1 Р Е Ш Е Н И Е №180 [населено място], 02.02.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 340 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалните представители адв.В.Г., адв.А.Д. и адв.Кр.М. против решение № 1872/06.10.2016г. по т.д. № 458/2016г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав, с което след отмяна на решение № 1709/23.10.2015г. по т.д. № 378/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав e признато и допуснато на осн. чл.119, ал.1 КМЧП, по иск предявен от Агенция за приватизация на Република Сърбия изпълнението на решение / „Присъда“/ № 32П3057/10 от 14.06.2010г. на Стопански съд, Белград, с което касаторът при условията на солидарност е осъден да заплати на Агенцията за приватизация сума в размер на 1 455 675 щ.д. с основен лихвен процент, считано от 12.03.2009г. до изплащането, както и разноски в размер на 966 000 динара. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Излага съображения, че към исковата молба не е приложен препис от съдебното решение, заверен от съда, който го е постановил, на осн. чл.119, ал.2 КМЧП. Не е приложено и „особено удостоверение“ според разпоредбата на чл.45 от Договор между Н. Република България и Федеративна Н. Република Югославия от 1957г. и „ особено удостоверение от същия съд“ по чл.119 от КМЧП, че решението е влязло в сила. Касаторът счита , че САС с обжалваното решение е допълнил и корегирал текста на решението на Стопански съд в Белград като вместо посочения в решението ответник – „Х.” от Пловдив, [улица], България, е постановил решение срещу [фирма], с което се създава по недопустим начин изпълнителен титул срещу субект без легитимиращ го оригинерен съдебен акт. САС е постановил решение в полза на несъществуващ ищец – Агенция за приватизация на Сърбия, която от 31.12.2015г. е прекратила своята дейност и е създадена нова Агенция за водене на споровете в приватизационни процедури, която е само представляваща Република Сърбия пред съдилища, арбитражи и пр., но правоприемник в материалните правоотношения по повод на приватизационните сделки е съответното Министерство, компетентно за стопанските дейности, което не е било конституирано в процеса. При условията на евентуалност се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Нарушен е материалният закон – чл.45 от Договора и чл.119, ал.2 от КМЧП относно условието да са представени съдебното решение и удостоверение за влизането му в сила. Съобразно постановеното решение на Стопански Апелативен съд от 23.10.2014г. касаторът намира, че решението на Стопански съд в Белград от 14.06.2010г., по което е заведено производството по екзекватура, не е влязло в сила. Излагат се съображения за необоснованост на въззивното решение. От представените писмени доказателства не се установява идентичност между осъдената с решението на сръбския съд фирма „Х.“ и [фирма]. Не се доказва и надлежното упълномощаване на подписалото за консорциума с участие на фирма „Х.“ приватизационния договор лице – Славиша Р., да представлява дружеството в съдебния процес на Стопанския съд в Белград. В касационната жалба се поддържа становище за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение. При направено възражение във въззивната жалба от Агенцията за неправилно разпределена от СГС доказателствена тежест за установяване на съдържанието на приложимото чуждо право, едва в решението си САС е приел, че в тежест на касатора е било, при релевирано от него възражение за нередовно призоваване пред сръбския съд, да установи съдържанието на сръбското право, възможностите за защита срещу нередовно призоваване, които то предвижда, както и факта на изчерпване на тези възможности. Апелативният съд не е съобразил даденото в мотивите на решение от 23.10.2014г. на Стопанския Апелативен съд тълкуване на сръбското право, че Консорциумът не е самостоятелен субект на правото и няма право да бъде участник в гражданския процес; по делото на Стопанския съд в Белград е призован само Славиша Р. и на никоя друга страна не е дадена възможност да участва. Изводът, който се налага е, че СД не е било редовно призовавано за делото, решението по което е предмет на производство по екзекватура. Иска се обезсилване на атакуваното въззивно решение, евентуално неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск на осн. чл.119 КМЧП. В писмения си отговор и в поддържаното в съдебно заседание становище ответникът по касацията Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия, чрез пълномощниците адв.В.М.-Т. и адв.Г.С., оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е допустимо. Представени са били необходимите надлежно заверени преписи от решението на чуждия съд и от удостоверението за влизането му в сила; от данните по това решение може да се изведе идентичността на осъденото лице и настоящия касатор; АВСПП е била конституирана като правоприемник на АП на Република Сърбия в съдебно заседание пред въззивния съд. Според ответника по касацията САС не е дължал произнасяне по доклада и извършване на друго, различно разпределение на доказателствената тежест от това, дадено от СГС. САС не е извършил с решението си преразпределение на доказателствената тежест, а възлагането в тежест на ответника по иска да установи във връзка с възраженията на последния факта на изчерпване на всички средства за защита срещу нередовното си призоваване според сръбското право, е израз на спазване от решаващия съд на общия принцип за законност и добросъвестно упражняване на правото на защита. Дори и да е било налице такова процесуално нарушение, то не е съществено и не би се отразило на крайния правен резултат. Касаторът никога не е въвеждал твърдение, че се е възползвал от процесуалния ред за защита според съдопроизводствените закони на Република Сърбия, за да поиска отмяна на влязлото в сила съдебно решение срещу него. Следователно и за САС не е съществувало задължение да му указва събиране на допълнителни доказателства в тази насока. Следователно въззивната инстанция е достигнала до правилния извод, че според сръбското право съществува процесуална възможност за отмяна на влезли в сила решения и касаторът не се е възползвал от нея. В този смисъл даденото от решаващият състав тълкуване на чл.120, ал.2 КМЧП е в съответствие с буквата и духа на закона. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като съобрази становищата на страните и съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: В обжалваното въззивно решение е прието, че производството е по повод на иск с правно осн. чл.119 вр. чл.117 КМЧП. САС е счел за неоснователно възражението на касатора за липса на пасивна легитимация, доколкото е установил идентичност между ответника в производството пред сръбския съд и ответника по иска по чл.119 КМЧП. Въззивният съд е приел, че индивидуализацията на ответника в съдебното решение с посочване на фирма, седалище и адрес на управление, както и постановяването на съдебен акт във връзка с вземане по приватизационен договор, в който е посочен номер на фирмено дело, на съдебно решение за регистрация и на регистърен съд в Република България, съвпадащи с тези индивидуализиращи белези по отношение на касатора, са достатъчни, за да се приеме наличие на идентичност. Апелативната инстанция е направила извод за доказаност на всички предпоставки по чл.117 КМЧП за уважаване на иска. Във връзка с поддържаното от касатора с отговора на исковата молба възражение за ненадлежното му представляване в процеса пред сръбския съд, решаващият съд е намерил, че недоказан в производството по чл.119 КМЧП е останал релевантният съобразно чл.120, ал.2 КМЧП факт – ответникът по иска да е изчерпал всички възможности за защита срещу нередовно призоваване според сръбското законодателство пред сръбския съд. Приел е, че доказателствената тежест принадлежи на ответника по иска. Позовал се е на съдебна практика на сръбския съд, че в сръбското право съществува норма, която регламентира хипотеза на отмяна на влязло в сила решение, постановено в процес без надлежно участие на страна, като събирателното дружество не е представило доказателства, че е изчерпало тази възможност. С оглед на горепосоченото САС е заключил, че искът е основателен. С определение № 338/06.06.2017г. по т.д. № 340/2017г. на ВКС, I т.о. на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му със задължителна практика на ВКС, обективирана в по т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?“ Становището на състава по така поставения правен въпрос произтича от следното: В т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 42/09.06.2016г. по т.д. № 799/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 51/02.05.2012г. по т.д. № 105/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 135/20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г. на ВКС, I т.о.; Решение № 224/23.06.2011г. по гр.д. № 1184/2010г. на ВКС, III г.о.; Решение № 172/23.02.2010г. по гр.д. № 386/2009г. на ВКС, III г.о. е прието, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. В мотивите на т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е възприето разбирането, че при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори и ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, както и да събере необходимите за прилагането й доказателства, които се събират служебно от съда. Настоящият състав на ВКС споделя така дадените разрешения на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. По същество на касационната жалба: Въззивното решение е допустимо. Неоснователни са доводите на касатора относно липсата на предпоставки по чл.119, ал.2 КМЧП и чл.45 от Договор между Н. Република България и Федеративна Н. Република Югославия за взаимна правна помощ /ДВ бр.16/22.02. 1957г./. Съдебно решение /“Присъда“/ № 32П3057/10 от 14.06.2010г. на Стопански съд, Белград е представено в надлежно заверено копие и върху него е поставен печат, съдържащ удостоверяване от Търговския съд в Белград, че решението е влязло в сила на 25.08.2010г. и печат, удостоверяващ, че подлежи на изпълнение от 25.08.2010г. Ангажиран е превод на български език на съдебния акт. С оглед така посочените документи, се налага извод, че са изпълнени нормативните изисквания за допустимост на производството по иска за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на чуждестранно съдебно решение. Установява се идентичност между страните, обвързани от решението на сръбския съд и страните, спрямо които е постановено въззивното решение на САС. По отношение на ищеца по иска с правно осн. чл.119 вр. чл.117 КМЧП са представени доказателства: решения на Стопанския съд, Белград от 01.02.2016г. и от 02.02.2016г. и удостоверение от 05.02.2016г. от Министерство на правосъдието на Република Сърбия относно действащите разпоредби в посочената държава, за настъпило правоприемство между Агенция за приватизация на Република Сърбия, която считано от 31.12.2015г. е прекратила дейността си и Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия, създадена на осн. чл.31 от ЗИД на Закона за приватизацията / ДВ на РС, бр.122/2015г. в сила от 31.12.2015г./. Според посочената разпоредба дейностите на Агенцията по приватизация, свързани с представяне в процедури пред съдилища, арбитражи и др., в които АП е имала качеството на страна или заинтересовано лице, започнали преди 01.02.2016г. се поемат от Агенция за водене на споровете в приватизационни процедури. Следователно в каквото процесуално качество е участвала АП в спора, в същото като правоприемник е продължила да участва и новата АВСПП. По отношение на ответника по иска с правно осн. чл.119 вр. чл.117 КМЧП [фирма] са представени доказателства , че с решение № 906/26.03.1990г. по ф.д. № 831/1990г. дружеството е вписано във водения от ПОС регистър за еднолични и колективни фирми, а съгласно решение № 2349/12.04.2006г. по с.ф.д. на ПОС е вписан в регистъра на търговските дружества нов адрес на управление : [улица]. Кореспондиращи с така изброените са: фирменото наименование, седалището на дружеството, адреса му на управление, номера и годината на решението за регистрацията му в съответния регистър и регистърният съд, които са вписани като индивидуализиращи белези в договор от 06.01.2004г. за продажба на обществен капитал и траен влог на държавата на „Копаоник“ДОО К. чрез публичен търг / неизключен като доказателство от СГС/, въз основа на който договор е взел своето решение Стопанския съд в Белград. Поради което посочването в диспозитива на последното по отношение на ответника „Х.“ на фирмено наименование, седалище и адрес на управление, съвпадащи с тези на СД и на страната по горепосочения договор от 06.01.2004г., е достатъчно да обоснове извод за идентичност. Непосочването на ЕИК на дружеството и според изискванията на българския процесуален закон не е основание за нередовност на исковата молба, т.е не съставлява пречка да се идентифицира субектът. С оглед задължението на решаващия съд на осн. чл.120 , ал.1 КМЧП служебно да провери предпоставките по чл.46 от Договора за взаимна правна помощ и чл.117 КМЧП по спорния между страните въпрос налице ли е било надлежно призоваване и уведомяване на касатора в качеството му на ответник в съдебното производство пред Стопански съд Белград, по което е било постановено чуждестранното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото САС е приел, че лицето, чрез което е призовано СД– Салвиша Р., не се легитимира като надлежно упълномощен процесуален представител на ответниците, вкл. и на касатора, по делото пред Стопанския съд в Белград. Ответникът по иска с правно осн. чл.119 вр. чл.117 КМЧП в срок е въвел възражение за нередовното си призоваване и уведомяване за горепосочения процес. В първото по делото заседание СГС е извършил доклад и на осн. чл.146, ал.1, т.4 ГПК правилно е възложил в тежест на ищеца установяване на предпоставките по чл.117, т.2 КМЧП. Непредставянето на доказателства за упълномощаване на Славиша Р. да представлява СД в съдебния процес пред чуждия съд, което лице според съдържанието на съдебното решение е бил приет за надлежен представител на всички ответници по делото пред Стопанския съд в Белград, обосновава безпротиворечив извод за нарушение на изискването по чл.46, ал.1 , б.“г“ от Договора за взаимна правна помощ и чл.117, т.2 КМЧП. Доколкото се установява нарушение на чл.117, т.2 КМЧП, се поставя въпросът за релевантността към спора на нормата на чл.120, ал.2 КМЧП. Във въззивната жалба на Агенцията е направено оплакване, че СГС не е приложил нормата на чл.120, ал.2 КМЧП и е изразено становище, че задължение за ответника по иска е да докаже факта на изчерпване на възможностите последният да се защити пред чуждия съд срещу нередовно призоваване. САС е споделил доводите на въззивника като е приел едва в решението си, че в тежест на ответника по иска е при релевирано възражение за нередовно призоваване пред сръбския съд да установи съдържанието на сръбското право, възможностите за защита, които то предвижда, както и факта на изчерпване на тези възможности пред чуждия съд. Във връзка с оплакването в касационната жалба за ново разпределение на доказателствената тежест с въззивното решение, без да се даде възможност на ответника да предприеме необходимите действия и да посочи необходимите доказателства настоящата инстанция съобразява като дадения отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, така и спецификите на производството по екзекватура. Касае се до особено исково производство, в което със сила на пресъдено нещо се решава спорът, дали чуждестранното съдебно решение следва да бъде зачетено / признато и изпълнено/. Съществуването на упражненото от ищеца процесуално потестативно право, целящо да се придаде правно значение на чуждестранното решение чрез решението на нашия съд, зависи от наличността на условията, при които нашият закон допуска да се зачете чуждестранното решение. В тази връзка чл.120, ал.1 КМЧП възлага на решаващия съд служебна проверка на тези условия. При релевирано възражение по чл.117, т.2 КМЧП от ответника, както е сторено с отговора на исковата молба в производството пред СГС, и при наведен от ищеца довод /л.277 и л.394 от делото на СГС/, че ответникът е могъл да направи възражения за нередовно призоваване пред чуждия съд, решаващият български съд е бил длъжен освен да разпредели доказателствената тежест по чл.117, т.2 КМЧП, така също и да укаже на страните, че проверката обхваща и условието по чл.120, ал.2 КМЧП. Уведомяването на страните, разпределението на доказателствената тежест и даването на възможност да ангажират доказателства на осн. чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК е възложено на първоинстанционния съд, а при допуснато от него нарушение, задължение на въззивния съд е преди да постанови решението си, с оглед принципа на състезателност и гарантиране правото на защита на страните, да даде възможност на същите да изразят становище и да ангажират доказателства. В отклонение на така посочените правила САС е допуснал съществено процесуално нарушение като едва с въззивното решение е приложил нормата на чл.120, ал.2 КМЧП, разпределил е доказателствена тежест и съобразно нея е извършил преценка на събраните доказателства. Не се споделят доводите на ответника по касацията, че след като в сръбското законодателство има ред за отмяна на влезли в сила съдебни решения и касаторът не е твърдял и не е събирал доказателства, че се е възползвал от него, то допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не е съществено. Настоящият състав на ВКС счита, че при направено възражение от ищеца, че ответникът не може да се позовава на нарушения на чл.117, т.2 КМЧП, тъй като е могъл да ги изтъкне пред чуждия съд, от значение е установяване съдържанието на чуждото право относно редовните способи за инстанционен контрол, в рамките на които ответникът пред чуждия съд може да упражни оплакванията си срещу нарушено право на участие в процеса, завършил с постановяване на чуждестранното съдебно решение. В този смисъл са и направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи от касатора. На осн. чл.43, ал.1 КМЧП съдът, пред който е висящо производството по екзекватура служебно установява съдържанието на чуждото право, като може да си послужи със способите, предвидени в международните договори, да изиска информация от Министерството на правосъдието или на други органи, както и да изисква становища на експерти и специализирани институции. На осн.чл.43, ал.2 КМЧП той указва на страните, че те могат да окажат съдействие на съда като представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания и възражения. В зависимост от конкретно установеното съдържание на чуждото право може да се наложи разпределяне на доказателствената тежест и даване на възможност да бъдат посочени доказателства съобразно доводите и възраженията на страните. Обективирането в представените съдебни решения по спор между други страни на разпоредби от сръбското право, не е достатъчно , за да се установи неговото съдържание. С оглед на гореизложеното обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да се отмени и да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане, предвид липсата на изпълнение на задължението по чл.43 КМЧП и осигуряване на възможност на страните да ангажират доказателства във връзка с възражението по чл.120, ал.2 КМЧП. Водим от горното, на осн. чл.293, ал.2 и ал.3 вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1872/06.10.2016г. по т.д. № 458/2016г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: