Р Е Ш Е Н И Е № 166 Гр.София, 05.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 444/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 14/26.01.12 г.,постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д.385/11 г., е потвърдена присъда № 51/09.11.11 г.на ОС-Русе /РОС/, постановена по Н.Д.396/11 г., в протестираната част за оправдаване на подсъдимия В. Н. С. по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.304,ал.1 НК. Решението на ВтАС е протестирано от прокурор от АП-Велико Т. /ВтАП/ с оплаквания, свързани с недоволство от потвърждаване на оправдателната присъда на първостепенния съд. Моли се на основание чл.354, ал.1,т.4,пр.2 вр.ал.3,т.2 и 3 НПК, същата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста, като прави уточнение,че става дума освен за релевирано оплакване за нарушение на материалния закон, и за такова за процесуално нарушение от категорията на съществените с неизлагане от страна на ВтАС на мотивировка по отношение на съображенията, изложени във въззивния протест. Подсъдимият не се явява, а неговият защитник настоява решението на ВтАС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: На първо място, предвид съдържанието на сезиращия настоящата инстанция съдебен акт и становището на представителя на ВКП, изразено в съдебно заседание, трябва да се направи уточнение какво е по същество претендираното от страна на държавното обвинение касационно основание, въз основа на което се иска отмяна на атакувания съдебен акт. По мнение на ВКС, имайки предвид съдържанието на обстоятелствената част на протеста, изразеното оплакване е за нарушение на материалния закон, с изложени съображения за несъстоятелност на виждането за липса на престъпление по конкретно вменените факти и направените в тяхна връзка заключения за неприсъствие на деянието, инкриминирано на подсъдимия. От друга страна, според цифровото изражение на упоменатите в протеста възражения по повод искане да бъде отменено процесното въззивно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане, иде реч както са допускане на съществени процесуални нарушения, така и за нарушения на материалния закон. В този смисъл се осмисля становището на представителя на ВКП относно претенцията за обосновка за липса на мотиви от страна второстепенния съд, което предпоставя и касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. В конкретния случай ВКС на РБ е изправен пред типично нарушение на материалния закон, доколкото фактическите положения по вмененната на С. престъпна дейност са установени правилно от съдилищата по фактите, с оглед правилата, заложени в НПК. Без съмнение в контекста на фактологията по същата и от втората инстанция е приета тезата, че подсъдимият е отправил предложение към проверяващите го за пътнотранспортно нарушение органи за предоставяне на 50 лв. с една единствена цел, да не изпълнят те служебните си задължения и да съставят акт за установяване на административно нарушение и проба с техническо средство за констатиране на пияно състояние от негова страна. Настина, видно от мотивите на първостепенния съд, показанията на свидетелите по предлагането на процесната сума от 50 лв., са намерени от страна на РОС като неубедителни и противоречиви, което обаче не е било отразено по надлежен ред в мотивировката на апелативната инстанция. В крайна сметка и поначало вярно, фактологията по престъпната дейност е законосъобразно доказана и макар и второстепенната инстанция да не е изнесла сериозни доводи по отношение на доказателствената оценка, е ясна нейната финална теза за фактите, обективиращи от гледна точка на ВКС законосъобразната позиция за нарушение на материалния закон. Ето защо не може да се възприеме липса на мотиви по същностни въпроси,което би било процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.2,т.1,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. И така, без съмнение е изяснено, че подсъдимият е казал на представителите на контролния орган,че е готов да им даде 50 лв., за да не изпълнят служебните си задължения- да извършат проба с техническо средство и да съставят акт за установяване на административно нарушение. Оттук насетне е ясно,че той е заявил,че е готов да предостави в тази връзка 50 лв. и полицаите са възприели това за съждение, което би могло да се изпълни в действителност, ако те поддадат на предложеното им изкушение. Материалният закон не изисква тази сума да присъства фактически на мястото на извършване на съответното нарушение, което би следвало да се констатира по надлежен ред, за да е налице престъпление по чл.304,ал.1 НК към процесния момент. Казаното е така, тъй като става дума за изпълнително деяние по чл.304, ал.1,т.1 НК, а именно-предлагане на дар или каквато и да е облага, с цел контролните органи по КАТ да не осъществят патрулно-постовата си дейност по участък, с оглед изпълнение на служебните си задължения. Предвид това, че в решението на второстепенния съд поначало е застъпено становище за липса не само на предлагане, но и на обещание за подкуп, очевидно трябва да бъде взето отношение в обсъждания смисъл. Езиковата разлика между предложение и обещаване според “Тълковен речник” на издателство “Наука и изкуство”, допълнено и преработено четвърто издание от 1997 г., се състои в следното: “Предлагам”- поднасям, слагам нещо пред някого; изявявам готовност да платя /последното е значението, което има предвид законът/; изявявам желание за извършване на нещо, което подлежи на обсъждане. “Обещавам”-давам увереност,че ще извърша или няма да извърша нещо; внушавам надежда за нещо. Следователно, в светлината на фактологията по процесното производство може да се приеме, че подсъдимият е предложил 50 лв.,което би могло да се базира на основание ясните свидетелски показания на представителите на контролния орган. Той не е обещавал нищо,тъй като не е давал увереност,че при определено поведение от страна на свидетелите-полицаи, те ще получат сумата от 50 лв., а сам е предложил процесната сума. Дали към съответния момент извършителят е имал на фактическо разположение у себе си последната, е без всякакво правно значение за осъществяване на изпълнителното вменено му престъпно деяние. И това е така, тъй като предлагането на дар или облага, както и обещанието, като вид дейности не предпоставят установяване на фактическа власт върху предмета на престъпното посегателство, за да бъде изпълнена обективната страна на обсъжданото престъпление. Най-просто казано, същото би било извършено и без към момента на предлагането на съответна парична сума, било то дар или облага, да е налице, защото например същата би била приведена по банков път или защото би се изразила в услуга, платима или изработена от извършителя, в полза на този, комуто не се дължи, но от когото се изисква да осъществи или да не извърши съответното поведение по служба. Ето защо ВКС на РБ е съгласен с държавното обвинение,че коментираното престъпление е формално и е довършено с възприемане на предложението от страна на лицата, от които се изисква съответното противоправно поведение. Отделен е въпросът по установяване на същото по процесуален ред, по становище на върховната съдебна инстанция по наказателни дела налично по процесната доказателствена маса в насока, вярно приета по фактите от ВтАС, но неправилно материалноправна осмислена. Все в светлината на казаното, е ясно,че няма процесуална възможност за произнасяне при първа касация от страна на ВКС, в посока на осъждане на лицето, а отстраняването на нарушението на материалния закон, което има за последица току-що казаното, е предмет за поредно разглеждане от друг долустоящ въззивен съд, пред когото оправдателната присъда на първостепенния съдебен състав се явява атакувана. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.3 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 14/26.01.12 г.,постановено от АС-Велико Търново по В.Н.Д.385/11 г.,с което е потвърдена присъда № 51/09.11.11 г.на ОС-Русе, постановена по Н.Д.396/11 г., в протестираната част за оправдаване на подсъдимия В. Н. С. по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.304,ал.1 НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/