- 8 -
РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. София 03.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 16.11.2016 (шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2119 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7039/20.01.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 8833/22.12.2015 година на Софийски градски съд, ІІІ-в гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1873/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № ІІ-54-173/17.06.2014 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 54-ти състав, постановено по гр. д. № 18 822/2014 година. Със същото е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на К. Д. Т. от длъжността „шофьор съчленен автобус” в [фирма] [населено място], извършено със заповед № А-08/01.04.2014 година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ за извършени нарушения по чл. 187, т. 8, чл. 187, т. 9 и чл. 187, т. 10 от КТ, като Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от К. Д. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени
Ответникът по касационната жалба К. Д. Т. е подал отговор на същата с вх. № 60 319/03.05.2016 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и е поискал оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 12.01.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7039/20.01.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 649/24.08.2016 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за задължението на съда да постанови решението си след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства. Съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото. Затова той е задължен да въз основа на твърденията на страните да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване. Съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не въз основа на преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства. В случай че съдът постанови решението си, без да обсъди събраните по делото доказателства или част от тях, то задължението му по чл. 235, ал. 2 от ГПК няма да бъде изпълнено. Затова по силата на чл. 12 и чл. 235 от ГПК при постановяване на решението си съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила. Тъй като чрез обсъждането на доказателствата съдът стига до извода дали даден факт, от значение за спорното право, се е осъществил или не при наличието на противоречиви доказателства в тази насока съдът ще трябва да прецени на кое от доказателствата дава вяра. Съдът е задължен да отрази дейността си по извършването на преценката на доказателствата в изискуемите се от чл. 236, ал. 2 от ГПК мотиви към съдебното решение, в което трябва да посочи кои факти е приел за установени и въз основа на кои доказателства, а също така и при наличието на противоречиви доказателства за определен факт до посочи, кои от тях приема и кои отхвърля и да обясни защо приема едните и отхвърля другите. Неизпълнението на задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им, а също така и едностранно обсъждане представлява съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановеното по спора решение.
С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че между К. Д. Т. и [фирма] [населено място] е съществувало трудово правоотношение по силата, на което Т. е заемал в дружеството длъжността „шофьор съчленен автобус”. Това трудово правоотношение е било прекратено със заповед № А-08/01.04.2014 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място], издадена на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ за извършени нарушения по чл. 187, т. 8, чл. 187, т. 9 и чл. 187, т. 10 от КТ. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 13.03.2014 година, около 18.05 часа, в [населено място], на околовръстен път при разклона за [населено място], при работа с поверения му автобус с инв. № 3674, Т. е отнел от резервоара на същия без съгласието на работодателя около 5.00 литра дизелово гориво. Заповедта е била връчена на Т. на 01.04.2014 година. Преди това същият е дал обяснения по чл. 193 от КТ, в които е отричал извършването на дисциплинарното нарушение. Съдът е посочил, че като доказателство по делото е представен акт за установяване № 424952/13.03.2014 година за извършено от К. Д. Т. нарушение по чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 218б от НК, за това че на 13.03.2014 година, около 18.05 часа е отнел около 5.00 литра дизелово гориво на единична цена 2.40 лева или на обща стойност 12.00 лева без съгласието на управителя на [фирма] [населено място] и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието представлява маловажен случай. Прието е, че с протокол от 25.03.2014 година на комисия на поделение „Автобусен транспорт-3 Д.” е установено, че в протокола за зареждане от 13.03.2014 година след прибиране в гараж на автобус инв. № 3674 е отразено 77.70 литра заредено гориво, като на 13.03.14 година автобусът е изминал 204.50 км, за които му се полагат общо 99.20 литра или на посочената дата автобусът е реализирал икономия от 21.50 литра гориво. От писмо с изх. № 92-00-656/10.05.2014 година на ръководителя на ЦХЛ- [фирма] [населено място], ППП С.., Л. д. С. следвало, че пробите от дизелово гориво (от резервоара на автобуса и от намереното от служителите на СДВР) отговаряли на изискванията за дизелово гориво и били близки по показатели, като за установяване на идентичност между тях бил необходим много по-обстоен анализ, като резултатите от изследването били отразени в протокол № 47/21.03.2014 година, като различието било по показател външен вид с норма „бистра и прозрачна течност” едната проба е била визуално черен цвят течност, а втората-бистра и прозрачна. Останалите показатели на двете проби били еднакви. Наред с това била представена и справка за извършен на 13.03.2014 година ремонт на автобус с инв. № 3674, изразяващ се реглаж на спирачки и на 14.03.2014 година на окачването на ходовата част и амортисьор, като заявката за този ремонт била подадена на 13.03.2014 година. В решението си съставът на Софийски градски съд е изложил съдържанието на показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Х. Ж. И. и И. С. Б., както и тези на разпитания пред въззивната инстанция Х. И. Г.., а също така, че е представено постановление на Софийска районна прокуратура от 25.06.2014 година, с което е отказано да се образува наказателно производство по случая, което е счетено за неотносимо към спора.
С оглед на горното съставът на Софийски градски съд е постановил и правните си изводи като е посочил, че за да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано, че на 13.03.2014 година К. Д. Т. е източил гориво от резервоара на управлявания от него автобус, тъй като никой от свидетелите не е бил възприел пряко извършени от Т. действия по точене на гориво или изхвърлянето му в дере, показанията им били противоречиви и относно начина, по който е получен сигнала и неговото съдържание-дали той е подаден от служителя на СДВР Х. И. Г., който е свидетел на твърдяното отнемане на гориво или от друг гражданин-очевидец. Не било установено и от автобуса да липсвало гориво, а е била установена икономия на такова за конкретния ден. Също така не е било установен, че иззетите от полицията пластмасови шишета, открити в близост до спрелия автобус, управляван от Т., съдържат дизелово гориво, което е идентично с взетата проба от самия автобус. Също така първоинстанционният съд бил приел е, че актът за установяване на административно нарушение, подписан от Т. с възражение, не е доказателство за посочените в него факти, тъй като е констатация на органа относно факти, които не са лично възприети от него. Установени са били и твърденията на Т. за техническа неизправност на автобуса, за която е бил подаден сигнал от него, наложила извършване на ремонт на следващия ден сутринта, което е било основателна причина за спиране на автобуса. С оглед това уволнението е било отменено, а предвид безсрочния характер на трудовото правоотношение на Т. е уважен и иска му за възстановяване на работа. Съставът на Софийски градски съд е посочил, че споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Първоинстанционният съд бил обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства, решението му било обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми Събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства не променяли извода за липса на пълно доказване от страна на работодателя, чиято била доказателствената тежест за установяване на описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина, тъй като свидетелят не е видял К. Д. Т. да източва гориво от автобуса. Във въззивната жалба не се излагали конкретни мотивирани оплаквания срещу първоинстанционното решение, а се преразказвали доказателствата по делото. Изложените доводи във връзка със спазването на изискванията на чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ били ирелевантни, тъй като първоинстанционният съд не се бил позовал на такива нарушения при налагането на дисциплинарното наказание, а и в исковата молба липсвали оплаквания за неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ, за която съдът не следял служебно.
К. Д. Т. е оспорил законността на наложеното му дисциплинарно наказание с единственото твърдение, че не е извършил описаното в заповед № А-08/01.04.2014 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място]. Съставът на Софийски градски съд е изградил изводите си за това дали Т. е извършил твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение предимно въз основа на представените по делото писмени доказателства и на тези намиращи се в личното трудово досие на ответника по касацията. Що се отнася до показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че те не установяват твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение на К. Д. Т.. Никой от разпитаните по пред първата инстанция свидетели Х. Ж. И. и И. С. Б. не бил възприел пряко извършени от Т. действия по точене на гориво или изхвърлянето му в дере, показанията им били противоречиви и относно начина, по който е получен сигнала и неговото съдържание-дали той е подаден от служителя на СДВР Х. И. Г., който е свидетел на твърдяното отнемане на гориво или от друг гражданин-очевидец. Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел Х. И. Г. също не бил видял К. Д. Т. да източва гориво от автобуса. От така изложените от състава на Софийски градски съд мотиви следва, че при преценката на свидетелските показания решаващият съд се е ограничил само до това дали свидетелите са възприели пряко действията на Т. по извършването на дисциплинарното нарушение. Такива действия обаче не винаги се извършват открито и могат да бъдат възприети от трети лица, поради което доказването им само с преки доказателства не винаги е възможно. Затова е допустимо същите да бъдат установявани по пътя на косвеното доказване, когато се установяват други факти, които са във връзка с правнорелевантния факт и които преценени в съвкупност водят да извода за осъществяването на този факт. Предвид на това съставът на Софийски градски съд е трябвало да прецени дали от установените от свидетелите факти, преценени в тяхната взаимовръзка и с оглед на останалите доказателства по делото може да бъде направен обоснован извод, че К. Д. Т. е извършил вмененото му от работодателя дисциплинарно нарушение или не. В случая разпитаният пред въззивната инстанция свидетел Х. И. Г. е бил квартален инспектор в [населено място], към участък П. към 08-мо РУП на СДВР. Същият е посочил, че на 13.03.2014 година при прибиране за предаване на дежурството е видял спрелият автобус. В автобуса е имало човек, за който свидетелят е предположил, че е водачът. Свидетелят се е приближил до автобуса откъм задната му част, при което намиращият се в него е започнал да изхвърля през предната врата някакви неща подобни на шишета в близкото дере. Без да влиза в автобуса Х. И. Г. е попитал шофьора какво прави, а той му е отговорил, че не е негова работа. Тъй като преценил, че може да се касае до източване на гориво свидетелят е подал сигнал до дежурната част на 08-мо РУП на СДВР и е останал на място до пристигането на авто-патрула, след което е отишъл да сдаде дежурството. Свидетелят Х. Ж. И. е бил член на пристигналия на мястото по сигнала на първия свидетел патрул. Същият посочва, че при пристигането им на място свидетелят Х. И. Г. им е съобщил, че до автобуса имало две туби с нафта и електрическа помпа. Към този момент при автобуса са били само първия свидетел и водача. Х. Ж. И. не е видял туби или други помощни средства, тъй като Х. И. Г. им е казал, че водачът е изхвърлил тубите и помпата в близкото дере. Свидетелят Х. Ж. И. лично е слязъл в дерето, което е било на около два метра от автобуса, и е намерил две пластмасови шишета от минерална вода-едното с вместимост от 10.00 литра, а другото по-малко. В същите е имало малко нафта, тъй като са били отворени. Освен това до оградата, която е била непосредствено до пътя, преди дерето Х. Ж. И. е видял и електрическа помпа за източване на гориво. След извършването на тези действия свидетелят е докладвал на дежурния оперативна част в 08-мо РУП на СДВР и по негово разпореждане водачът и намерените вещи са били откарани в управлението. Очевидец на намирането на двете шишета е бил свидетелят И. С. Б., който е бил контрольор автомобилен транспорт в [фирма] [населено място]. След получения сигнал той е бил изпратен на мястото, за да провери какво става. При пристигането си той е видял до автобуса две празни найлонови шишета от минерална вода и една найлонова пазарска чанта н синьо и бяло. Провел е разговор с водача, който му бил обяснил, че е спрял по технически причини, а шишетата били там случайно. В това време полицаите са започнали да претърсват дерето като са намерили дълъг около два метра маркуч с метален накрайник и две пластмасови шишета от по 10.00 литра, в които е имало около 2.00 литра нафта. Последното свидетелят е разбрал по миризмата и по това, че шишетата са били изцапани с нафта. Свидетелят се е погрижил да прибере автобуса в гаража, след което е отишъл до 08-мо РУП на СДВР, където са му били предадени намерените вещи, които той е предал срещу разписка от 13.03.2014 година на ръководителя на смяната К. С. Г..
От показанията на свидетелите Х. Ж. И. и И. С. Б. се установява, че двете пластмасови шишета и маркучът са намерени на мястото, където свидетелят Х. И. Г. е посочил, че са изхвърлени. Това означава, че свидетелят е бил в известност за това, че тези вещи са били там, което значи, че е бил свидетел на изхвърлянето им. Затова и предвид обстоятелството, че освен свидетеля и К. Д. Т. не е имало други хора следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля за това, че вещите са изхвърлени от водача на автобуса. С оглед това и предвид съдържанието на намерените две шишета може да бъде направен извода, че К. Д. Т. е извършил твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение. Още повече, че в съставения на 13.03.2014 година акт за установяване на административно нарушение № 424952/13.03.2014 година Т. не е направил други възражения, освен това, че вещите са били намерени извън автобуса и не са били негови. В обясненията си от 13.03.2014 година (намиращи се на лист 77-ми от първоинстанционното производство и датирани от 13.04.2014 година) той е посочил, че докато е правел оглед на автобуса е дошъл полицай и буквално е посочено: „който констатира, че съм бил точил нафта, а аз му казах, че съм спрял по технически причини”. В други обяснения от същата дата Т. сочи, че дошлия полицай го е попитал дали точи нафта, а той му е казал, че е спрял по технически причини. Посочено е, че нещата, които са били представени като доказателства не са били негови, нито са били в автобуса. Според тези обяснения чантата с двете празни шишета е била там, когато е спирал. В следващи свои обяснения от 17.03.2014 година К. Д. Т. сочи, че след като свидетелят Х. И. Г. е подал сигнала до 08-мо РУП на СДВР той е отишъл до личния си автомобил и му е подхвърлил двете празни туби в чанта от „Кауфланд”. Налице е противоречие в последните две обяснения на К. Д. Т., което сочи, че той се стреми да изгради защитна позиция срещу твърденията за извършено от него дисциплинарно нарушение, като при това променя и първоначално твърдените от него факти. С обясненията си от 17.03.2014 година К. Д. Т. твърди, че свидетелят Х. И. Г. го е набедил за извършеното дисциплинарно нарушение, в какъвто смисъл са и твърденията му в проведеното на 04.06.2014 година открито съдебно заседание. В това заседание обаче ответникът по касацията не е посочил, че свидетелят Х. И. Г. му е подхвърлил двете празни туби в чанта от „Кауфланд”, а само че се е качил при него в кабината и дори му е взел телефона, за да не сигнализира в диспечерския пункт. В обясненията си от 17.03.2014 година обаче К. Д. Т. сочи, че след като свидетелят е слязъл от кабината на автобуса той е разговарял с диспечерския пункт. Чрез тези свои действия на практика К. Д. Т. цели опровергаване на действията и показанията на свидетеля Х. И. Г.. Доколкото обаче е налице противоречие в даваните от ответника по касацията обяснения във връзка със случая и това, че такива твърдения не са излагани и пред свидетеля И. С. Б. съдът намира, че показанията на свидетеля Х. И. Г. не са опровергани.
Съгласно показанията на свидетеля И. С. Б. автобусите задължително излизали от гаража сутрин с пълен резервоар. При прибирането на автобуса в гаража е било извършено зареждане на същия с гориво, като са били заредени 77.70 литра гориво, за което е бил съставен протокол от присъствалите на това лица. На 25.03.2014 година въз основа на устна заповед на директора на поделение „Автобусен транспорт-3 Д.” е била съставена комисия, която въз основа на преценка на документи, е констатирала, че на 13.03.2014 година автобусът е реализирал икономия от 21.50 литра гориво. Това обстоятелство обаче не променя горепосочените изводи на настоящия съдебен състав. Само по себе си реализирането на икономия от гориво не изключва извършването на описаните в заповед № А-08/01.04.2014 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] действия, още повече че е възможно предмет на посегателство да е самата икономия. Обстоятелството, че на 14.03.2014 година автобусът е влязъл за извършването на ремонт на окачването на ходовата част и амортисьор, който е приключил същия ден също не може да доведе до промяна на изводите на настоящия състав. Не е установено, че спирането на автобуса на 13.03.2014 година е било именно по повод на тази повреда, а дори това да е така то не изключва извършването на описаните в заповед № А-08/01.04.2014 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] действия. Напълно възможно е както спирането за тези действия да се използва за проверка на евентуално възникналата неизправност така и обратното-спирането за извършването на тази проверка да се използва и за извършване на действията. Затова посоченото обстоятелство не води до опровергаване на посочените по-горе свидетелски показания, а оттам и на установените въз основа на тях факти. Такова опровергаване не може да бъде прието и въз основа на извършеното в ЦХЛ- [фирма] [населено място], ППП С.., Л. д. С. изследване. Както е констатирал и въззивният съд с писмо с изх. № 92-00-656/10.05.2014 година на ръководителя на ЦХЛ- [фирма] [населено място], ППП С.., Л. д. С. касаторът е бил уведомен, че пробите от дизелово гориво (от резервоара на автобуса и от намереното от служителите на СДВР) отговаряли на изискванията за дизелово гориво и били близки по показатели, като за установяване на идентичност между тях бил необходим много по-обстоен анализ, като резултатите от изследването били отразени в протокол № 47/21.03.2014 година, като различието било по показател външен вид с норма „бистра и прозрачна течност” едната проба е била визуално черен цвят течност, а втората-бистра и прозрачна. Наред с това първата проба била с пламна температура 70º С, докато втората била с 65º С. Само въз основа на това изследване обаче не може са се приеме дали двете проби са идентични или не. От протокола е видно, че първата проба, която е била с визуално черен цвят е била взета от резервоара на автобуса. Липсват данни кога точно е взета тази проба като само от писмо изх. №84/18.03.2014 година на [фирма] [населено място], с което е поискано извършването на изследването може да се предположи, че това е направено най-късно на тази дата или на 17.03.2014 година след депозиране на дадените на същата дата обяснения на К. Д. Т.. В същите наред с твърденията, че Х. И. Г. му е подхвърлил двете празни туби в чанта от „Кауфланд”, твърди, че горивото в резервоара на автобус инв. № 3674 е тъмно поради това, че двигателят вкарвал изгоряло масло в резервоара. Такива твърдения липсват в предишните обяснения на Т., поради което и такова изследване не е направено веднага след констатиране на действията от 13.03.2014 година. Затова не може да се приеме, че взетите на 17.03.2014 година или на 18.03.2014 година проби от резервоара на автобуса биха съответствали на тези, които биха били взети на 13.04.2014 година.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено, че К. Д. Т. е извършил описаното в заповед № А-08/01.04.2014 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] дисциплинарно нарушение, поради което предявеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен, а такъв е и зависещият от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Предвид на това обжалваното решение трябва да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото К. Д. Т. ще трябва да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 130.00 лева разноски пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 8833/22.12.2015 година на Софийски градски съд, ІІІ-в гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1873/2015 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] срещу [фирма] [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ за признаване за незаконно на уволнението му от длъжността „шофьор съчленен автобус” в [фирма] [населено място], извършено със заповед № А-08/01.04.2014 година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ за извършени нарушения по чл. 187, т. 8, чл. 187, т. 9 и чл. 187, т. 10 от К и за отмяната му като такова, както и за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност.
ОСЪЖДА К. Д. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата от 130.00 лева разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |