Р Е Ш Е Н И Е № 254 София, 06.12.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА Членове: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2601 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Ц. Ц. Д., [населено място], [улица], за отмяна на влязло в сила решение от 07. 01. 2010г. по гр. д. № 23105/2007г. по описа на Софийски районен съд, оставено в сила с решение от 15. 06. 2012г. по в. гр. д. № 2402/2010г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 655 от 22. 05. 2013г. по гр. дело № 2389/2013г. на ВКС, ІV г.о., с което са отхвърлени предявените от Ц. Ц. Д. срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.226, ал.3 вр. ал.1, т.1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: иск за сумата 11 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от пропуснат доход от пенсия за периода: 30. 06. 2006г. – 14. 06. 2007г. поради неиздаване на формуляр – образец УП 2 и неиздаване на нова трудова книжка и попълване в нея на данни за трудовия стаж; иск за сумата 1 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода: 30. 06. 2006г. – 14. 06. 2007г. поради неиздаване на формуляр – образец УП 2 и неиздаване на нова трудова книжка и попълване в нея на данни за трудовия стаж; иск за сумата 300 лв. – лихва за забава върху главницата от 11 000 лв., за периода: 30. 06. 2006г. – 04. 07. 2007г. и иск за сумата 200 лв. – лихва за забава върху главницата от 1 200 лв., за периода: 30. 06. 2006г. – 04. 07. 2007г.. Молителят поддържа, че при разглеждане на делото не са били взети предвид новооткрити от него писмени доказателства, съдържащи се в пенсионната преписка, с които той се е запознал едва на 13. 03. 2014г., когато СУ „Социално осигуряване“ ги е представило в съдебно заседание по адм. дело № 823/2014г. на Софийски административен съд, и които писмени доказателства са от съществено значение за правния спор по влязлото в сила съдебно решение - основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя в качеството на новооткрити писмени доказателства: молба до СУ „Социално осигуряване“ за отпускане на пенсия от 27. 06. 2006г.; писмо на НОИ до праводателя на ответника № П-56-02/04. 07. 2006г. за изпращане на УП-3 във връзка с отпускане пенсия на молителя Ц. Ц. Д., към което е приложена трудова книжка; писмо на НОИ до СУ „Социално осигуряване“ изх. № МП – 181591 от 18. 03. 2013г. за извършване на проверка за трудовия стаж на ищеца Д. при ответника [фирма] и разпореждане № [ЕГН] от 29. 09. 2006г. на СУ „Социално осигуряване“, с което е отказано на основание чл. 68, пар. 9, ал. 3 ПЗР КСО отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. Ц. Д.. В проведеното открито съдебно заседание в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК молителят – ищец представя непосочени и неприложени към молбата за отмяна новооткрити писмени доказателства – удостоверения изх. № 255 и 257 от 08. 05. 2013г. и удостоверение изх. № 273 от 17. 05. 2013г. на [фирма] за трудовия и осигурителен стаж на ищеца при ответника и за размера на полученото брутно трудово възнаграждение. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата [фирма] - правоприемник на [фирма], конституиран на основание чл. 227 ГПК, подава писмен отговор, в който поддържа становище за недопустимост, а евентуално за неоснователност на молбата за отмяна, тъй като представените доказателства не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира сторените в настоящото производство деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице, спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт, и е процесуално допустима. Разгледана по същество на заявеното основание, тя е неоснователна. За да отхвърли предявените искове с правни основания чл. 226, ал. 3 вр. ал.1, т.1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, решаващият съд е приел, че макар да е установено неиздаването от страна на ответника – работодател на исканите писмени документи, необходими за пенсиониране на ищеца, а именно УП 2 и 3 и нова трудова книжка, не е установен един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 226, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КТ – причинно – следствена връзка между неиздаването на документите и вредата. От приетите по делото доказателства е видно, че ищецът е подал заявление за отпускане на пенсия до НОИ преди подаване на исковата молба, по което е постановен отказ от 29. 09. 2006г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради недостигане на 7г. и 6 месеца осигурителен стаж въпреки навършената пенсионна възраст, в хипотеза на пар. 9, ал. 3 ПЗР КСО, визираща недостиг само на 5 години осигурителен стаж при навършена пенсионна възраст. Решаващият съд е преценил, че въз основа на приетите доказателства, вкл. изслушаната от въззивния съд икономическа експертиза, изготвила своето заключение след проверка на пенсионното досие на ищеца в НОИ, не би могла да бъде изведена причинно – следствена връзка между неиздаването на документите за пенсия от работодателя и претендираните имуществени вреди – пропуснат доход от пенсия. По отношение на твърдяните неимуществени вреди, е прието че такива не са установени по делото. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страната, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страната не е могла да ги удостовери по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са нови, фактите не трябва да са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, и не трябва да са новосъздадени, т.е. възникнали след приключване на устните състезания по делото. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които следва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, т.е. да са такива, че ако бяха взети предвид, да биха могли да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, т.е. постановеното при тяхното отсъствие решение да се явява неправилно. Молителят представя следните новооткрити и новосъздадено писмени доказателства: молба до СУ „Социално осигуряване“ за отпускане на пенсия от 27. 06. 2006г.; писмо на НОИ до праводателя на ответника № П-56-02/04. 07. 2006г. за изпращане на УП-3 във връзка с отпускане пенсия на молителя, към което е приложена трудова книжка; писмо на НОИ до СУ „Социално осигуряване“ изх. № МП – 181591 от 18. 03. 2013г. за извършване на проверка за трудовия стаж на ищеца Д. при ответника [фирма] и разпореждане № [ЕГН] от 29. 09. 2006г. на СУ „Социално осигуряване“, с което е отказано на основание чл. 68, пар. 9, ал. 3 ПЗР КСО отпускане на лична пенсия на молителя за осигурителен стаж и възраст. Последното писмено доказателство е било представено и прието като такова по исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. За останалите писмени документи, молителят твърди, че са част от пенсионното му досие, искал е от СГС да му се издадат удостоверения, за да ги получи, но не се е снабдил с тях. Твърденията му са, че се е запознал с тези документи за пръв път на 13. 03. 2014г., когато е представено пенсионното му досие в АССГ по адм.д. № 823/2014г. на 44 състав. Горепосочените „нови“ писмени доказателства са част от пенсионното досие на молителя в НОИ, образувано по заявлението му за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 27. 06. 2006г. и са обсъдени и взети предвид от приетото от въззивния съд заключение на икономическата експертиза. Те са били известни на молителя, както сам той твърди в молбата за отмяна, и той е могъл да се снабди с тях при гледане на делото, ако беше положил дължимата грижа, т.е. непредставянето им в исковия процес е резултат от собствената небрежност на ищеца. Следователно тези писмени доказателства не притежават характеристиката „нови“ доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените от молителя в с.з. от 30. 11. 2016г. удостоверения изх. № 255 и 257 от 08. 05. 2013г. и удостоверение изх. № 273 от 17. 05. 2013г. на [фирма] за трудовия и осигурителен стаж на ищеца при ответника и за размера на полученото брутно трудово възнаграждение не следва да бъдат взети впредвид на процесуалноправно основание, тъй като са представени след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК за подаване на молбата за отмяна, която следва да съдържа посочване на новооткритите доказателства и към която последните следва да са приложени. Поради това те не съставляват основание на процесната молба за отмяна и настоящият съдебен състав няма да ги обсъжда в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на всички представени от молителя писмени доказателства, не е осъществена и кумулативно изискуемата предпоставка представените „нови“ писмени доказателства да са от съществено значение за делото, да могат да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако бъдат взети впредвид. От тях не може да бъде направен необходимия за дължимото пълно и главно доказване по предявените искове с правни основания чл. 226, ал. 3 вр. ал.1, т.1 КТ извод за причинно – следствена връзка между претендираните вреди и неиздаването от работодателя – ответник на изискуемите за пенсиониране на ищеца писмени документи /УП 2 и 3 и трудова книжка/. Решаващият съд е приел за установено неиздаването по вина на ответника на последните писмени документи, а именно този установен факт се стреми отново да установи молителят в производството по отмяна на влязлото в сила решение, за да изведе неустановяващата се и с доказателствата към молбата за отмяна причинно – следствена връзка между същия факт и претендираните вреди. След като не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е поискал присъждане на сторените в настоящото производство съдебно - деловодни разноски – хонорар за един адвокат в размер на 500 лв.. Съгласно т. 1 ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната действително ги е заплатила, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В представения от [фирма] договор за правна защита и съдействие от 25. 11. 2016г. е визиран договорен размер на адвокатския хонорар от 500 лв., като е посочено плащането му по банков път, но по делото не са представени каквито и да било доказателства за реалното му заплащане, вкл. по банков път. Следователно ответникът по молбата за отмяна не е доказал, че действително е заплатил хонорар за един адвокат в размер на 500 лв., поради което не са налице основания за ангажиране отговорността на молителя за заплащане на съдебни разноски в хипотезата на чл. 78, ал.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Ц. Д., [населено място], [улица], с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение от 07. 01. 2010г. по гр. д. № 23105/2007г. по описа на Софийски районен съд, оставено в сила с решение от 15. 06. 2012г. по в. гр. д. № 2402/2010г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 655 от 22. 05. 2013г. по гр. дело № 2389/2013г. на ВКС, ІV г.о.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.