О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 265

гр. София, 13.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 704 /2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. и М. А. А. срещу решение № 443 от 21.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1456/2021 г.по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 261023 от 31.03.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 15691/2019 г., с което П. Г. Г. е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Д. П. С. да упражнява правото си на собственост върху сграда с идентификатор 56784.518.739. 2 по кадастралната карта на [населено място], построена в източната част на ПИ с идентификатор ....., като премахне част от поликарбонатните плоскости на ажурна ограда, разположена в ПИ с идентификатор ..... към границата с ПИ с идентификатор ....., достатъчна за разкриването на цялата дължина и височина на външната рамка на прозорец с размери 130 см на 80 см., разположен на северната стена на сграда с идентификатор....., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. Г. иск за осъждане на Д. П. С. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на П. Г. Г. да упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ..... и върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор....., като премахне северната фасадна стена на сграда с идентификатор ..... и като зазида прозорец с размер 130 см. на 80 см., разположена на северната фасадна стена на тази сграда; както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. Г. Г. и Мелекпер А. А. иск за осъждането на Д. П. С. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците като собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.738. 3 да упражняват правото си на собственост върху сградата, като премахне плътен тухлен парапет с височина 1 м. и дебелина 50 см., разположен над северната фасада на сградата с идентификатор ..... .
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали правни въпроси, за които поддържат, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовават се и на очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация Д. П. С. с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по искове по чл. 109 ЗС, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на районния съд в частта му, с която е уважен искът по чл. 109 ЗС за частично премахване на ажурна ограда, въззивният съд е приел‚ че е безспорен фактът, че ответниците са изградили пред прозореца на северната стена на жилищната сграда на ищеца ажурна ограда с поликарбонатни плоскости. Разстоянието между тази ограда и северната стена на къщата на ищеца е 14 см. в западния край и 5 см. в източния. Съдът е приел, че процесната ограда не съставлява ограждение между двата граничещи имота, с посоченото в чл. 48, ал. 1 ЗУТ предназначение за ограждане на урегулираните поземлени имоти - не е разположена непосредствено върху терена на урегулирания поземлен имот, а е борд на използваем покрив– тераса. Съдът е посочил, че релевантно за спора е не законността на извършеното строителство на процесната ограда, а изграждането й по начин, ограничаващ осветеността на жилищното помещение на ищеца, което е установено от заключението на в. л. арх. И. - Н.. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че несъобразяването от страна на ответниците при поставянето на оградата със съществуващия прозорец в имота на ищеца, с главното предназначение за осигуряване осветеност на жилищното помещение, е създало условия за ограничаване правото на собственост на ищеца, макар и чрез частично засенчване и създаване на пречки за пряк достъп на светлина до помещението. Фактическите действия, изразяващи се в изграждане на оградата са в пряка причинна връзка с вредното отражение над обекта на правото на собственост ищеца, ограничавайки пълноценното реализиране на правомощието на собствеността за ползване на обекта според неговото предназначение от гледна точка осигуряване в достатъчна степен неговата осветеност като жилище. Съобразено е, че създаденото от ответниците ограничение правата на ищеца е само относно тази част от оградата, попадаща пред съществуващия прозорец и е постановено премахването й в тази част.
С обжалваното решение е потвърдено решението на районния съд в частта му, с която е отхвърлен насрещният иск по чл. 109 ЗС за премахване северната фасадна стена на сграда с идентификатор 56784.518.739. 2 и за зазиждане на прозорец с размер 130 см. на 80 см. Окръжният съд е приел за неоснователен довода във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е осъществил косвен съдебен контрол относно законността на изградената от ответниците по насрещния иск жилищна сграда, като е посочил, че представеното удостоверение за търпимост № 23 от 28.12.2015 г. е издадено във връзка с преустройство, касаещо изграждане на втори етаж на процесната жилищна сграда, а прозорецът е на първия етаж и е съществувал още към момента на изграждането на този етаж. Съдът е приел, че е без съществено правно значение дали прозорецът е бил с уширение по-вдясно или по-вляво, доколкото същият се намира на установена фасадна стена на жилищната сграда и е необходим за осигуряване осветеност на помещението, към който служи по предназначение.
По предявения насрещен иск за премахване на плътен тухлен зид над северната фасадна стена, поради наличие на падащи парчета мазилка върху терасата на ответниците по делото / ищци по насрещния иск/ е прието, че не се установява този тухлен парапет да създава описаните ограничения на собствеността. Изложени са мотиви, че търсената защита не съответства на степента на заявеното нарушение.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първата група правни въпроси са относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, а и в тяхната взаимна връзка, както и за задължението на съда служебно да събере доказателства, като се поддържа, че е останал неизяснен въпросът относно характеристиките на помещението, пред чиито прозорец е поставена оградата/ дали е жилищно или не, каква е височината му, дали има и друг прозорец/. Поддържа се противоречие с решение № 409/28.02.2013г. по гр.д. № 59/2011г. на ВКС, първо г.о.; решение № 156/21.06.2017г. по гр.д. № 5182/2016г. на ВКС, четвърто г.о. , решение № 214/25.10.2016г. по гр.д. № 2345/2016г. на ВКС, първо г.о.
Поставеният правен въпрос е от обуславящо значение за крайните изводи на съда, но не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото и правните му изводи са изградени въз основа на доказателствения материал по делото, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в. л. арх. И. - Н., като е прието, че смущаващото собствеността действие се изразява в изграждането на оградата по начин, ограничаващ осветеността на жилищното помещение на ищеца.
Поставя се и правният въпрос за задължението на съда служебно да събере доказателства, като се поддържа, че е останал неизяснен въпросът относно характеристиките на помещението, пред чиито прозорец е поставена оградата/ дали е жилищно или не, каква е височината му, дали има и друг прозорец/, като по този въпрос се поддържа произнасяне на съда в противоречие с т. 3 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, защото изводите на съда, че с поставяне на процесната ограда е смутено правото на собственост на ищеца са направени въз основа приетата по делото съдебно- техническа експертиза, изготвена от в. л. арх. И. - Н., в която е изяснено какви са характеристиките на помещението, пред чиито прозорец е поставена спорната ограда.
На основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по следните въпроси :
1.Дали в производство по иск по чл. 109 ЗС, когато бъде установено окомерно, че законно изградената от ответниците ограда в съответствие със строителните книжа намалява частично достъпа на светлина до собственото на ищеца помещение и по делото няма данни, че съществува техническа възможност срещуположна на прозореца част от ограда да бъде премахната чрез законно нейно преустройство, както и няма данни за местоположението на частта за премахване, преди да се произнесе по основателността на иска за премахване на част от ограда, съдът следва да събере доказателства за възможността на бъде извършено такова премахване, чрез което да се преустанови неоснователно действие ?
2.Ако в исковата молба по чл. 109 ЗС ищецът не е направил искане за премахване на конкретна участ от законно построена ограда на ответниците и по делото не е изследвано и доказано местоположението на частта спрямо крайните точки на оградата , срещуположна на прозорец на сградата на ищеца, следва ли съдът да осъди ответниците окомерно да премахнат част от оградата си ?
3.Следва ли в производството по иск по чл. 109 ЗС да бъде установено чрез конкретни експертни изчисления, а не окомерно, дали законно изградената от ответниците ограда в съответствие със строителни книжа намалява осветеността на собствено на ищеца помещение, за да се произнесе съдът по основателността на иска за премахване на оградата?
Горните три въпроса са мотивирани с твърдения, че по делото не са доказани техническият начин на свързване елементите на оградата, точното местоположение на засенчената част на прозореца спрямо оградата в линейни метри, считано от двата края на оградата, съществува ли техническа възможност за премахване на част от оградата, жилищно ли е помещението на ищеца и каква е осветеността на това помещение в конкретните изчисления.
По отношение на тези въпроси не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК.
Първият от тях не е включен в предмета на спора и съответно съдът не се е произнасял по него. Съдът е разгледал предявения иск по чл. 109 ЗС, а съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно уважаването на иска по чл. 109 от ЗС не е предпоставено от възможността ответникът да преустанови неоснователното си действие и в този смисъл е без значение за крайния изход на спора каква е възможността и изобщо има ли такава за частично премахване на оградата.
Вторият и третият въпрос не са правни въпроси по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, а са фактически и са свързани с правилността на извода на съда относно конкретната част от оградата, подлежаща на премахване. Отговорът им налага извършването на преценка на събраните по делото доказателства, което не може да се извърши в производството по чл. 288 ГПК. След като въпросите не покриват изискването на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а именно да са правни такива, относими към спора и по тях съдът да се е произнесъл с обжалваното решение, то и не следва да се извършва преценка за наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Наред с това поставените въпроси не са и относими към спора, тъй като съдът ясно е посочил коя част от оградата подлежи на премахване – частта й, достатъчна за разкриване цялата дължина и височина на прозорец с размери 130 см. на 80 см., а не е постановено твърдяното от касаторите „окомерно“ премахване на оградата.
В условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е поставен и следният въпрос : „ Дали в производството по чл. 109 ЗС , когато ищецът доказва чрез удостоверение за търпимост законността на своята жилищна сграда, по отношение на която търси защита и ответниците са направили искане за проверка по пътя на косвения съдебен контрол за законността на същото удостоверение за търпимост, съдът следва да извърши исканата проверка и да се произнесе по законността на акта, преди да се произнесе по основателността на иска?“. Поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, защото в решението не е прието, че принципно е недопустимо осъществяването на косвен съдебен контрол върху издадено удостоверение за търпимост, а изрично е посочено, че в случая извършването на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 ГПК е за изясняване на факти, неотносими към спора- удостоверението касае втория етаж на сградата на ищеца, а прозорецът, който е засенчен от оградата е на първия етаж. На следващо място няма обосновка защо произнасянето от ВКС по формулирания въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Наред с това по приложението на чл. 17, ал.2 ГПК в производството по иск с правно основание чл. 109 ЗС има формирана трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.
Относно решението на въззивния съд в частта му , с която са отхвърлени предявените насрещни искове по чл. 109 ЗС са формулирани следните правни въпроси :
1. Неоснователно действие на собственик на сграда – ответник по насрещен иск по чл. 109 ЗС ли е преграждане чрез иззиждане на тухлен парапет на достъпа на собствениците на съседната сграда – ищци по насрещния иск по чл. 109 ЗД до калканна стена – обща част на сградата на последните, за нейната поддръжка?
2. Защитата на правото на собственост чрез искане за премахване на незаконно трайно прикрепена вещ към сграда на ответника по насрещен иск по чл. 109 ЗС , когато тази вещ се руши върху тераса от жилище на ищеца по насрещния иск по чл. 109 ЗС, съответства ли на нарушение, отнасящо се до застрашаване на живота и здравето на собственици и обитатели?
Въпросите не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, защото са фактически, а не правни такива по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС и отговорът им предпоставя преценка за правилността на изводите на въззивния съд за неоснователност на насрещната искова претенция, което е недопустимо да се извършва във фазата по допускане на касационно обжалване.
Същевременно в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва каквато и да било обосновка за наличие на някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК – не се сочи практика на ВКС, на която решението да противоречи нито пък се съдържа аргументация, че произнасянето по поставените въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Отделно от

това по въпроса кои действия предпоставят уважаване на предявен иск по чл. 109 ЗС е даден отговор в т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, където е посочено, че с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
Касаторите поддържат, че решението е очевидно неправилно – не са доказани предпоставките на чл. 109 ЗС, както и че е налице непропорционалност на постановената закрила на права – съдът неправилно е дал защита на претендираните от ищеца права като е прието че ответниците по делото не търпят неудобства извън обичайните.
За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. Съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Изложените от касаторите доводи не обосновават допускането на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото те са относими към правилността на обжалваното решение, за която, както нееднократно се посочи, касационният съд не се произнася в производството по чл. 288 ГПК.
Съдът намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл. 109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
С оглед изхода на спора в полза на Д. П. С. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 2 400 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 443 от 21.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1456/2021 г.по описа на Окръжен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА П. Г. Г. и М. А. А. да заплатят на Д. П. С. на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 2 400 лева, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.