Р Е Ш Е Н И Е № 402 гр.София, 13.11.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5689 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.308 ГПК, вр. чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. М. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, по гр. д. № 2806/2010 г., с което е отхвърлен предявения от Н. и П. М. /починала на 08.02.2011г./ иск срещу М. М. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, оформен с нотариален акт № 152/2004г. С определение от 15.03.2012г. по гр.д.№1542/2011г., ВКС, ІІІ г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и с решение от 20.06.2012г. е отменил същото и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развалил договора до размер на 5/6 идеални части от апартамента, предмет на сделката. С решение от 17.07.2013г. по гр.д. №2813/2013г. ВКС, ІІІ г.о. на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е отменил решението на касационния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Жалбоподателят Н. С. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното възивно решение е неправилно и моли да се отмени, като се уважи предявения от него иск. Ответниците М. М. П., Л. Х. К., К. Т. Т. и Ж. М. П., не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. приема за установено следното: В отменителното решение на ВКС е прието за установено, че бракът между прехвърлителите е сключен на 09.06.1973г., както и че прехвърлителката П. К. е починала на 08.02.2011г., а при висящността на делото за разваляне на алеаторния договор, с влязло в сила на 27.03.2010г. решение по гр.д. № 954/2008г. на РС София, бракът е прекратен. Прието е, че решението, с което бракът между прехвърлителите е бил прекратен, е от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като наличието на този факт предпоставя несъответствие между приетото с влязлото в сила решение относно размера, до който следва да се развали договора, и би могло да рефлектира върху този размер. Посочено е, че приобретятелят М. П. не е страна в бракоразводния процес, поради което не е установено този факт да му е бил известен при висящността на делото. При първоначалното разглеждане на делото с определение от 15.03.2012г., по гр. д. № 1542/2011г. на Върховен касационен съд, ІІІ гражданско отделение, е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос “при неоказано от страна на кредитора съдействие за изпълнение на алеаторния договор длъжникът следва ли да трансформира задължението си за грижи и издръжка от натурално в парично като изпълнява договора чрез заплащане на кредитора парична сума”. В отмененото решение е прието, че по посочения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на Върховния съд - ТР № 96/28.06.1966 г. по гр. д. № 65/1966 г., ВС, ОСГК на Върховния касационен съд и решение от 22.12.2011г., по гр. д. № 90/2010г., ВКС, ІІІ г. о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора и когато последният не оказва съдействие за изпълнение на задължението, длъжникът има право да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане по установения ред на съответна сума . Посочено е, че неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от поетите с договора задължения, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата - в натура или в пари и ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., преценявайки и указанията дадени в отменителното решение на ВКС и с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, даден при първото разглеждане на делото, намира че въззивният съд правилно е приел, че изпълнение е било престирано по отношение на единия кредитор П. М.. С оглед дадения отговор на поставения в определението за допускане на касационно обжалване въпрос. неправилно обаче е прието, че ищецът – кредитор Н. М. е в забава сочеща на основание за отхвърляне иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, тъй като с поведението си не е оказал необходимото съдействие на ответника да изпълнява задълженията си по договора по отношение на него, При така установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че вззивното решение следва да се отмени, тъй като е неправилно. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., следва да постанови решение по съществото на спора. Установено е по делото, че задължението за гледане и издръжка, поето с договора по отношение на ищеца, не е изпълнявано съответно на постигнатата между страните договореност. Неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора и е налице основание за разваляне на договора по отношение на този ищец. Установено е също така, че бракът между Н. и П. М. сключен на 09.06.1973г., а на 12.02.1976г. в условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ на името на съпругата, е закупен процесния апартамент, предмет на алеаторния договор и двамата съпрузи са прехвърлили на ответника /племенник на съпругата/ апартамента с договор от 03.08.2004г. срещу задължение на последния да им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са живели до момента при запазено от тях пожизнено право на ползване върху цялото жилище заедно и поотделно. Доказано е, че с влязло в сила на 27.03.2010г. решение по гр.д. № 954/2008г. на РС София, бракът между прехвърлителите е прекратен, като искът за разваляне на договора е предявен от тях на 27.06.2005г., а в хода на процеса П. М. е починала. Ето защо процесният алеаторен договор следва да се развали до размер на 1/2 идеална част от процесния апартамент, предмет на същия, която част ищецът притежава на собствено основание, тъй като с оглед прекрятаване на брака поради развод на 27.03.2010г., той не наследява съпругата си след нейната смърт, настъпила на 08.02.2011г. Предвид изложенвите съображения, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2806/2010г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор, оформен с нотариален акт № , том , рег. № , дело № г. по описа на нотариус с рег. № , вписан в Службата по вписвания с вх. № , акт № , том , дело № към СРС, сключен на 03.08.2004 г., по силата на който прехвърлителите П. К. М. и Н. С. М. са прехвърлили на приобретателя М. М. П. собствения си недвижим имот, придобит през време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент /жилище/ № , находящ се в жилищната сграда-блок № , вх. , етаж , [населено място],[жк]/стар ж. к. „ на ул. „”, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 64.78 кв. м., ведно с припадащото се избено помещение № , при съседи на жилището: стълбище, И. и Й. И., улица, двор, С. и И. К. и при съседи на избеното помещение: коридор, Н. А. Г., двор, както и 0.968% идеални части от общите части на сградата, до размер на 1/2 идеални части от процесния апартамент. ОСЪЖДА М. М. П. да заплати на Н. С. М. сумата 1250 лв. за направени по делото разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: