1 РЕШЕНИЕ № 181 гр. София, 01.02.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 12 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. „Интер престиж“ ЕООД, „Туристическа компания 2000“ ЕООД, С. М. М. обжалват решение № 55/20.06.2019 г. по в.т.д. 72/19 г., Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 368 от 23.11.2018 г. по т.д. 334/17 г., по описа на БОС, с което е обявен за относително недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо Д. Й. М. на извършения от „Интерпрестиж“ ЕООД в капитала на „Туристическа компания“ ЕООД апорт на недвижим имот – хотел, находящ се в [населено място]. Излагат съображения за недопустимост на съдебното решение поради това, че за вземането има процес и същото не е установено с влязло в сила съдебно решение. Освен това излага съображения за неправилност на решението, на основание чл. 281 от ГПК. Сочат, че при постановяване на въззивното решение били допуснати съществени процесуални нарушения – нарушено право на участие на страната в процеса поради неуважено искане за отлагане на съдебно заседание на основание чл. 142 от ГПК. Липса на собствени мотиви и препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 от ГПК. Считат, че въззивният съд неправилно не е приел, че искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е недопустим, тъй като имало обезпечения в полза на ищцата, възбрани на недвижими имоти, а Павловият иск би бил недопустим когато действителното правно положение съвпадало с целената правна последица. Изготвеният доклад от първоинстанционния съд бил формален, а въззивният съд не бил отговорил на това посочено основание във въззивната жалба. В доклада по делото не било взето отношение по факта, че със сила на пресъдено нещо било установено, че ищцата била изключена от дружеството „Интер престиж“ ООД на 10.4.2012 г., т.е. със сила на пресъдено нещо било прието, че дружествените отношения не можели да се уреждат към 30.11.2011 г., а следвало да бъдат уредени към 30.04.2012 г. Освен това липсвало и обсъждане на довода, че липсва увреждане, тъй като след апорта цената на дяловете не била намалена поради наличието на задължението в размер на 882 312,90 лв, възникнало във връзка с отпуснати от „Банка ДСК“ ЕАД инвестиционни кредити за построяване на апортираната сграда като за обезпечение била послужила сграда, в гр. В. Т., [улица], собственост на „Зърнени храни – В. Т.“ ЕООД – съдлъжник по кредита. Излагат съображения за неустановяване на всички кумулативни предпоставки на иска. Счита, че е следвало да се спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради наличие на висящо т.д. 2050/17 г. по описа на СГС. Излага подробни съображения за липсата на вреда и за установяване на знание за увреждането. Молят да се обезсили решението. А ако това искане не се уважи да се отмени. Ответникът Д. Й. М. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице условия да се приеме недопустимост на съдебното решение. По т.д 24/16 г. по описа на САС било постановено решение, като било допуснато до касационно обжалване само за 2 500 лв, а за сумата от 30 000 лв не било допуснато касационно обжалване. Поради това не били налице предпоставките на ТР 2/2017 г. Установявало се вземането на М.. По отношение на основателността на касационната жалба, изтъква, че не са налице твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Обезпечението било за вземането й, за което има вече влязло в сила решение. Излага съображения за наличието на всички предпоставки съгласно чл. 135 от ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 475 от 14.07.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване за проверка вероятна недопустимост на съдебното решение, на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК. С обжалваното съдебно решение на Апелативен съд Бургас е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд, с което е обявен за относително недействителен спрямо ищцата Д. Й. М. и ответниците „Интер престиж“ ЕООД и „Туристическа компания 2000“ ЕООД, извършения от „Интер престиж“ ЕООД в капитала на „Туристическа компания 2000“ ЕООД апорт на недвижим имот, находящ се в [населено място], хотел, съставляващ сграда с идентификатор 37023.501.143.1 по КККР на [населено място] с предназначение „Хотел“ , брой етажи 4, застроена площ 395 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, първи етаж на кота 1,20, втори етаж, трети етаж, терасовиден етаж с кула, находящ се в [населено място], [община], ул. „Л. № 2“ , построен в ПИ с идентификатор 37023.501.143. Решението е постановено по иск на Д. Й. М. срещу „Интерпрестиж“ ЕООД и „Туристическа компания 2000“ ЕООД с правно основание чл. 135 от ЗЗД, обективно евентуално съединен с иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от Д. Й. М. срещу „Интерпрестиж“ ЕООД и С. Й. М. за обявяване на относително недействителна продажба на дялове от капитала „Туристическа копмания 2000“ ЕООД, от „Интерпрестиж“ ЕООД на С. М. М.. Предвид уважаване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на апорта спрямо „Интерпрестиж“ ЕООД и „Туристическа компания 2000“ ЕООД, искът, предявен от Д. М. срещу „Интепрестиж“ ЕООД и С. М. не е разгледан. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от „Интерпрестиж“ ЕООД, „Туристическа компания 2000“ ЕООД и С. М. М., като е разгледана жалбата срещу иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД от Д. М. срещу „Интерпрестиж“ ЕООД и „Туристическа компания 2000“ ЕООД. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че на 12.04.2013 г. е бил извършен апорта, описан в исковата молба, като срещу това прехвърляне бил записал 96 670 дяла от капитала на „Туристическа компания 2000“ ЕООД всеки един по 10 лв или 966 700 лв. На 22.4.2013 г. бил прехвърлил „Интерпрестиж“ ЕООД на С. М. М. собствените си 96 670 дружествени дяла от капитала на „Туристическа компания 2000“ ЕООД. Установил е, че е налице решение за осъждане на „Интерпрестиж“ ЕООД да заплати на Д. М. 30 000 лв, част от цяло вземане в размер на 250 000 лв, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Това решение било влязло в сила за разликата над 2500 до 30 000 лв, като не е допуснато до касационно обжалване, а за сумата от 2 500 лв бил отхвърлен. Взето е предвид, че вземането произтича от прекратяване на участието на Д. М. в „Интерпрестиж“ ООД поради изключването й и представлява стойността на дружествения й дял към момента на прекратяване на участието. Съдът е установил, че е налице предявяване на вземането за разликата над уважения размер по частичния иск или вземане на стойност 199 223,32 лв като е образувано т.д. 2050/17 г. СГС. Приел е също така за установено, че в счетоводните записвания е отразено плащане на 27 500 лв, „изплащане сума на изключен съдружник“. Освен това „Интерпрестиж“ ООД бил сключил два договора за инвестиционни кредити от 5.3.2007 г. за 250 000 евро и от 11.09.2007 г. за 300 000 евро за изграждане и обзавеждане на хотела, предмет на апорта, който бил изграден в груб строеж към 2010 г. Първият ответник бил имал следните задължения към 1.1.2013 г. на „Зърнени храни – Велико Т.“ ЕООД 822 312,90 лв и на доставчици 36 843,56 лв или общо 919 156,46 лв към 11.4.2013 г. апорта на „Зърнени храни Велико Тръново“ ЕООД били изплатени 308 102 лв и оставало задължение за 574 192,90 лв и на доставчици 36 843,56 лв или общо 610 036 , 46 лв. След апорта било погасено задължение към „Зърнени храни Велико Т.“ ЕООД в размер на 122 640 лв и задължението било намаляло до 451 5542 лв, а към доставчици 488 396,46 лв. Съдът е приел, че е установено вземане на ищцата. Приел е, че не трябва да е ликвидно и изискуемо вземането. Признал е, че има право на вземане в качеството й на изключен съдружник към дружеството „Интерпрестиж“ ЕООД и не било необходимо да бъде установявано със сила на пресъдено нещо. Дори да се отрече със сила на пресъдено нещо, то това нямало да предизвика отрицателни последици при ответника. По отношение на увреждащото действие е приел, че е налице отчуждаване на недвижимия имот, срещу което е записал 96 670 дяла и продал същите на третата ответница, като е намалил патримониума си. Поради това счита, че вредата е налична. Приел е за неоснователно възражението за наличието на обезпечение, което да препятства предявяване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. По отношение знание за увреждане приема, че управител на първото дружество е М. М., управител на второто С. М. , които са баща и дъщеря и поради това е приложена презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Прието е за недоказано оборването на презумпцията. Това е мотивирало и въззивния съд да потвърди решението за обявяване на относителна недействителност. С оглед посоченото оплакване в касационната жалба и служебно касационната инстанция извършва проверка за допустимост на съдебното решение, преценявайки били ли са налице предпоставките за произнасяне на въззивния съд по съществото на спора. При отсъствие на предпоставки от категорията на абсолютните или при наличие на отрицателни предпоставки, въззивното решение би било недопустимо и подлежащо на обезсилване. Така в случая, с оглед предмета на иска – за обявяване на относителна недействителност на извършен апорт от длъжника на трето лице, от значение е наличието на вземане на кредитора, предявил иск за отмяна на увреждащи го сделки, на основание чл. 135 от ЗЗД. С Тълкувателно решение 2/09.07.2019 г. по тълк.д. 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, бе тълкувана нормата на чл. 135 от ЗЗД и конкретно относно предпоставката на чл. 135 от ЗЗД – установяване и съществуване на вземането на кредитор, упражняващ този иск. В т. 2 на посоченото тълкувателно решение е прието, че вземането не е предмет на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, но при предявен в съдебно производство иск относно съществуване на вземането, производството по който се развива успоредно с предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, между двете производства е налице връзка на преюдициалност. Това означава, че от значение за решаване на делото по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е приключване на производството по иска за съществуване на вземането, независимо дали е установителен, отрицателен, положителен, или осъдителен. Според разясненията в Тълкувателно решение 1/09.07.2017 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на връзка на преюдициалност е от значение за правилното решаване на делото. А това от своя страна, нормата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК свързва с основание за спиране на производството по делото. Наличието на това основание прави въззивното решение недопустимо, поради това, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело, висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловеното дело. Нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението по обуславящото дело. Произнасянето по съществото на спора, преди постановяване на решение по обусловеното дело, е извършено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на иска и за даване ход по същество. Наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка прави решението на въззивния съд недопустимо. В настоящия случай е бил налице, първо, процес относно част от вземането като с решение на ВТАС № 251 от 4.11.2016 г. по втд. 24 /16 г. е осъден „Интер престиж“ ЕООД да заплати на Д. М. сумата от 30 000 лв, на основание чл. 125, ал.3 от ТЗ, частичен иск от цяло вземане за парична равностойност на дела й. С решение № 39 от 6.3.2019 г. по т.д. 627/17 г. ВКС е отменил частично решението за сумата от 2 500 лв като е отхвърлил иска за тази част – размер на дяловата вноска в капитала. В частта за разликата над 2500 лв до 30 000 лв не е допуснато до касационно обжалване решението и като такова е влязло в законна сила за сумата от 27 500 лв. Установено е, че е приключило производството от съдия-изпълнител, както и от заключението на вещото лице, че вземането е изплатено. В разглежданото в настоящия процес въззивно решение е посочено, че е налице спор относно вземането за стойността на дружествения дял на Д. М. за разликата над уважения частичен иск до напълно предявения размер от 199 223,32 лв., по който е образувано т.д. 2050/17 г., СГС, VI-14 състав. От посочените от жалбоподателите данни, решението по този иск не е влязло в законна сила. Това обстоятелство се установи и при служебната проверка. Следователно в случая е налице съдебно производство относно вземането. Съгласно посоченото по-горе, това производство е преюдициално по отношение на разгледания от въззивната инстанция спор между страните, основан на чл. 135 от ЗЗД. Преюдициалността е изисквала спиране на производството по произнасяне по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК. Била е налице процесуална пречка за разглеждане на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД и не са били налице предпоставките за произнасяне на въззивния съд по същество на спора. Независимо, че този процес е относно разликата за вземането, за част, от което вече има постановено съдебно решение и е налице сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, то е налице процес относно вземането, за който не може да се приеме, че не е обуславящ изхода на спора по чл. 135 от ЗЗД. От наличие на установяване на вземането, след като е предявено в съдебен процес, ще зависи основателността на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Наличието на преюдициалния спор е пречка за произнасяне по същество. Изходът на този спор може да бъде зачетен само от въззивния съд. Това налага извод, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Освен това, следва да се има предвид, че С. М. М., не е страна по главния иск, уважен от първоинстанционния съд. Същата е подала въззивна жалба, която следва да се прецени относно нейната допустимост. С оглед на изложеното следва да се приеме, че при постановяване на решението от въззивния съд не са били налице предпоставките за постановяване на съдебно решение, постановеното е недопустимо и подлежи на обезсилване, на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК. Предвид изхода на делото, по направените разноски ще следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК, решение № 55 от 20.06.2019 г. по в.т.д. 72/19 г. по описа на Апелативен съд – [населено място] И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – [населено място]. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: