Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 355 София, 09.05. 2022 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.05.2022 година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Димитър Димитров разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. дело № 5007 /2021 г. Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Националната служба за охрана срещу въззивно решение от 11.06.2021 г. по гр.д. № 8592 /2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 14.04.2020 г. по гр.д. № 61003 /2019 г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което Националната служба за охрана (нататък и НСО) е осъдена да заплати на Д. Е. Л. на основание чл.78,ал.1 ЗДСл. вр. чл.46,ал.2 ЗНА сумата 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.01.2017 г. и призната за такава с разпореждане от 24.02.2017 г., ведно със законната лихва от 30.01.2017 г., ведно с разноски и държавна такса. Ответникът Д. Е. Л. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: От фактическа страна: Ищецът е заемал длъжността „сътрудник по охраната“ по служебно правоотношение от 09.02.2015 г. На 30.01.2017 г. около 9.30 часа в залата за тренировки при ответника по време на изпит по обща физическа подготовка (ОФП) съгласно заповед на началника на НСО, при изпълнение на норматива за лицеви опори, на 32-рата опора е усетил силни болки в десния гръден мускул, съпроводени със силен звук на разкъсване, като е получил травма на мускулите и сухожилията на ниво гръден кош – разкъсване на сухожилието на десния голям гръден мускул. След инцидента ответникът декларирал злополуката пред ТП на НОИ с декларация за трудова злополука от 22.02.2017 г.. С разпореждане от 24.02.2017 г. на ТП на НОИ злополуката е призната за трудова, настъпила по време и по повод извършваната работа – по време на изпит по ОФП при изпълнение на норматива за лицеви опори. Разпореждането е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е установил настъпването на травмата и последвалото лечение въз основа на представените медицински документи и прието неоспорено заключение на съдебно-медицинска експертиза: След травмата са последвали медицински прегледи и на 06.02.2017 г. на ищеца е извършена хирургическа операция във ВМА и медикаментозно лечение с последвало операцията домашно лечение, по време на което ищецът е носил обездвижваща шина в продължение на месец и след това е провел курс по физиотерапия. По време на лечението и физиотерапията ищецът е изпитвал силни болки и е приемал предписаните му лекарства. При медицински преглед на 04.07.2017 г. е установена тенденция към подобрение, но все още с ограничени и болезнени движения на дясната раменна става, силни болки в областта на захващането на мускула, съпроводени с липсата на сила. Състоянието е описано подробно. В конкретния случай е постигнато функционално възстановяване, но все още не се отчита движение в пълен обем и в бъдеще е възможно ищецът да изпитва болки при движение на ръката. От събраните по делото свидетелски показания въззивният съд е установил преживените от ищеца болки и страдания, трудности в ежедневието и психически страдания, които е описал. При тези фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна следното: Между страните не се спори, че ищецът е заемал при ответника длъжността „сътрудник по охраната“ по служебно правоотношение, за настъпването на физическата травма по време на изпит по ОФП на 30.01.2017 г. , която е призната за трудова злополука по реда на чл.55,ал.1 КСО. Между страните се спори дали следва да се ангажира отговорността на ответника във връзка с настъпилата трудова злополука по реда на чл.78,ал.1 ЗДСл. или не. Ищецът е сержант от НСО и правоотношението между страните се регулира от ЗНСО. Нормата на чл.124,ал.1 ЗНСО, на която се позовава ответникът, не намира приложение спрямо спорното право, тъй като регламентира изплащането на обезщетение за претърпяна телесна повреда по време на дежурство, а разглежданата трудова злополука не е настъпила по време на дежурство. В ЗНСО не е регламентирана трудова злополука, настъпила по повод на работата, но не през време на дежурство. Допуснатият законодателен пропуск следва да бъде преодолян по реда на чл.46,ал.2 ЗНА – когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Нормата на чл.78,ал.1 ЗДСл. регламентира подобен случай и прилагането на тази разпоредба отговаря на целите на специалния закон. Не би могло да се приеме, че целта на законодателя е да останат сержантите в НСО без обезщетение за трудова злополука, настъпила по повод на работата, но не по време на дежурство. С прилагането на тълкуването на непълния нормативен акт не се достига до нарушение на чл.11,ал.2 ЗНА. След като е изложил доводи за приложението на нормата на чл.78,ал.1 ЗДСл. Въззивният съд е определил размера на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, като е взел предвид задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4 /23.12.1968 г. след обсъждане на всички факти, които имат значение за определяне на размера на обезщетението в размер на 12 000 лева, колкото претендира ищецът. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи в касационната жалба, че ЗНСО е специален закон, което изключва приложението на ЗДСл. по отношение на сержантите от ЗНСО, които имат особен статут и довод за неправилно приложение на чл.46,ал.2 ЗНА, жалбоподателят извежда правния въпрос: Налице ли е основание за обезщетяване на неимуществени вреди при трудова злополука на офицери и сержанти от НСО, който статут на служебни правоотношения се урежда от ЗНСО и е специален закон, по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.78,ал.1 ЗДСл.? Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят пита дали може да се приеме, че липсата на уредба в специалния закон дерогира правна норма от общия закон. Настоящият състав намира, че въпросът е обуславящ, но разпоредбите на чл.46,ал.2 ЗНО и на чл.78,ал.1 ЗДСл. са ясни и не се нуждаят от тълкуване нито по отделно, нито във връзка една с друга. Както е приел и въззивният съд, тъй като ЗНСО е непълен – не регламентирана трудова злополука, настъпила по повод на работата, но не през време на дежурство, а нормата на чл.78,ал.1 ЗДСл., който е общ закон по отношение на специалния ЗНСО, регламентира такива случаи и прилагането на тази разпоредба (на чл.78,ал.1 ЗДСл.) отговаря на целите на специалния закон, тъй като не би могло да се приеме, че целта на законодателя е сержантите от НСО, които работят по служебно правоотношение, да останат без обезщетение за трудова злополука, настъпила по повод на работата, но не по време на дежурство. то тази норма (на чл.78,ал.1 ЗДСл.) е приложима по отношение на разглеждания случай. Настоящият състав приема, че не може да се приеме, че липсата на уредба в специалния закон дерогира правна норма от общия закон. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай, при запознаване със съдебното решение, настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства), нито умозаключенията (изводите) на съда да са логически необосновани. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски в размер на 1 500 лева за процесуално представителство в касационното производство е основателно и доказано с представения по делото договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното съдът ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 11.06.2021 г. по гр.д. № 8592 /2020 г. на Софийски градски съд. Осъжда Националната служба за охрана да заплати на Д. Е. Л. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.