Р Е Ш Е Н И Е № 197 София, 13.01.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 875 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. Х. П., чрез служебния защитник адвокат С. А., против решение № 260018 от 07.10.2020 г. по в.н.о.х.д. № 386/ 2020 г. на Пловдивския апелативен съд. Касаторът излага доводи за наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Нарушението на материалния закон намира в неправилния отказ на въззивния съд да преквалифицира престъплението убийство в по-леко наказуемо, поради извършването му при афектен умисъл, а явната несправедливост на наказанието – в това, че то е несъразмерно високо. Исканията са за преквалифициране на престъплението по чл. 118 от НК и намаляване на наказанието лишаване от свобода при предпоставките на чл. 55 от НК с прилагане на условно осъждане. В съдебно заседание подсъдимата М. Х. П. и нейният служебен защитник адвокат С. А. поддържат касационната жалба по развитите в нея съображения. Защитникът акцентира в речта си на системното упражняване на насилие на жертвата над подсъдимата като основание за намаляване на санкцията. Подсъдимата настоява за откриване на лице на име П.. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 260018 от 07.10.2020 г. по в.н.о.х.д. № 386/ 2020 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 32 от 03.06.2020 г. по н.о.х.д. № 2366/ 2019 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимата М. Х. П. била призната за виновна в това, че на 24.06.2019 г. в [населено място] умишлено умъртвила Й. П. И., поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 54 от НК ѝ наложил наказание от дванадесет години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Съдът приспаднал задържането на подсъдимата, считано от 26.06.2019 г. до влизане на присъдата в сила. В нейна тежест възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства по делото. Касационната жалба на подсъдимата М. Х. П. е постъпила в законовия срок, от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. І. По доводите за нарушение на материалния закон Не е допуснато претендираното от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, поради неприлагане на материалния закон, който е следвало да бъде приложен. Деянието правилно е прието за убийство по основния състав по чл. 115 от НК. Не са налице признаците от състава на чл. 118 от НК, за да бъде преквалифицирано от касационната инстанция в по-леко наказуемо, каквото искане се прави с касационната жалба. Нанесеният от подсъдимата М. П. удар с нож в коремната кухина на пострадалия Й. И. е причинил срязване в дълбочина на голямото було, тънкото черво и на дясната обща илаична артерия с излив на кръв в коремната кухина (около 2 300 мл) и предпоставил сравнително бързото настъпване на смъртта, поради което умишленото убийство правилно е квалифицирано по основния състав на чл. 115 от НК. Смъртоносният удар на подсъдимата П. по умъртвяване на пострадалия е внезапно извършен, при мотиви на изпитван гняв към мъжа, с който е съжителствала, а не в резултат на остра и силно протичаща афектна реакция, провокирана от пострадалия с противозаконно действие. Вторият удар с ножа е причинил само повърхностно нараняване в бедрото. Състоянието и на двамата съжителстващи непосредствено преди деянието не е било необичайно, те често се карали, биели и ругаели, каквито взаимоотношения са развили и непосредствено преди инцидента. Поведението на подсъдимата П. не е било предизвикано от насилие, клевета или тежка обида, а изказаните от пострадалия И. обидни думи са били част от ежедневното им общуване помежду им и не са допринесли до ескалация на отношенията при силно стеснено съзнание от страна на дееца. Експертите по делото обосновали алкохолна зависимост у подсъдимата и поради честата злоупотреба тя е била раздразнителна. В деня на инцидента е била в обикновено алкохолно опиване, без извънредни преживявания, а разказаните от нея преживявания са експертно окачествени за логично изводимо и разбираемо поведение, несъвместимо с идеята за физиологичен афект. Искането за преквалифициране на престъплението в по-леко наказуемо по чл. 118 от НК е неоснователно. Материалният закон е приложен правилно от апелативния съд и не се налага касационна намеса спрямо направеното несъстоятелно възражение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. ІІ. По доводите за явна несправедливост на наказанието Въззивната инстанция е подложила на самостоятелна оценка изведените от окръжния съд индивидуализиращи предпоставки. Добавила е нови към обема от смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – самопризнанието на подсъдимата П. (замахване с нож към пострадалия) с изразено по този начин съдействие за разкриване на обективната истина, както и изказаното от нея разкаяние за стореното (съжаление за смъртта на своя интимен приятел), показващ започнал вече корекционен процес. Нововъдените обстоятелства, заедно с посочените в мотивите към присъдата: неосъждана, с тежко семейно положение (загубила свое дете, майка и брат, а второто ѝ дете се отглежда другаде), личностовата промяна (физиологични, поведенчески и когнитивни нарушения) следствие на дългогодишна злоупотреба и алкохолна зависимост представят отчетения превес над отегчаващите обстоятелства – негативна характеристика с конфликтни, враждебни и невъздържани прояви, дефицит на емпатия; умъртвяването на човек с когото е изградила семейна връзка и от когото е родила дете. Към личностовата характеристика следва да бъде прибавено и посткриминалното поведение на подсъдимата, която след убийството легнала в семейното легло до жертвата, а на сутринта напуснала жилището и продължила да пие с приятели другаде. Тези обстоятелства представят за справедлив подбора на наказанието от дванадесет години лишаване от свобода, ако съдилищата не бяха пренебрегнали още едно значимо обстоятелство, неправилно отхвърляйки значението, което то има. Взаимоотношенията с жертвата не са били леки за съвместно съжителство, като по делото са разкрити данни, че пострадалият системно е упражнявал тормоз и побой над подсъдимата П., а следствие на предишен инцидент тя е полусляпа с едното око. В подобна ситуация е разгърнато и престъпното деяние, сведения за което се съдържат в обясненията на подсъдимата и в показанията на свид. И. И. – брат на пострадалия, който живеел на горния етаж и се преместил посред нощ в друга стая, защото не могъл да спи от караниците им. Психичното състояние на подсъдимата по време на инцидента, системно извършваният над нея тормоз от жертвата и осъществяване на убийството като ответна гневна реакция спрямо неоснователна ревност, занижават подбрания от съдилищата размер на санкцията на десет години лишаване от свобода, поради което обжалваното въззивно решение подлежи на изменение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Касационната инстанция счита, че с този намален размер на наказанието могат да бъдат постигнати целите на специалната и на генералната превенции по чл. 36 от НК спрямо подсъдимата М. П.. Воден от така изложените съображения искането на касатора П. за намаляване на наказанието е основателно и налага изменение на атакувания въззивен съдебен акт. В останалата му част като правилно и законосъобразно решението на апелативния съд следва да бъде потвърдено без намеса от настоящата касационна инстанция. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 т. 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 260018 от 07.10.2020 г. по в.н.о.х.д. № 386/ 2020 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, като намалява наложеното на подсъдимата М. Х. П. наказание на десет години лишаване от свобода. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.