4 Р Е Ш Е Н И Е № 175 София,30.09.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1683/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Постъпила е молба от В. М. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.11.2012 г. по гр. д. № 1134/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл.233 ГПК е прекратено производството по делото поради отказ от иска и молителят е осъден да заплати на насрещната страна разноски по чл.78, ал.4 ГПК. В молбата за отмяна, уточнена с допълнителни молби от 14.05.2013 г. и 03.09.2013 г., се поддържа, че производството по гр. д. № 1134/2012 г. е образувано и водено по инициатива на адв. Х. М., без съгласието и против волята на молителя - ищец. Излагат се твърдения, че макар да е заплатил необходимата за производството по чл.422 ГПК държавна такса и адвокатско възнаграждение на адв. Х. М., молителят не е подписвал пълномощното за предявяване на иск по чл.422 ГПК и договора за правна помощ, с които адв. М. се е легитимирал като негов процесуален представител при подаване на исковата молба. Молителят признава, че е подписал молбата за отказ от иска, по повод на която е постановено прекратителното определение, но твърди, че не е бил уведомен за разглеждането на делото в съдебно заседание на 06.11.2011 г. и за постановяването на определението, както и че не е бил надлежно представляван в заседанието. Ответникът С. М. К. от [населено място] оспорва молбата за отмяна като недопустима и неоснователна с аргументи, развити в писмен отговор от 29.01.2013 г. и в открито съдебно заседание от процесуалния му представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, намира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима по съображения, изложени в постановеното по реда на чл.307 ГПК определение от 03.06.2013 г. Производството по гр. д. № 1134/2012 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по искова молба вх. № 0229/11.08.2012 г., с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК от В. М. С. против С. М. К.. Исковата молба е подадена от адв. Х. М. в качеството му на процесуален представител на ищеца В. С.. За доказване на представителната власт на адв. М. към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно от 10.04.2012 г., изходящо от В. С. и придружено с договор за правна защита и съдействие от същата дата. В договора е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. в полза на адв. М. за процесуално представителство пред Пловдивски окръжен съд. С исковата молба е представено и преводно нареждане от 11.04.2012 г. за платена от В. С. държавна такса в размер на 1 000 лв. за водене на делото. След извършване на необходимите процесуални действия делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2012 г., за което ищецът е призован чрез процесуалния си представител адв. Х. М.. От съставения в заседанието съдебен протокол се установява, че след като е констатирал редовността на процедурата по призоваване на страните, съставът на Пловдивски окръжен съд е прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК. Определението за прекратяване е постановено по повод депозирана в деловодството на съда писмена молба вх. № 28320/05.11.2012 г., изходяща от ищеца В. С. и съдържаща негово изявление за отказ от предявения иск с правно основание чл.422 ГПК. Фактът, че молбата за отказ от иска е подписана лично от В. С., е признат изрично от молителя в подадените по настоящото дело уточнителни молби. Преценката на така изложените обстоятелства мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че молбата за отмяна е неоснователна. Фактическите твърдения, с които е обосновано искането за отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на производството по гр. д. № 1134/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, сочат на предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна на влезли в сила решения. Отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е предназначено да гарантира правото на защита на страните в гражданския процес като предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в съдебно производство, в което те не са могли да участват ефективно по независещи от тях причини. Отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК се допуска само тогава, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила заинтересованата страна е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да вземе участие в делото поради особени непредвидими и непреодолими обстоятелства. От данните и доказателствата по делото не може да се направи извод за осъществяване на нито една от хипотезите, включени в основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят аргументира искането си за отмяна с липсата на дадено съгласие и на валидно учредена представителна власт за предявяване на иска по чл.422 ГПК от процесуалния представител, подал исковата молба по гр. д. № 1134/2012 г., и с ненадлежното процесуално представителство в производството по чл.422 ГПК. Тезата за липса на съгласие за завеждане на делото се опровергава от признанието на молителя, че е заплатил необходимата за производството по чл.422 ГПК държавна такса, а плащането на таксата несъмнено изразява воля за предявяване на иска по чл.422 ГПК и за разглеждането му от съда. Отричането на представителната власт на подалия исковата молба пълномощник адв. Х. М. е в разрез с признанието на молителя, че е заплатил на адв. М. адвокатско възнаграждение за водене на делото в размер на 3 000 лв. - факт, удостоверен в приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие. Плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда предпоставя дадено съгласие за упълномощаване на избрания от страната пълномощник - адвокат. Заплащайки възнаграждението, молителят безспорно е имал съзнанието, че упълномощава адв. М. да го представлява пред съда като предяви иска по чл.422 ГПК и извърши необходимите за защитата му процесуални действия. До приключване на производството по делото молителят не е оспорвал пред съда представителната власт на адв. М., включително валидността на извършеното от последния действие по предявяване на иска с правно основание чл.422 ГПК. Подадената лично от молителя молба за отказ от иска не следва да се тълкува като израз на несъгласие с предявяването на иска по чл.422 ГПК, както се поддържа в молбата за отмяна, а като израз на воля за прекратяване на учреденото с надлежно предявения иск процесуално правоотношение при условията на чл.233 ГПК. Отказвайки се от иска, без да оспорва надлежното му предявяване, молителят е потвърдил представителната власт на легитимиралия се като негов пълномощник адвокат. По този начин, дори да са съществували пороци в упълномощаването, те са санирани от упълномощителя и той не може да се позовава на ненадлежно представителство по делото като основание за отмяна на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Неоснователни са и доводите за отмяна на определението поради неуведомяване за проведеното на 06.11.2012 г. съдебно заседание и несъобщаване на определението за прекратяване на делото. От факта, че молителят лично е депозирал в съда молбата за отказ от иска в деня, предхождащ съдебното заседание, следва категоричен извод, че е бил известен за датата на разглеждане на делото и при проявено желание е могъл да вземе участие в заседанието. Определението на съда за прекратяване на делото е връчено редовно на молителя чрез пълномощника адв. М. на 13.11.2012 г., но с оглед очакваните правни последици от подаването на молбата за отказ от иска, молителят е имал възможност да се уведоми сам за произнасянето на съда чрез справка в деловодството, ако е бил заинтересован от резултата. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение като неоснователна. На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата разноски за производството по отмяна в размер на сумата 4 350 лв., представляваща заплатено с вносна бележка от 29.01.2013 г. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.01.2013 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], за отмяна на влязлото в сила определение от 06.11.2012 г. по гр. д. № 1134/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска, на основание чл.233 ГПК. ОСЪЖДА В. М. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на С. М. К. от [населено място], [улица], сумата 4 350 лв. /четири хиляди триста и петдесет лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :