Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр.София , 19 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 478/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено жалба/ на осъдения Б. С. Л. за възобновяване на нохд №182/2013 г. на РС-Попово, внохд № 220/2013 г. на ОС-Търговище на две основания- по чл.423 ал.1 и по чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. В искането се твърди, че Б. Л. е бил осъден задочно, като не е бил уведомен за постановената спрямо него присъда, тъй като по това време се е намирал в чужбина. Едновременно с това се изразява недоволство от присъдата на РС-Попово, която той счита за незаконосъобразна /без да се излагат конкретни съображения/. Моли се наказателното производство да бъде възобновено. В съдебното заседание служебно назначеният адвокат на осъдения-адв.С. моли да бъде уважено направеното искане и делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане.Аргументира се с това ,че за едно и също престъпление, съпроцесникът на осъдения Л. е бил осъден на две години лишаване от свобода,а на Л. е било наложено по-тежко наказание,защото не е бил открит на адреса и е заминал в чужбина. Представителят на ВКП счита, че не са налице предпоставки за възобновяване на производството, тъй като на осъденият е било предявено обвинение на досъдебното производство,взета мярка за неотклонение „подписка”, след което той въпреки,че е знаел за воденото срещу него наказателно производство, е заминал в чужбина. На следващо място намира, че присъдата на решаващия съд е правилна и законосъобразна,а наложеното наказание справедливо. Моли да не бъде уважавано искането за възобновяване. В последната си дума, осъденият Б. С. Л. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си , намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 от НПК. С Постановление на РП-Попово от 27.03.2013 г. е било образувано досъдебно производство срещу К. Л. А. и Б. С. Л. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” от НК. По посоченото досъдебно производство, Б. С. Л. е придобил качеството на обвиняемо лице на 05.06.2013 г., когато с Постановление на разследващия орган е привлечен в това процесуално качество за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.2,т.4 пр.2 и т.5 във вр. с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” от НК. Постановлението е подписано лично от обвиняемия Л., в присъствието на служебно назначения му защитник адв.К., след което е проведен разпит на същия, в който той е дал обяснения. В двата процесуални документа-постановлението и протокола за разпит, като адрес за призоваване на обвиняемия е посочено [населено място], [община], [улица]. На 05.06.2013 г. по реда на чл.222 от НПК е бил извършен разпит на обвиняемия Б. Л. пред съдия от Поповския районен съд. На 11.07.2013 г. по внесен обвинителен акт срещу К. Л. А. и Б. С. Л. за извършени от тях престъпления съответно по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.2 пр.2,т.4 пр.2 и т.5 във вр.с чл.20 ал.2 ,чл.26 и чл.29 ал.1 б. „а” от НК-за първия и по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.5 във вр.с чл.20 ал.2,чл.26 и чл.29 ал.1 б. „а” и „б”от НК-за втория, е било образувано пред Районен съд-Попово нохд №182/2013 год. За първото по делото заседание, проведено на 27.08.2013 г.Б. Л. е бил нередовно призован ,като призовката ,изпратена до известният по делото адрес в [населено място], [община] е била върната в цялост с отбелязване , направено от кмета на града, че „лицето в момента е в чужбина с неизвестен адрес”. За следващото съдебно заседание –на 01.10.2013 г., подсъдимият Б. Л. отново е бил нередовно призован, като към този момент същият е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма №32634/04.09.2013 г. на ГД „НП”, с мярка „Принудително довеждане”, но не е издирен. В полученото писмо от РУ „П” –П. е отразено,че в ИИС на МВР няма данни за задгранични пътувания на лицето.Спрямо подсъдимия е било постановено и принудително довеждане за съдебното заседание от органите на ОЗ „Охрана”- Търговище, но видно от постъпилото по делото писмо, процедурата не е изпълнена, поради неустановяването на лицето на адреса, като по информация на кмета на [населено място], подсъдимият най-вероятно се намира в Кралство Белгия. С оглед на тези данни, първоинстанционният съд е започнал разглеждане на делото при хипотезата на чл.269 ал.3 от НПК,с участието на служебен защитник, назначен на Б. Л.. Делото е приключено в същото съдебно заседание, с постановяването на присъда №176 от 01.10.2013 г., с която подсъдимият Б. Л. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.5 във вр.с чл.20 ал.2,чл.26 и чл.29 ал.1 б. „а” и „б”от НК и чл.54 от НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, в затвор. Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК на лично участие в наказателния процес, тогава когато то е било накърнено в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи при провеждане на задочното производство по реда на чл.269 от НПК. Законът е предвидил две хипотези, в които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да е изпълнена,осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретният случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения, се налага извода, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство на това основание. На първо място Б. Л. е участвал в досъдебното производство, на него му е било повдигнато обвинение, взета му е била мярка за неотклонение и му е бил извършен разпит, включително и пред съдия по реда на чл.222 от НПК, т.е. същият е знаел за провеждането на наказателно преследване спрямо него. Независимо ,че процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не е била изпълнена, това се дължи изцяло на неправомерното процесуално поведение на Л., който въпреки , че е знаел за воденото срещу него наказателно производство, се е укрил - напуснал е известният по делото адрес, местоживеенето му в страната е било неизвестно и въпреки проведеното щателно издирване не е бил установен. При това положение напълно законосъобразно първоинстанционният съд е разгледал делото в хипотезата на чл.269 от НПК. Осъденият Л. ,след като е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, доколкото обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично и в последствие се е укрил, което е наложило общодържавното му издирване, то той сам се е поставил в невъзможност да участва в производството пред съда. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като след като е установил, че Л. е напуснал известния по делото адрес, е извършил всички необходими процесуални действия по установяването му и след като те са останали без резултат, е пристъпил към задочното разглеждане на делото. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.423 ал.1 изр.2 пр.1 от НПК, при която осъденият след предявяване на обвинението на досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не може да бъде изпълнена, което прави искането му за възобновяване на наказателното дело неоснователно в хипотезата на чл.423 ал.1 от НПК и като такова следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на осъдения Л. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК също е неоснователна.Нито в искането,нито в съдебното заседание пред ВКС се правят конкретни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от инстанциите по същество или пък за нарушение на материалния закон, които да бъдат предмет на обсъждане от настоящият съдебен състав. Въпреки това обаче, касационният съд намира за необходимо да отбележи, че не констатира наличието на основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, които да доведат до възобновяване на наказателното производство. Всъщност защитата единствено навежда аргументи, касаещи явна несправедливост на наложеното на осъдения Л. наказание за извършеното от него престъпление. ВКС не споделя изложеното от решаващия съд ,че степента на обществената опасност на дееца Л. се завишава от неправомерното му процесуално му поведение, свързано с неговото укриване в хода на съдебното производство, довело до обявяването му за общодържавно издирване, което от своя страна предпоставя определянето на по-тежко наказание /три години лишаване от свобода/, в сравнение с това на неговия съпроцесник К. А., на когото съдът е определил наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на две години лишаване от свобода. Недобросъвестното процесуално поведение на обвиняем/подсъдим има отношение единствено към изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение, но не и във връзка с реализацията на наказателната му отговорност за конкретното извършено от него престъпление.Ето защо , некоректното поведение на осъдения по време на наказателното производство не може да се цени като обстоятелство, отегчаващо отговорността му ,или като такова, завишаващо личната му степен на обществена опасност. Изхождайки от горното принципно разбиране и отчитайки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- направените частични самопризнания, допринесли за изясняване на обективната истина, тежкото материално положение на осъдения, ниската стойност на отнетото имущество, фактът , че част от отнетите вещи са върнати на един от собствениците , настоящият касационен състав прие, че е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона за конкретното престъпление наказание /в случая три години лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко. Все в тази насока, не следва да бъде подминаван и факта, че в сравнение със степента на обществена опасност на деянието, в извършването на което е признат за виновен и осъден съпроцесника на Б. Л.- К. А., деянието, осъществено от осъденият Л. /макар и със завишена степен на обществена опасност/ разкрива относително по-малка тежест, доколкото в рамките на инкриминираното му продължавано престъпление се включват две деяние /при три по отношение престъплението на А./ и две квалифициращи обстоятелства, докато квалифициращите признаци на деянието на А. са три .Независимо от горното, първоинстанционният съд е определил на Б. Л. по-тежко наказание ,в сравнение с това на К. А., което е било потвърдено и от въззивната инстанция.С оглед на всичко гореизложено,ВКС намира, че наложеното на осъдения Б. Л. наказание от три години лишаване от свобода е явно несправедливо и същото следва да бъде намалено на две години,което налага възобновяване на наказателното производство на това основание. С оглед на изложеното и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №220/2013 год. по описа на Окръжен съд-гр.Търговище. ИЗМЕНЯВА въззивно решение №88 от 11.12.2013 г., постановено по внохд №220/2013 г. в частта, в която е потвърдено наложеното на Б. С. Л. наказание за извършеното от него престъпление, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода от три години на ДВЕ ГОДИНИ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. С. Л. за възобновяване в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/