Р Е Ш Е Н И Е
№21
София, 16.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1621 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1001392 от 13.01.2014 г. на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1301 от 26.02.2013 г., постановено по гр.д. № 2286 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, с което е уважен предявения от Д. Н. Т., Р. Н. Т. /В./, Н. И. Т. и С. Б. Д. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на дворно място с площ от 768 кв.м., съставляващо парцел IV-СО от кв.182, м.Л. по Ч., одобрено със заповед № РД-09-50-389/15.08.1996 г. в размерите и границите, очертани и означени със зелено в комбинираните скици №№ 3 и 4 към основното заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л. Г. по гр.д. № 4166/2002 г. на СГС, II-А въззивен състав.
В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.
Ответниците по молбата за отмяна С. Б. Д. /правоприемник на починалата на 15.06.2006 г. Н. И. Т./ и Г. Ж. В. /правоприемник на починалата на 14.02.2002 г. Р. Н. В./ оспорва основателността й чрез пълномощника си адвокат В. А., а Д. Р. Л. и М. Д. Б. /правоприемници на починалата на 29.09.2013 г. Н. А. Н./, Н. М. И. и Н. С. Т. /правоприемници на починалата на 5.10.2003 г. М. Б. Т./ не са изразили становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Молителят е обосновал основанието по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на следните обстоятелства: на 6.12.2000 г. против дружеството е предявен ревандикационен иск за УПИ IV-383, за който ищците са твърдели, че по силата на промяна в регулацията вече съставлява УПИ IV-за СО от кв.178, но са представили данъчна оценка за друг имот /УПИ IV-328/. Във въззивното производство е допусната поправка на исковата молба, като предмет на поправения иск става УПИ IV-388 г., кв.182, включен в УПИ IV-за СО и при допуснатата поправка не е представено удостоверение за данъчна оценка на този имот. Тъй като по представената данъчна оценка за друг, а не за спорния имот, цената на иска е под мининума по чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалба на дружеството е оставена без разглеждане. Към молбата за отмяна е представено писмо от СО изх. № 09МДТ-1100.245[1]/31.10.2013 г. затова, че към 2000 г. данъчната оценка на УПИ IV-за СО, кв.182 е 42210.56 лв. Молителят счита, че това писмено доказателство е от изключително съществено значение за делото, тъй като установява факт, определящ процесуалния инстанционен ред за развитие на производството, съответно за защита на правата му. Поддържа, че не следва да търпи неблагоприятните последици от поведението на ищцовата по спора страна, представила удостоверение за данъчна оценка на друг имот, а не на процесния и от неизпълнение задължението на съда да следи дали е представена данъчна оценка за процесния имот.
Установяването, че данъчната оценка на имота, предмет на спора по влязлото в сила решение, е различна и съответно, че е различна цената на предявения иск, не може да обоснове отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 или т.5 ГПК. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за защита срещу неправилни влезли в сила решения, но не обхваща всички видове порочни решения, а само тези, при които неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение. В хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основанието за отмяна се свързва с несъответствие между установените по делото факти и обективно осъществилите се факти от значение за изхода на правния спор, което несъответствие се разкрива чрез нови писмени доказателства, установяващи твърдени, но недоказани от страната факти или новоузнати от нея факти. По настоящото дело такива биха били факти, касаещи състава, от който ищците са извели правото си на собственост или свързани с възраженията на ответника. Данъчната оценка на спорния имот, относима към определяне цената на иска и родовата му подсъдност, не удостоверява факт от значение за изхода на правния спор по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
В хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение са допуснати от съда процесуални нарушения, но само ако същите са довели до лишаване на страната от възможността да участва по делото, до липса на надлежно представляване или ако е била налице невъзможност страната да се яви в съдебно заседание, поради препятствие, което не е могла да отстрани. Не може да се приеме тезата на молителя, че представянето на данъчна оценка за друг имот и съответно определяне на по-ниска цена на иска, го е лишило от възможността на упражни правото си на касационно обжалване и е нарушило правото му на защита. Данъчната оценка е била представена с исковата молба и молителят, ответник по предявения иск е имал възможност да оспори по реда на чл.56, ал.1, изр.първо ГПК-отм. удостоверената с нея цена на иска, вкл. и след допуснатата в с.з. на 9.05.2005 г. по въззивно гр.д. № 4166/2002 г. на Софийски градски съд поправка в обстоятелствената част на исковата молба като вместо парцел IV-383 се чете парцел IV-388. Следователно обстоятелството, че цената на иска е била грешно определена се дължи и на неговото процесуално бездействие, което изключва отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1001392 от 13.01.2014 г. на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1301 от 26.02.2013 г., постановено по гр.д. № 2286 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|