Р Е Ш Е Н И Е № 289 град С., 14 юли 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тринадесети юни двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1618/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Г. Р. К. и С. Радюв К., подадени в срок лично и чрез служебно назначените им защитници, против въззивно решение № 2 от 14.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 780/2010 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия Г. К. и защитника му се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения, че при постановяване на въззивното решение грубо са нарушени принципите на наказателното материално и процесуално право и е потвърдено осъждането му при недопустимо предположение. От служебния защитник се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, а от подсъдимия- да бъде изменено чрез намаляване на наказанието. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия С. К. и защитника му се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1- 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до осъждането му само въз основа на коствени доказателства, които са недостатъчни за установяване на участието му в инкриминираното деяние и за явна несправедливост на наказанието. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или да бъде изменено, като наказанието му бъде намалено по размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 263 от 8.07.2010 год. постановена по НОХ дело № 1102/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимите Г. Р. К. и С. Радюв К. за виновни в това, че на 28.04.2009 год. в гр. София, в съучастие като извършители, отнели от владението на Н. Н. Б. сумата 40лв, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила, а Г. К. извършил деянието в условията на опасен рецидив, поради което ги е осъдил както следва: Г. К. по чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1, чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, а С. К. по чл. 198 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК на шест години лишаване от свобода при строг режим в затвор. С въззивно решение № 2 от 14.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 780/2010 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. От двамата жалбоподатели се развиват идентични оплаквания си е прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира от жабоподателите с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, доведи до осъждането им по обвинение, което не е доказано. В този смисъл са изложените съображения, че са били лишени от справедлив процес, защото при установяване на правнорелевантния факт за авторството на деянието първоинстанционният съд е заместил необходимите доказателства с множество предположения, като е основал изводите си на недостатъчно коствени доказателства, част от които е кредитирал избирателно само в частите, който подкрепят обвинителната теза, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. С тези съображения по същество се релевира оплакване за осъждането им в нарушение по чл. 303 НПК. По делото такива нарушения, довели до потвърждаване от въззивната инстанция на осъдителната присъда, без да е доказано по несъмнен и категоричен начин участието им в престъплението, не са допуснати. Възражения по достатъчността на доказателствените източници в подкрепа на обвинителната теза са поддържани при разглеждане на делото в двете предходни инстанции. Още в първоинстанционният съд са изразили категорично становище, че липсват преки доказателства за авторството, защото свидетелите посочени в подкрепа на обвинителната теза преразказват чутото от пострадалия, който при намирането му с травматични увреждания по тялото, е бил в тежко алкохолно повлияване и не е изследвана възможността му правилно да възприема действителността. Софийският градски съд е обсъдил доводите им и в мотивите на присъдата обосновано ги е отхвърлил. Изложените съображения, че коствените доказателства са достатъчни за установяване авторството на подсъдимите и размера на отнетата сума се подкрепят от данните по делото и въззивната инстанция не е имала основание да ги отхвърли. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, след като самостоятелно е обсъдила доказателствената съвкупност, е отговорила на възраженията им против правилността на присъдата и е посочила основанията, поради които не възприема доводите в тяхна подкрепа. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, които са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за тяхното изясняване. Нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила, като не съществува забрана съдилищата да основават изводите си, в това число и за авторството на деянието само на производни доказателства, когато са събрани по надлежния процесуален ред и оценени в тяхната взаимна връзка водят до единствено възможни и безпротиворечиви изводи. Тези правила по делото не са нарушени, като в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата е спазен установения процесуален ред. Първоинстанционният съд в максимална степен е изпълнил задължението си по чл. 14 НПК, като за фактите по чл. 102 НПК, а именно упражняването на принудата над пострадалия с цел прекъсване на фактическата власт върху парите му и отнемането им от двамата подсъдими, е събрал достатъчно годни доказателства. Провел е задълбочено съдебно следствие, като в няколко съдебни заседания е събрал всички възможни и допустими доказателства. Както сам е посочил в мотивите на присъдата, в дейността си по разкриване на обективната истина е бил в значителна степен затруднен, доколкото са допуснати пропуски в досъдебното производство , като пострадалият преди смъртта му не е бил разпитан по реда на НПК и показанията, които е дал непосредствено след писменото заявление до органите на полицията за извършеното деяние и авторите му, не са могли да бъдат ценени като годни доказателства, а отделно от това не са събрани доказателства за характера на телесната повреда. Положил е усилия да попълни тези празнини, като подробно е разпитал всички свидетели за обстоятелствата, станали им известни във връзка с деянието, констатирал е липсата на спомен за някои подробности и е включил в доказателствените материали показанията им от досъдебното производство, събрал е писмени доказателства за престоя на пострадалия в болничното заведение и констатираното телесно увреждане. Въззивната инстанция, след като е констатирала, че делото е попълнено с всички възможни и допустими доказателствени източници, самостоятелно ги е анализирала и не е констатирала нарушения на правилата на формалната логика при оценката им и неправилни фактически и правни изводи, не е имала основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на подсъдимите за недоказаност на обвинението. В мотивите на въззивното решение е посочила доказателствените източници въз основа на които е възприела фактическите констатации, че на 28.04.2009 год. под предлог да му покажат обувки, които да закупи, подсъдимите завели пострадалия в колибата, която били пригодили за живеене, там му нанесли побой с ръце и неустановен предмет, отнели притежаваната от него парична сума в размер на 40 лв и го изоставили. Мотивирано е възприет и правния извод за квалификация на деянието като грабеж, извършен в съучастие от двамата, а от подсъдимия Г. К. – и в условията на опасен рецидив. Неоснователен е довода, че съдилищата са приели за установено авторството на деянието при недопустимо предположение, като са оценили превратно и кредитирали показанията на св. О. Ц. и И. А. само в частта им, с която са установили съобщеното им от пострадалия, но не и в тези им части, с които са установили физическото му състояние и от там са приели, че имал психическа възможност да дава адекватни сведения. Липсата на преки източници на доказателства за нанесения побой и отнемането на парите на пострадалия е компенсирана от поредица коствени доказателства, които оценени в тяхното логическо единство не дават онование да се направи друг извод за авторството. По различно време, в рамките на по-малко от едно денонощие след деянието, пострадалият е контактувал независимо един от друг с петима свидетели. Пред тях е разказал еднозначни и съвпадащи в техните детайли факти, а именно, че е бит от двамата братя, които е назовал по име, а единия от тях и по прякор. Независимо един от друг и под страх от наказателна отговорност разпитаните свидетели, и то не само посочените от касационните жалбоподатели, са установили съобщеното им от пострадалия, че вечерта пил вино с подсъдимия Г. К., че отишли на мястото, където живеели двамата братя, че там двамата го пребили и му взели парите. Нито един от тях не е установил да се е намирал в безпаметно състояние в резултат на употребено количество алкохол и не са констатирали някаква друга причина, която да го е лишила от реална представа за действителността и от възможност да даде смислено обяснение за случилото се. Още преди да бъдат извикани органите на полицията е разказал на св. Б. А. как е причинено телесното му увреждане. Същите данни е съобщил и пред пристигналия полицейски екип, а след това и пред оперативния работник Н. Д. във Военно медицинска академия, където е бил закаран за лечение. От жалбоподателите не се сочи наличието на основания, които биха мотивирали както пострадалия, така и свидетелите, с което е бил в контакт, да дадат умишлено сведения в тяхна вреда, като им припишат престъпление, което не са извършили. Показанията на посочената група свидетели се подкрепят и от свидетелите В. В. и И. О., които също са оценени съобразно действителното им съдържание. Вторият свидетел е установил, че в деня след деянието подсъдимият С. К. му се похвалил, че вечерта пребил някакво лице, като го описал по външни белези и по тях свидетелят разпознал пострадалия, който лично възприел. От жалбоподателите не се поддържат доводи за неоснователно кредитиране на тези доказателства. Не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия С. К. в съдебно заседание на 26.04.2010 год., в които е признал че се познавали с пострадалия във връзка с дейността, която извършвали по намиране на изхвърлени отпадъци в кофите за смет и че вечерта ги посетил там където живеят. Мотивирано са отхвърлени като израз на защитна позиция в частта им, че вечерта само го изгонил без да имат други конфликти. Правилата за формиране волята на съдилищата при оценката на доказателствата са спазени, а по същество решението му кои от тях да кредитира не подлежи на последващ контрол. Извън довода за осъждането им без доказателства за авторството на деянието и за характера на причинената телесна повреда, от жалбоподателите не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с второто съображение следва да се посочи, че доказателствената съвкупност е безпротиворечива относно факта, че е била упражнена фазическа сила над пострадалия, довела до сериозно увреждане на здравето му, а доколкото е проявено процесуално бездействие в досъдебната фаза на процеса, където е било възможно събирането на доказателства за изясняване на нейния характер, е смекчено наказателното им положение, като е приложен по-леко наказуем материален закон. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Извън довода за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата, довели до ограничаване процесуалните им права с осъждането им по обвинение, което не е доказано, на които беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, единственото конкретно съображение в саморъчната жалба на подсъдимия С. К. и за нарушено право на защита. Това налага проверката за наличието на това касационно основание да се извърши основна за наличието на нарушения, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. По делото такива нарушения не са допуснати. Двете съдебни инстанции са осигурили на подсъдимите справедлив процес, като са им разяснили процесуалните права и са им осигурили реална възможност за упражняването им. Двамата не са имали договорни защитници и не са възразили да бъдат защитавани от назначените в досъдебното производство служебни защитници. Видно от отбелязванията в съдебните протоколи не са ограничени правата им да участват при събирането на доказателствата и да се изказват по делото. Съдебните актове са изготвени по реда на НПК и от тях са узнали за взетото от съдилищата решение. За първи път в настоящата инстанция жалбоподателят С. К. твърди, че е бил подведен от защитника си при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, без да изложи конкретни доводи за недобросъвество поведение от назначения му служебен защитник, което да е увредило интересите му. По делото липсват данни защитата му да е била водена в негова вреда. Следва да се отбележи, че същият служебен защитник е изготвил мотивирана въззивна жалба и допълнителни съображения към нея, подсъдимият не е възразил да бъде защитаван от него и той е участвал във въззивното производство. От него е изготвена и касационната жалба, като той е преупълномощил за участие в тази инстанция друг адвокат. Оплакването за постановяване на възивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, което е основание за неговото изменяване, е неоснователно. Начинът, по който жалбоподателите са упражнили правото си на жалба в частта за наказателната отговорност, налага касационната проверка да бъде извършена основно за наличието на обстоятелства, за които съдът следи служебно. От двамата жалбоподатели оплакването се мотивира с осъждането им по обвинение, което не е доказано. Липсата на доказателства за извършено съставомерно деяние е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, а не влияе на нейния размер. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, определените им за изтърпяване наказания в размер малко под средния по приетите квалификации, не са явно несправедливо завишени. Мотивирано съдилищата са приели, че липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят несъразмерно тежки минималните наказания за да бъдат индивидуализирани под тези размери. Не само са определени в рамките на закона, но не е надценена относителната тежест на обстоятелствата, които утежняват наказателното положение. Като такова обстоятелство наред с обремененото им съдебно минало, отразено в приложените свидетелства за съдимост, правилно е отчетен и интензитета на упражнената принуда, довел до значително телесно увреждане на пострадия. Той не е направен при липса на доказателствена основа, както се поддържа от жалбоподателя С. К.. Установен е както от писмените доказателства за прегледа му в болничното заведение, така и от показанията на разпитаните свидетели. В този смисъл е съобщеното от свидетеля Ц., че главата на пострадалия била отворена на две места, като на едно място се виждал черепа и имал по цялото тяло сериозни наранявания, което наложило да потърсят квалифицирана медицинска помощ. Достатъчно значение като смекчаващо обстоятелство е отдадено на ниската стойност на предмета на престъплението. Действително отнетата сума е 40лв, но при този вид деяния, с отнемането на цялата налична сума на пострадалия, тя няма решаващо значение. При наличието на единадесет влязли в сила присъди на подсъдимия Г. К., от които девет за престъпления против собствеността, една част от които не се обхващат от квалификацията “опасен рецидив” и две влязли в сила присъди на подсъдимия С. К., с една от които му е наложено наказание осемнадесет години лишаване от свобода за грабеж придружен с убийство, намаляването на наказанията по касационен ред би довело до явното им несъответствие със степента на обществената опасност на деянието и дееца и би накърнило чувството на обществото за справедливост. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 2 от 14.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 780/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 263 от 8.07.2010 год. по НОХ дело №1102/2010 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: