Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр.София, 11 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 675/2012 година Осъдената Е. Н. е предявила по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е била осъдена от Дупнишкия районен съд – като първоинстанционен, и от Кюстендилския окръжен съд – като второинстанционен. Присъдата в първата инстанция - № 20 от 23 февруари 2011 год. по нохд № 1447/2008 год., е по обвинението в набедяване по чл.286, ал.1 НК спрямо Л. В.: в жалба от 28 август 2006 год. до прокуратурата в Дупница му приписала извършването на престъпление по чл.293а НК (че въпреки възможността да изпълни парично задължение от 1 434 лева към нея, не го е изпълнил от 15 юли 2005 год. до 15 юли 2006 год., в едногодишния срок от влизането в сила на съдебния акт, установяващ това задължение). За набедяването на В. Н. е наказана 1 година лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години и обществено порицание. Второинстанционното (въззивно) решение - № 145 от 21 ноември 2011 год. по внохд № 242/2011 год., е за потвърждаване на присъдата след обжалването и от името на Н.. В искането по реда на възобновяването са изложени подробни доводи в подкрепа на неправилността на осъждането и въпреки че са отнесени не само към нарушението на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, а и към нарушаването на процесуалния (по т.2 от цитираната разпоредба), се смята, че ВКС би могъл да оправдае осъдената още в тази инстанция, и само като алтернатива – да върне делото за ново разглеждане в предходна инстанция. В съдебното заседание на ВКС присъствено участие е взел само повереник на пострадалия от набедяването, който е за отхвърляне на искането; за уважаването му с оправдаване на осъдената е прокурорът в тази инстанция. І. ВКС намери, че предявеното по реда на възобновяването искане е частично основателно. Съдията И. Д., разгледала делото в първата инстанция, е разгледала и друго дело, по което Е.Н. е била осъдена по чл.286 НК за предишно набедяване на Л.В. също в престъпление по чл.293а НК – нохд № 208/2010 год. Последното е за подадена до прокуратурата в Дупница жалба от 14 април 2006 год. и се отнася до парично задължение от 10 000 лева на В. към нея, неизпълнено въпреки възможността за това в едногодишния срок от 23 декември 2004 год. до 23 декември 2005 год., от влизането в сила на съдебния акт, установяващ задължението. Предишното дело не е приложено към сегашното, но сама като негов докладчик съдията Д. е посочила в мотивите към присъдата направения и от подсъдимата отвод във връзка с него, както и отхвърлянето му като неоснователен. Според ВКС обаче неоснователно е било отхвърлянето на отвода. За предишното дело може да се съди и от приложеното към сегашното р.№ 563 от 5 март 2012 год. на друг състав от І н.о. по нд № 2760/2011 год. (до което решение ВКС има, разбира се, и служебен достъп). От приложението става ясно още, че при неговото решаване са използвани голяма част от доказателствата, които ДРС е използвал и по сегашното дело (например за възлагането по реда на ГПК на подсъдимата на ½ от апартамент, разпоредителните сделки на В. с други негови недвижими имоти, собствеността му върху няколко мпс и др.подобни). Става ясно също така, че общото между двете дела е всъщност неслучайно: при съответната съгласуваност между органите на съдебната власт двете дела е трябвало да бъдат разгледани като едно, преди всичко защото са налице всички изисквания инкриминираното поведение на Н. да бъде разглеждано също като едно, продължавано престъпление (двете деяния са разделени само от няколко месеца, извършени са все по един и същи повод – упоритото нежелание на В. да изпълни задълженията си от непозволеното увреждане на Н., в основата на което нежелание стоят и едни и същи действия с имоти и т.н.). При това положение неблагоприятни за изхода на сегашното дело биха били както съвпадащите по необходимост фактически и правни изводи, така и противоречащите се: в първия случай – поради предубеденост (за каквато със сигурност става дума сега), във втория – поради грешка (каквато сега може само да се предполага, като се има предвид, че с посоченото по-горе решение ВКС е оправдал Н. за едното от деянията й). Впрочем това вероятно е и причината възможността за разкъсване на продължаваното престъпление да бъде уредена в закона само като изключение в ал.6 на чл.26 НК и като резултат от един компромис (срв. първоначалното разбиране в т.2 от р.VІІІ на т.р.3/1971-ОСНК-че единството на продължаваното престъпление изисква приложението на принципа нон бис ин идем, и последвалото го разбиране при промяната в чл.26 НК, с което се е съобразил и Конституционният съд в р.1/05). ІІ. Неоснователно отхвърленият отвод от участие в разглеждането на делото е довел в крайна сметка до незаконността по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 НПК на целия съдебен състав. Нещо повече – инициативата за отвода е трябвало в конкретния случай да бъде от самия председател на състава и докладчик по делото, и той да бъде уважен независимо от становището на страните. Без значение е била и своевременността на оттеглянето от участие в разглеждането на делото – това е трябвало да стане в първия възможен момент, в който е установена предубедеността, а пропускането му не санира допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. Такова нарушение е и неотстраняването му във въззивната инстанция по реда на чл.335, ал.2 НПК (също: р.245/96-І, Сб., с.114). ІІІ. Незаконността на съдебния състав в първата инстанция е и конкретното основание за възобновяване на цялото дело в съдебната му фаза (арг. от препращането към чл.348 в чл.422, ал.1, т.5 НПК). Тази особеност на делото обяснява още защо е необходимо отменяването и на решението, и на присъдата, които са постановени по него, а също така защо сега би било преждевременно ВКС да взима отношение по спорните въпроси между страните във връзка с приложението на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание (все пак избягването в бъдеще на някои безспорни грешки в тази насока изисква ВКС да препоръча при новото разглеждане на делото съобразяване както с решението на предишния състав на І н.о. по нд № 2760/2011 год., така и с ясното общо езиково и правно значение на думата „корист”, което въобще не може да бъде свързано с получаването на нещо-включително материално, на което някой има право). Ръководен от всичко казано и с оглед на чл.425, ал.1, т.2 и останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 145 от 21 ноември 2011 год. по внохд № 242/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд и потвърдената с него присъда № 20 от 23 февруари 2011 год. по нохд № 1447/2008 год. на Дупнишкия районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в първата инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ