължи произнасяне, но обстоятелствата по него се доказват пред съдебния орган, когато се провежда процедурата по общия ред на разглеждане на делото. Така е и понастоящем и не може да се твърди, че обвинителният акт е толкова негоден, че не отговаря на изискванията на чл.246 НПК в твърдения аспект. В крайна сметка субективната страна на едно деяние се установява и доказва чрез обективираното поведение на дееца. САС впрочем е дал отговор на третираното дотук възражение, с който ВКС се солидаризира.
Предвид изложеното, решението в неговата наказателно-осъдителна част досежно Д. не подлежи на преразглеждане. По правило впрочем не би могло да се удовлетвори желанието на защитата за оправдаване на дееца. Казаното е така, тъй като при настоящото второ разглеждане на делото пред ВКС не са налице предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК. При това положение оправдаването би могло да бъде постигнато единствено при прилагане разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, за която цел приетата от решаващата втора инстанция, чийто акт подлежи на разглеждане, фактология, да бъде счетена за непрестъпна. Простият прочит на съдебния акт установява, че не е така и не може да се говори за присъствие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК.
От друга страна, в жалбата е отразено искане деецът да бъде оправдан поради невъзможността твърдените за допуснати процесуални нарушения да бъдат санирани на този етап на съдебното производство. Като се има предвид в какво се състои претенцията за нарушено право на лична защита на Д. чрез некачественото му призоваване и недаване на възможност да участва персонално в производството пред САС, ако доводът би бил приет за състоятелен, то не би се стигнало до оправдаване по повдигнатото обвинение в същината му, а до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В такъв смисъл претенцията по молбата-допълнение към касационната жалба се явява процедурно адекватна, но не и уважима по същество.
Прегледът на материалите по делото установява необходимост от намеса на върховната съдебна инстанция по наказателни дела в частта, в която първостепенната присъда е потвърдена от САС относно приложението на чл.242, ал.8 НК, въпреки че липсват каквито и да са възражения в този смисъл. Казаното е не само в полза на подсъдимия, но и на правосъдието въобще.
Още с решения от 04.03.14 г. и 13.10.15 г. срещу България /по жалба №34129 от 2003 г. и по жалба №3503 от 2008 г./ ЕСдПЧ е приел за недопустимо прилагането на национална правна уредба, позволяваща конфискуване в наказателното производство на имущество, принадлежащо на различно от извършителя лице, ако то не е разполагало с ефективни правни средства за защита. Тогава би била разкъсана „разумната връзка на пропорционалност между отнемането и преследваната цел“.
И с решение на СЕС от 14.01.21 г., постановено по дело № С-393/19 г., е констатирано, че чл.4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с чл.47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита.
Най-накрая, на 30.09.21 г. е постановено решение №12 на Конституционния съд на РБ по К.Д.10/21 г., съгласно което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.242,ал.8 НК в частта „и когато не е собственост на дееца“, отнасяща се за задължително отнемане от страна на съда на превозно или преносно средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата.
Настоящата инстанция няма да обсъжда защо решаващите съдилища не са съобразили изложените постановки по решенията на съда в Страсбург /другите посочени актове са по-късни от постановяване на актовете на БлОС и САС/ по отношение на приложението на нормата на чл.242,ал.8 НК относно отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозване на предмета на престъпно посегателство по процесното дело- товарен автомобил марка „ДАФ ХФ 530“ с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке марка „ШЕРО ЦД 381 ХБ“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на фирма “Т. Т.“Е., [населено място], [улица], представлявано от Н. Х. П..
Последният никога не е имал възможност да експлоатира правни средства за защита в настоящото производство, единствен подсъдим по което е бил само Д.. И тъй като преди присъдата да влезе в сила е налице не само промяна на тълкуването, а и отмяна на уредбата, която касае вещ от обсъждания тип, то по потвърждаване на съдебния акт на БлОС в тази част решението на САС подлежи на служебна корекция.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение №117/13.04.20 г.,постановено от АС-София, НО, 8 състав по В.Н.Д.811/19 г. в частта, с която е потвърдена присъда №2687/16.05.16 г., постановена от ОС-Благоевград по Н.Д.294/16 г. относно отнемане на основание чл.242,ал.8 НК в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозване на предмета на престъпно посегателство- товарен автомобил марка „ДАФ ХФ 530“ с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке марка „ШЕРО ЦД 381 ХБ“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на фирма“Т. Т.“Е., [населено място], [улица], представлявано от Н. Х. П..
ОТМЕНЯВА приложението на чл.242,ал.8 НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл.395 А,ал.1 вр.чл.55,ал.4 НПК да се извърши писмен превод на решението от български на гръцки език и да бъде връчено на К. Д. по установения ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|