8 Р Е Ш Е Н И Е №202 София06.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 87/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от Х. Б., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № V-126 от 27.10.2010 г. по в.гр.д.№ 1392/2010 г. на Окръжен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 63 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 663/2009 г. на Районен съд – Карнобат, са отхвърлени предявените срещу [фирма], [населено място] искове за : прогласяване нищожността, на основание чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД – поради липса на съгласие за сключването й, вр. с чл.42 ЗЗД- излизане на пълномощника адв. С. извън пределите на представителната й власт, на сключена сделка – замяна на земеделски имоти по нот. акт № 163, том ХХV, рег № 13412, дело № 3272/2006 г. по описа на Нотариус Т.В., както и за ревандикация, на основание чл.108 ЗС на: нива от 9 300 дка, четвърта категория в м.”Могилата” – поземлен имот № 013026 и нива от 6 741 дка, трета категория в м.”Чилийка” – поземлен имот № 012091, находящи се в землището на [населено място], [община], обл. Бургаска, с присъждане на разноски. С определение № 402 от 20.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос: приложимо ли е правилото на чл.301 ТЗ в случай на замяна на недвижими имоти между търговски дружества, извършена извън обема на представителната власт на пълномощник на еднолично търговско дружество, очертана от конкретно решение на едноличния собственик на капитала по чл.147, вр. с чл.137, ал.1 т.7 ТЗ. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Счита се, че едноличният собственик на [фирма], в рамките на компетентността си по чл.147, ал.2, вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ ясно и категорично е взел решение за замяна на имотите на дружеството с точно определени имоти на ответника. Тази воля е възпроизведена в пълномощното на адв. С. и не е предоставено право на представляващия да извърши замяна по свое усмотрение, а при точно очертани параметри. Според касатора, приложението на чл.301 ТЗ в случая е изключено. По съображения, подробно изложени в жалбата и в защита, поддържани в открито съдебно заседание, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат предявените искове, с присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация - [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна, по съображения в писмен отговор. Моли да се остави в сила решението, като се присъдят разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното отхвърлително решение, въззивният съд, след цялостна и самостоятелна преценка на доказателствения материал по спора, е приел, че при сключване на сделката по процесния нотариален акт действително е налице излизане извън пределите на представителната власт на адвокат С. и принципно това би следвало да се отрази в цялост на действителността на извършената замяна. Прилагайки обаче правилото на чл.301 ТЗ, е направен извод, че ищцовото дружество не се е противопоставило веднага след узнаването на сделката, като за начална дата на узнаването е счетено края на 2006 г., предвид вписването в Агенцията по вписвания. Като индиция, че съдържанието на сделката е било известно на ищеца въззивният съд е отчел регистрацията й пред ОСЗГ на 05.02.2007 г. и отразеното в регистъра на земеделските имоти, както и заплащането на дължимите данъци за придобитите в резултат на замяната земеделски земи. Като неоснователни са отхвърлени възраженията за неприложимост на чл.301 ТЗ, предвид на това, че ищецът е еднолично търговско дружество и по закон няма предвиден колективен управителен орган за вземане на решения за разпореждане с недвижими имоти и няма специфични изисквания при формиране волята за придобиване на имоти от дружеството – ищец. С оглед на това е изразено разбирането, че липсата на моментално противопоставяне създава презумпция за валидно формирана воля за договаряне, респ. за одобрение на извършеното от лице без представителна власт. В мотивите са изложени и допълнителни съображения, свързани със задължението на търговеца ищец да осъществява дейността си съобразно установената от чл.302 ТЗ грижа на добрия търговец и, че не би могло да се извлича полза от неизпълнение на задължението да се упражнява постоянен контрол върху дейността на дружеството, в частност върху сделка, в която е участвал чрез пълномощник. Прието е също така, че атакуваната сделка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, за което съдът е длъжен да следи служебно. В тази насока са съпоставяни данъчните оценки на заменените имоти, с извод, че получените от ищеца имоти в резултат на замяната значително надвишават по стойност имотите, получени от ответника. Предвид изгубването на правото на собственост върху процесните земеделски земи притежавани от ищеца преди замяната, ревандикационният иск също е отхвърлен като неоснователен. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно. По значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема следното: В Общите положения за търговските сделки Търговският закон регламентира изрично действията без представителна власт, като в чл.301 ТЗ е установена презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. За разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания/ висяща недействителност на сделката – чл.42, ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец в съгласие, респ.потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на falsus procurator – мним представител или при условие на excessus mandati – превишаване пределите на представителната власт. При търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката. За разлика от потвърждаване на сключен договор от ненадлежен търговски представител, при който презумпцията за потвърждаване от търговеца се прилага от момента на съобщаване за сделката от търговския представител или от третото лице съконтрахент / чл.43 ТЗ/, в хипотезата на чл.301 ТЗ не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за сделката. Като начин на узнаване би могло да се преценява както уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица, така и с отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър – напр. вписване на актове, с които се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право/ чл.112, б.”а” от Закона за собствеността и чл.4, б.”а” от Правилника за вписванията. В последния случай следва да се има предвид целта на вписването, имащо не само оповестителна, но и защитна функция и по отношение на трети лица, както и от гледна точка на обществения интерес, изразяващ се в осигуряване на правна сигурност в гражданския и търговски оборот. Възможно е узнаването да е свързано с уведомление чрез средства за комуникация, или от уведомления чрез средства за масово осведомяване. Във всички случаи обаче, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже, че противопоставянето по чл.301 ТЗ е извършено веднага след узнаване на сделката. Съгласно законово предвидената рамка на компетентност на общото събрание на дружество с ограничена отговорност, респективно на едноличният собственик на капитала на еднолично О., който решава въпросите от компетентността на общото събрание, при отчуждаване на недвижими имоти е необходимо вземане на решение в изискуемата форма – чл.147, във вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Управителят, като представителен орган на дружеството, би могъл, въз основа на формираната воля от общото събрание за извършване на сделки за отчуждаване и придобиване на недвижими имоти, да упълномощи конкретно лице да сключи сделката от името на дружеството. В този случай ще се касае до договорен пълномощник, черпещ своята представителна власт от упълномощителната сделка. В случай, че пълномощникът е действал извън учредената му, чрез волеизявлението на представлявания, представителна власт, то ще е налице хипотезата на действия без представителна власт, а при неспазване на обективните предели на представителната власт ще е налице превишаване на представителната власт. След като сделката, обективирана в нотариален акт за замяна на недвижими имоти, се квалифицира като търговска, съобразно някой от предвидените в чл.286 ТЗ критерии, то по отношение на нея ще е приложима хипотезата на чл.301 ТЗ относно правните последици от действията без представителна власт и тяхното пораждане с обратна сила в правната сфера на мнимо представлявания търговец в случай на непротивопоставянето на последния незабавно след узнаването за сделката. По тези съображения, настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ отделение дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос: Правилото на чл.301 ТЗ е приложимо в случай на замяна на недвижими имоти между търговски дружества, извършена извън обема на представителната власт на пълномощника на еднолично търговско дружество, очертана от конкретно решение на едноличния собственик на капитала по реда на чл.147, вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. По съществото на касационната жалба следва да се приеме, че инвокираното основание по чл.281, т.3, предл. първо ГПК – нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на чл.147, ал.2 ТЗ и неправилно приложение на презумпцията по чл.301 ТЗ, е неонователно. Правилно решаващият състав е преценил, че макар и да е налице излизане извън пределите на представителната власт на адвокат С., в качеството й на пълномощник на Е. – ищец при изповядване на замяната на недвижимите имоти по процесния нотариален акт, с оглед търговския характер на сделката е приложимо правилото на чл.301 ТЗ. Безспорно е, че за адв.С. е възникнала представителна власт по силата на представителното правоотношение между нея и представляваното Е. с ограничена отговорност. По силата на упълномощителната сделка между [фирма], представлявано от управителя М. А. Иванова, и адвокат С., представителят е следвало да извърши замяна от името и за сметка на представляваното дружество, чрез сключване на договор в нотариална форма, на конкретно индивидуализирани два броя поземлени имоти на Е. срещу посочени шест броя поземлени имоти на ответното дружество – [фирма] и то при условие, че имотите са равностойни и не се дължи доплащане от която и да е от страните. Няма спор, че два от поземлените имоти, собственост на „В. – С.” не са били предмет на замяната и не са придобити в собственост от ищеца по силата на осъществената сделка. Видно от отразената в процесния нотариален акт данъчна оценка на заменените имоти, собственост на двете дружества е, че макар и те да не са равни по стойност, не е предвидено доплащане в полза на ответното дружество. Независимо от факта, че упълномощеното лице е спазило условието за липса на необходимост от доплащане от която и да е от страните по замяната, не може да има спор, че представителят на Е. е извършил действия извън ограничената представителна власт по отношение на заменяните имоти. В резултат на това, правните действия на представителя не са породили валидни правни последици до момента на узнаването от страна на дружеството ищец – сега касатор и съответно непротивопоставяне на сделката. По отношение на момента на узнаване за сделката, правилно въззивният съд е отчел вписването на нотариалния акт в службата по вписвания, извършено на 27.12.2006 г., както и последващото регистриране на придобитите, в резултат на замяната имоти, извършено на 05.02.2007 г., които дати предхождат значително/ с повече от две и половина години/ предявяването на исковете, предмет на делото. В тази насока следва да се съобрази изричната регламентация в чл.37б ЗСПЗЗ и чл.69 от ППЗСПЗЗ за реда за деклариране на земеделските земи в съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имота, както и за лигитимираните лица, които дължат подаване на декларация. Такова задължение съществува и при промяна на собствеността върху земеделски земи - чл. 71, ал.1 ППЗСПЗЗ. Дори и да се приеме, че в изпълнение на последната разпоредба декларацията би могла да се подаде и от предишен собственик на земеделски земи, т.е. по този начин да се заяви промяната в собствеността, въведените в процеса доводи от ищеца, че декларирането е извършено от ответното дружество, не биха повлияли върху извода за липсата на незабавно противопоставяне на сделката и съответно за приложение на презумпцията по чл.301 ТЗ. В тази насока следва да се отчете функцията на вписването на нотариалния акт, от който момент е прекратена висящата недействителност на сделката поради липса на незабавно противопоставяне от страна на Е. – касатор. Доводите на дружеството касатор за липсата на воля за сключване на процесната замяна, така както е обективирана в нотариалния акт, не могат да бъдат споделени. В случая, решението на едноличния собственик на капитала за замяната на конкретни имоти е обективирано както в протокола по чл.147, ал.2 ТЗ, така и при упълномощаването на адвокат С. от управителя на Е.. Извършените от упълномощеното лице правни действия извън учредената представителна власт са действителни, тъй като именно в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.301 ТЗ. Ирелевантни са доводите на касатора, свързани с правната квалификация на сделка, извършена при липса на надлежно взето решение по чл.147, вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, когато правното действие е извършено от управителя на Е., тъй като при процесната замяна дружеството – касатор е представлявано от договорен пълномощник. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.1, ГПК обжалваното решение, като незаконосъобразно, следва да се остави в сила. Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, тъй като липсват данни за действително направени разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № V-126 от 27.10.2010 г. по в.гр.д.№ 1392/2010 г. на Окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: