7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
София, 04.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Е.Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 160 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 127 от 28.04.2015г. по в.т.д.№ 88/2015г. на Варненския Апелативен съд, с което след отмяна на решението по т.д.№ 22/2014г. на ОС Варна, с което искът е бил уважен, е постановено друго. Отхвърлен е искът за осъждане на [фирма], Варна да заплати на ищеца сумата от 51 288.04лв., /предявена като част от обща претенция в размер на 170 960.15лв./, представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на ел.енергия, произведена през периода м. май-юни 2013г. от притежаваната от ищеца фотоволтаична централа, по договор за изкупуване на ел.енергия № 296/27.09.2012г., която сума била неоснователно прихваната от купувача с прехвърлено му вземане от [фирма] по две фактури за цена за достъп на обща стойност 170 960.15лв., недължима от ищеца на мрежовия оператор поради отмяна на Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, ведно със законната лихва от завеждането на иска - 06.01.2014г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и уважаването на иска със законните последици. Твърдението е, че задължението за заплащане на цена за достъп възниква при осъществяването на смесен фактически състав от сключване на договор за достъп и приемане на акт на КЕВР, с който се определя размерът на цената за достъп; при отпадане на административния елемент с отмяната на акта, отпада и задължението за заплащане на цена, тъй като без определен размер тя не е ликвидна и изискуема, а незавършен фактически състав не може да поради валидно правно действие. Възразява се срещу правилността на изводите на въззивната инстанция, че въпреки заличаването на правните последици на административния акт, вземанията по цената за достъп са дължими, тъй като произтичат единствено от закона и от сключвания въз основа на него договор за достъп, т.е. не черпят основанието си от отменения административен акт. Поддържа се, че само наличието на достъп до мрежата и облигационно отношение по договора за достъп не обосновава заплащането на цена за достъпа, ако размерът на цената не е определен по начина, уреден в закона - от регулаторния орган.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Поддържа, че отмяната на решението на ДКЕВР води до неопределеност на цената на извършената услуга, но възмездността й е нормативно установена в чл.18а,ал.6 Правилата за търговия с електрическа енергия от 2009г. и чл.26,ал.4 от ПТЕЕ от 2010г., а единичните цени в случая са били двустранно съгласувани с изпращането на фактурите от [фирма] и приети от ищеца. Позовава се на разпоредбата на чл.292,ал.1 ТЗ.
В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си.
Третото лице помагач КЕВР не е взело становище.
С Определение № 491 от 03.06.2016г. настоящият състав допусна касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за правните последици на отмяната на административен акт по чл.32,ал.4 във вр. с чл.30,ал.1,т.13, предл. първо ЗЕ /Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР/, с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането за заплащане на таксата достъп и възможността с него да бъде извършена компенсация.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., като обсъди доводите на страните и данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 сл.ГПК, приема следното
По делото е било безспорно, че ищецът е собственик и произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез фотоволтаична централа с мощност 2.5 мегавата, находяща се в [населено място], област Добрич, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] с договори за присъединяване от 2011г. и анекси, а по силата на договор от 18.09.2012г. му е предоставен достъп и системни услуги до електроразпределителната мрежа. По силата на чл.2 от последния е задължен да заплаща цена за предоставения достъп, утвърдена с решение на ДКЕВР. Безспорно е било също така, че Комисията с Решение Ц-33/14.09.2012г. е определила временни цени, за които са били издадени две фактури /№ 3143/05.06.2013г. и 3505/05.07.2013г./ за периода май-юни 2013г. на обща стойност 170 960.15лв. Безспорно е и, че ищецът като производител на ел. енергия е сключил с „Енерго-Про Продажби“ договор 296 от 27.09.2012г. за изкупуване, въз основа на който купувачът е дължал за произведената за същия период енергия сумата 529 436.09лв. по две фактури /№ 12/31.05.2013г. и № 13/30.06.2013г./. Безспорно е, че по силата на два договора за цесия електроразпределителното дружество е цедирало на електроснабдителното вземането си към ищеца по двете фактури на стойност 170 960.15лв., с която сума „Енерго-Про Продажби“ е извършил прихващане на задължението си към ищеца, в резултат на което плащането към продавача е било намалено с тази сума. В исковата си молба ищецът е основал претенцията към купувача [фирма] за заплащане на дължим остатък от цената за изкупуване на ел.енергия на отсъствие на предпоставките за извършеното прихващане поради непридобито с договора за цесия насрещно вземане, прехвърлено му от електроразпределителното дружество като цена за достъп, предвид отмяната на решението на ДКЕВР за определянето й - на отпадане с обратна сила на това задължение.
Сезирана с жалба на ответника, въззивната инстанция е квалифицирала иска по чл.79,ал.1 ЗЗД - ищецът търси заплащането на дължима цена на произведена и продадена ел.енергия от възобновяем източник. Счела е, че спорен по делото е въпросът дали е налице погасяване на задължението на ответника чрез извършеното от него прихващане с вземане, придобито чрез цесия при въведено твърдение за отпадане с обратна сила на основанието за възникване на вземането на цедента за временна цена за достъп. Приела е, че отношенията между производителя на енергия и електроразпределителното дружество са облигационни с източник договор - чл.84,ал.2 и чл.104,ал.1 и ал.3 ЗЕ, по силата на който на оператора на електроразпределителната мрежа се дължи заплащане на цена за достъп, която се определя с правилата за търговия с ел.енергия - за процесния период Правилата, приети с ДКЕВР ДВ 64/17.08.2010г.-отм.ДВ бр.66/26.07.2013г. Посочено е, че съгласно чл.26,ал.2 от Правилата, възпроизведени и в чл.2 от процесния договор, производителите дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп, а съгласно чл.30,ал.1, т.13 от ЗЕ компетентността на ДКЕВР е по отношение на регулиране на цени за достъп до ел.-разпределителните мрежи и по определяне на временни цени /чл.32,ал.4 ЗЕ/. От това е изведен решаващият извод, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган. Обсъдено е, че договорът между страните е действащ, поради което е прието за неоснователно твърдението на ищеца, че основанието за плащането на цената за достъп за процесния период е решението на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012г. и че неговата отмяна е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп. Проведено е разграничение между предварителното изпълнение на решението ДКЕВР по чл.32,ал.4 ЗЕ и търговските взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата „достъп до ел.разпределителната мрежа“, които в настоящия случай са възникнали преди издаването на самото решение и продължават да съществуват и след неговата отмяна. Прието е, че именно защото функцията на ДКЕВР по издаването на решение по чл.30,ал.1,т.13 ЗЕ относно размера на окончателните цени е регулаторна - т.е. определя пределна цена, въпросът дали заплатената за достъп в размер на временната е довела до неоснователно разместване на блага и за кого, би могъл да бъде разрешен едва след вземане на решение от административния орган за окончателна цена и след преценка на предвидените в чл.32,ал.2 ЗЕ компенсаторни мерки. От това е изведено, че прихващането е извършено с действително задължение на ищеца към електроразпределителното дружество, прехвърлено на ответника чрез договорите за цесия, с което е обоснована отмяната на решението и отхвърлянето на иска.
По правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато:
Правото да се извърши извънсъдебно прихващане е обусловено от ликвидността на активното вземане, на вземането на лицето, което извършва прихващане. За да настъпи конститутивното действие на прихващането - погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото, основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат установени и безспорни – чл.103,ал.1 ЗЗД.
Правоотношенията по предоставяне на достъп - на правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия е възмездно –пар.1,т.15 ДР на ЗЕ. Предоставя се срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а съгласно чл.104,ал.2 ЗЕ, редът, условията и съотношението в заплащането на цените от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия. Дължимите цени за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от КЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. Определянето на цените за предоставяне на услугите „достъп“ и „пренос“ на произведена от възобновяеми източници енергия е от изключителна компетентност на регулаторния орган, независимо от задължението за сключване на договор за достъп с мрежовия оператор по чл.84,ал.2 и чл.104,ал.1 ЗЕ и чл.30,ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Цената като съществен елемент на договора се определя по административен ред и задължението на производителите на електрическа енергия за заплащането на цената за достъпа възниква при смесен фактически състав.
При отмяна на административния акт - решението на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, такава цена валидно определена няма. По въпроса за действието във времето на решението на ВАС за отмяна на решението на административния орган, с което са били определени временни цени за достъп е създадена непротиворечива съдебна практика, включително е налице постановено от настоящия състав решение от 23.12.2015г. по т.д.№ 2956/2014г. - конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДЕКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила; отпадането с обратна сила на разпоредените с административния акт правни последици се разпростира по отношение на всички. С решението от 16.08.2016г. по т.д.№ 332/2015г на Първо т.о. е даден отговор на правния въпрос, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени на операторите на електроразпределителните мрежи от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД.
С оглед действието във времето на отмяната на административния акт, правните последици са недължимост от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на временните цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които са били определени /държавно регулирани/ чрез отменения административен акт. Отсъствието на определяема единствено по административен ред цена за тази услуга, настъпило с отмяната с обратна сила на административния акт, който я е регулирал, е равнозначно на отсъствие на основание за начисляването й в посочения размер като задължение на производителите на енергия от възобновяеми източници. Независимо от възмездния характер на достъпа до съответната мрежа, определените временни цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, т.е. те са без валидно определен размер. Такъв не би могъл да бъде определен по реда на определянето на компенсаторни мерки по чл.32,ал.2 ЗЕ /в който смисъл е произнасянето с решението от 11.01.2016г. по т.д.№ 2611/2014г. и 3018/2014г. на Второ т.о., възприето и в мотивите към Решение № КМ-1 от 13.03.2014г. за определяне на компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ - заявена е невъзможността регулаторът да вземе решение за подходящи компенсаторни мерки за компенсиране на „липсващата цена“/. Последващото произнасяне на регулаторния орган е Решение Ц-6/13.03.2014г., с което окончателната цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на енергия от възобновяеми източници е 0.00лв./МВтч., считано от 13.03.2014г.
Следователно, обратното действие на отмяната на административен акт по чл.32,ал.4 във вр. с чл.30,ал.1,т.13, предл. първо ЗЕ /Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР/, с който са били определени временни цени за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, има за последица отсъствие на валидно определена цена за тази услуга, което изключва ликвидността на вземането за заплащане на цената за достъп и възможността с него да бъде извършена компенсация в което се състои отговорът на въпроса, по който обжалването е допуснато.
По правилността на въззивното решение.
С оглед отговора на правния въпрос основателни са доводите за неправилност на решението.
Основанието за заплащане на цената за достъп е сключеният между страните в изпълнение на разпоредбите на чл.30,ал.1 ЗЕВИ, чл.14,ал.2,т.2 и чл.24,ал.1 ПТЕЕ договор, но съгласно него дължимата цена е утвърдената с решението на ДКЕВР. В настоящия случай с отмяната на административния акт, по силата на който е била определена регулираната /по реда на чл.30,т.13 ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия във вр. с чл.32,ал.4 ЗЕ/ временна цена за достъп, ценово регулирана временна цена няма, т.е отсъства валидно определен размер. Съгласуването на цената е изключено от договорната свобода на страните, от което произтича неоснователността на позоваването от ответника на разпоредбата на чл.292,ал.1 ТЗ. За да бъде годно за прихващане вземането следва да отговаря на условието за ликвидност - да е установено по основание и размер. Поради неустановеност на размера на това вземане, с него не може да бъде извършено прихващане по смисъла на чл. 103, ал.1 и сл. ЗЗД. Волеизявлението, отправено до ищеца от ответника не е довело до погасяване на задължението му да заплати цена за произведената електроенергия. Липсва пълно изпълнение на задълженията на ответното дружество за заплащане на произведената от ищеца електрическа енергия по сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от 27.09.2012г. и издадените във връзка с него фактури №12/31.05.2013г. за сумата от 271 547.52лв. с ДДС и фактура № 13/30.06.2013г. за сумата от 257 888.57лв.
Общата сума на извършеното прихващане по цитираните по-горе фактури е 170 960.15лева. За размера на същата страните не спорят и той е потвърден от приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопороизводствени действия, въззивното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разрешен по същество като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната част от цената – сумата 51 288.04лв. от общо задължение в размер на 170 960.15лева.
Досежно разноските: На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата 12 085.49лв. разноски за трите инстанции по представен списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 127 от 28.04.2015г. по в.т.д.№ 88/2015г. на Варненския Апелативен съд, вместо което:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], Варна Т., кула Г, [улица] да заплати на „Б. С. П.” Е., [населено място], [улица] сумата 51 288.04лв. /петдесет и една хиляди двеста осемдесет и осем лева и 4ст./, предявена като част от обща претенция в размер на 170 960.15лв., представляваща дължим остатък от цената за изкупуване на електрическа енергия, произведена през периода май – юни 2013г. от притежаваната от ищеца фотоволтаична централа, по договор за изкупуване на електрическа енергия №296/27.09.2012г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 06.01.2014г., както и сумата 12 085.49лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|