Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. София, 21.05.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 20 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. Н. и Д. А. Д. против решение № 393/26.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 847/2011 г. от Окръжен съд – Велико Търново. Ответникът по касационната жалба Г. М. П. не взима становище по жалбата, а ответникът М. Г. В. я оспорва в открито съдебно заседание, чрез- своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение №64/05.02.2013 г. на състава на ВКС. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е свързан със задължението на съда, при постановяването на съдебното решение, да вземе и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, ако същите са от значение за спорното право. В тази връзка се сочи противоречие между процедирането от страна на въззивния съд и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 178/13.05.2011 г. по гр.д.№ 984/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. По правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. По този правен въпрос, състава споделя изцяло отразеното с решение № 178/13.05.2011 г. по гр.д.№ 984/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика с оглед указанията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСКТК на ВКС. По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното: За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск за делба на недвижими имоти, съдът е приел, че не е налице съсобственост между страните, тъй като решението на поземлената комисия, на което се основава твърдението за наличие на съсобственост по исковата молба, е прогласено за нищожно, с влязло в сила решение на административен съд. Този факт безспорно е установен от приложеното административно дело, като за него не се спори между страните. Производството по делото за делба, предмет и на настоящото касационно производство, е било спряно, до приключването именно на административното производство по обжалването на решението на поземлената комисия, от чието конститутивно действие черпят своите права на съсобственост ищците поделото, както и са техните твърдения за наличието на тази съсобственост с ответниците по делото. След възобновяването на производството по делото, по делото е представено ново решение на поземлената комисия - №007/03.08.2012 г., с което отново се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, описани в исковата молба и предмет на делбата. Решението е издадено по заявление на Д. А. Д. и земеделските земи са възстановени в собственост на наследниците на Д. Т. А.. Съдът е приел представеното решение на поземлената комисия с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2012 г., без да е налице оспорване от страна на останалите участници в процеса на представените писмено доказателство. В нарушение на процесуалните правила, при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд не е обсъдил представеното доказателство. Представеното ново доказателство е относимо към спора, доколкото решението на поземлена комисия, с което се възстановява право на собственост има конститутивно действие, при наличието на предпоставките за това. Съдът не е обсъдил новото доказателство, въпреки че го е приобщил към доказателствения материал по делото, като не е направил правни изводи, поражда ли съсобственост между страните новото решение на поземлената комисия, предвид влизането му в сила, за което няма данни. Съдът не е обсъдил и действието на влязлото в сила решение, постановено в производството по иск с правно чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, намиращо се по приложено дело, оттам е направил и извод за неоснователност на предявения иск в нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на приети пред въззивната инстанция нови доказателства, относими към спора. Описаните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл.293, ал.2 от ГПК и на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят новите доказателства – решение на ПК и служебна бележка, както и влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ГПК, като се съобрази влизането в сила на решението на ПК, като въз основа на тези изводи съдът следва да направи своя правен извод налице ли е съсобственост и между кои лица, оттам и извод за основателността на предявения иск за делба. При този изход на касационното производство, разноски за настоящото производство не следва да се присъждат. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 393/26.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 847/2011 г. от Окръжен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново, за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1 2.